Решение № 11064 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11064 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110136933 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес в .., чрез пълномощника му адв. Б. З., АК – София, със съдебен адрес в ...., против „Профи Кредит България“ ООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В, ет. 7, представлявано от управителя С.Н., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата, уреждаща плащането на допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № 30069522961, и на клаузата, уреждаща плащането на допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 30069522961, и иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., предявен частично от общo 1000 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 30069522961, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.07.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът М. Б. Х., ЕГН **********, твърди, че с ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № 30069522961, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 2000 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита.

Било начислено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000 лв., както и за услуга „Флекси“ в размер на 1250 лв. Поддържа, че погасил изцяло кредита.

Твърди, че процесният договор е недействителен поради противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 вр.чл. 22 ЗПК, чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Поддържа, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били включени при изчисляване на ГПР, поради което размерът на последния бил погрешно посочен. Сочи, че по този начин ГПР надвишавал законоустановения максимален праг. Твърди, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя. Заявява, че не било упоменато кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент формира в ГПР. В допълнение излага, че клаузите, уреждащи таксите „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни и 1 поради нарушаване на добрите нрави. Счита, че оспорените клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин. В случая включените в пакета услуги обслужвали усвояването и управлението на кредита, като по същество не са допълнителни услуги по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. По този начин била нарушена забраната за събиране на такси и комисиони от кредитора по чл. 10а, ал. 1 ЗПК. С оглед недействителността на процесния договор излага твърдения, че се дължи само чистата стойност на кредита. В тази връзка поддържа, че се явява надплатена сумата от 1000 лв. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание от 26.09.2024 г. ищецът не се явява и не се представлява.

Ответното дружество „Профи Кредит България“ ООД, ЕИК 175074752, оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационно отношение, възникнало по Договор за потребителски кредит № 30069522961/09.03.2016 г., по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 2000 лв. при срок за връщане на кредита – 24 месеца, ГПР в размер на 49,89 %, ГЛП в размер на 41,17 %. Сочи, че било начислено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1999,92 лв., дължима разсрочена, ведно с посителната вноска по кредита. Оспорва наведените твърдения за недействителност на процесния договор и за нищожност на оспорените клаузи. Твърди, че договорът е валиден и отговаря на всички императивни изисквания. Счита, че възнагражденията за допълнително закупените услуги не следва да се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Поддържа се, че кредитополучателят доброволно е закупил услугите „Фаст“ и „Флекси“, като услугата „Фаст“ е реално използвана от ищеца. Твърди се, че не се достига до нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото общите разходи включват допълнителните услуги само ако тези услуги са задължително условие за сключване на договора. Ответникът поддържа, че ищецът е бил информиран за всички задължения по договора за кредит – относно параметрите и възникващите задължения по допълнителните услуги. Поддържа, че ищецът се е възползвал от допълнителните услуги, като е отлагал плащането на погасителни вноски и намалявал размера на същите по погасителния план. Оспорва осъдителния иск по основание и размер. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание от 26.09.2024 г. ответното дружество не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основанир чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

За уважаване на исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между М. Б. Х. и „Профи Кредит България“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 30069522961/09.03.2016 г. с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че клаузите за такса „Фаст“/ и „Флекси“ са нищожни на посочените основания.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума в полза на ответното дружество. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото, а именно – сключването на действителен договор за потребителски кредит, основаващ получаването на сумата от 1000 лв.

Страните не спорят, а и видно от приложения като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 30069522961/09.03.2016 г., се установява, че между същите е сключен Договор за потребителски кредит № 30069522961/09.03.2016 г., по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил в заем на М. Б. Х. сумата в размер на 2000 лв. срещу задължението да го върне на 24 месечни вноски, всяка в размер от 123,64 лв., при 2 фиксиран ГЛП 41,17 % и ГПР 49,89 %.

В раздел V „Избран пакет от допълнителни услуги“, е уговорено предоставянето на изрично поискани от кредитополучателя допълнителни услуги „Бонус“, като на ищеца били начислени такси за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1999,92 лв., платимо на вноски, всяка в размер на 83,33 лв. Приложена е декларация, удостоверяваща, че ищецът е получил екземпляр от договора и приложимите общи условия, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 09.03.2016 г., както и самите Общи условия.

Съгласно т. 15 от Общите условия закупуването на пакет от допълнителни услуги може да осигури съответно право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, право на отлагане на вноски, право на намаляване на погасителни вноски, промяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. От приложеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 09.03.2016 г. се установява задължението на кредитодателя по искане на кредитополучателя да предостави една или всички от посочените услуги, изразяващи се във 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Доколкото в настоящия случай кредитното правоотношение е такова по договор за потребителски кредит, т.к. същият е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП – кредитът е предоставен на физическо лице и липсват данни това да е извършено във връзка с неговата търговска или професионална дейност, отношенията, произтичащи от договора попадат в приложното поле на регулацията на ЗПК. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Тъй като процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, същият следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Договорът е сключен в предвидената в закона / чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Уговореното възнаграждение в Споразумението за допълнителни услуги, разписани детайлно и в т. 15 от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. Тази разпоредба от договора противоречи на посочената норма на закона – чл. 10а ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като предвижда получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени, нито клаузата уговарящ плащането на възнаграждение по закупения пакет за допълнителни услуги, да е индивидуално уговорена,

Ето защо съдът приема процесната клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в 3 конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за допълнителни услуги, която е сигурна печалба за кредитора.

Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. Само привидно те са включени в отделно споразумение. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в сферата на кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл. 21, ал. 1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.