Решение № 260336 от 05.05.2021, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Д., 05.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря

Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1447 по описа на ДРС за *** г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от В.М.И. с ЕГН ********** ***, с вх. рег. № ***г., с която срещу „ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 242 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както следва:

- по чл. 242 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 303,03 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.***г., ведно с обезщетение за забава в размер от 11,20 лв. за периода на забавата от ***г. до ***г.

- датата на депозиране на настоящата искова молба в съда;

- по чл. 242 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 476,19 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.***г., ведно с обезщетение за забава в размер от 13,76 лв. за периода на забавата от ***г. до ***г.

- датата на депозиране на настоящата искова молба в съда;

-по чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 88,81 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за ***г. /за 3 работни дни/ , дължимо до *** г., ведно с обезщетение за забава в размер от 2,57 лв. за периода на забавата от ***г. до. ***г. - датата на депозиране на настоящата искова молба в съда .

Претендира се законната лихва върху главните задължения, начиная от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на задълженията, както и разноски.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

По силата на трудов договор от ******г. ищецът е работил като „***“ в отдел „***“ при работодателя – „ВИКИНГ СОД“ ЕООД. Трудовият договор е прекратен на ***.*** г. по взаимното съгласие на страните. Ищецът не е получил трудовото си възнаграждение за м.***.*** г. - в чист размер от 303,03 лв.; за м.*** - в чист размер от 476,19 лв., както и дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за ***г. в размер от 88,81 лв. за 3 работни дни Съгласно трудовия договор, дължимите трудови възнаграждения е следвало да бъдат платени в срок до 24-то число на следващия месец, като обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е следвало да бъде платено от работодателя с изплащане на последното трудово възнаграждение.

Върху неплатените в срок суми, описани по - горе, работодателят дължи и обезщетение за забава в заявените размери. Ищецът многократно е канил ответното дружество да му заплати дължимите суми. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете в цялост. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е представил писмен отговор. Моли за отвхърляне на предявените искове като погасени чрез плащане преди завеждане на делото.

Д.кият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода ***01.***г. – ***.***г., прекратено по взаимно съгласие, като ищецът е работил като „***“ в отдел „***“ при работодателя – „ВИКИНГ СОД“ ЕООД при трудово възнаграждение в брутен размер от 510 лева, дължимо в срок до 24-то число на следващия месец.

От заключението по приета съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за месец *** *** година дължимото на ищеца нетно трудово възнаграждение възлиза на 328.37 лева и то му е изплатено съгласно разчетно – платежната ведомост за същия месец, в който има положен подпис на В. И.. За месец *** ***г. нетното трудово възнаграждение на служителя възлиза на 522,76 лв. ,което е изплатено до размера на сумата от 500 лв. с РКО от

***.***г. с посочено основание „заплата“, с положен от ищеца подпис, а остатъкът от 22,76 лв. – с пощенски запис на стойност 102 лв. на ***05.***г. с посочено основание „остатък заплата м *** ***г.“ Според експерта с остатъка от 79,24 лв. /102 лв. – 22,76 лв./ на ищеца е заплатено част от обезщетение по чл. 224 от КТ , като е останала дължима сума от

0,69 лв. Вещото лице е изчислило и дължимите обезщетения за забава, съобразявайки падежа на всяко главно главно задължение и датата на плащане.

Ищецът не е оспорил получаването на изплатената чрез пощенски запис сума от 102 лв.

В първото съдебно заседание, ищецът е оспорил истинността на представените от ответника документи: платежна ведомост за месец *** *** година и РКО от ***.***г., досежно автентичността на подписите, сочени като такива положени от него. При това съдът е извършил проверка на документите по реда на чл.193, ал.2 от ГПК чрез вземане на заключение от съдебно-почерков експерт по смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК. От изслушаните по делото първоначална и повторна съдебно-графически експертизи, се установява, че подписите в оспорените документи срещу името на В.М.И. са изпълнени от лицето. Вещите лица са изготвили заключенията си на база оригиналите на оспорените документи, предоставени от ответника, а като сравнителен материал са ползвали подписите на лицето, положени лично пред тях и подписи, които са полагани от ищеца в заявления за издаване на документи за самоличност. Ескспертите и по двете експертизи са категорични, че подписисите в оспорените документи са положени от ищеца.

При формиране крайния извод на съда във връзка с оспорването, следва да се изходи от това, че доказателствената тежест за установяване неавтентичността на подписите се носи от оспорващата страна - в случая от ищеца. След като ищецът носи доказателствената тежест за опровергаване истинността по авторство /автентичността/ на оспорените от него документи, той следва да проведе главно доказване на твърдяната от него неистинност, което за да изпълни предназначението си следва да бъде пълно, т.е. да създаде сигурно убеждение в подлежащия на доказване факт, а не само вероятност той да се е осъществил. След обсъждане на съвкупността от доказателства - съдебно-почерковите и счетоводната експертиза, съдът намира, че доказването на неистинността на оспорените документи в частта относно подписите на лицето В. И. не е успешно проведено. Поради това оспорените документи не следва да се изключват от доказателствения материал по делото, а напротив съдът следва да изгради фактическите и правните си извод въз основа на тях Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 242 във вр. с чл.128, т.3 от КТ /за неплатено трудово възнаграждение/, по чл.

224 от КТ / за неползван платен годишен отпуск/ и по чл. 86 от ЗЗД.

Относно исковете по чл. 242 във вр. с чл.128, т.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД:

Предвид приетата фактическа обстановка и установеното плащане преди образуване на делото, исковете по чл. 242 от КТ за сумите от 303,03 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.***г. и 476,19 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.***г., както и акцосорния по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 303,03 следва да бъдат отхвърлени в цялост.

Предвид уговорения между страните срок за изплащане на трудовото възнаграждение /24-то число на следващия месец/ ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава за периода от изискуемостта на възнаграждението за м. *** ***г. до погасяването му в пълен размер в размер на 1,98 лв., изчислена от експертизата върху сумата от 522,76 лв. за периода ***.***г. -***.***г. и върху остатъка от 22,76 лв. за периода ***.***г.

– ***05.***г. За горницата над този размер и за периода ***.***г. – ***.***г. искът следва да се отхвърли.

Относно иковете чл. 224 от КТ / за неползван платен годишен отпуск/ и по чл. 86 от ЗЗД.

Превдид заключението по ССчЕ искът по чл. 224 от КТ е основателен до размера на сумата от 0,69 лв., а за горницата до предявения размер подлежи на отхвърляне. Акцесорният иск е основателен до размера на сумата от 1,12 лв., изчислена от експертизата върху обезщетението от 79,93 лв. за периода от ***.***г. до ***05.***г. и върху незаплатения остатък от 0,69 лв. за периода от ***.***г. до ***.***г. За горницата над този размер искът по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 0,39 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

На ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете са дължими разноски, както следва: 298.36 лева - заплатено адвокатско възнаграждение; 149,18 лв. – депозит за вещо лице. Съгласно разпоредбите на чл.

83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, ищците - работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото – работодателя / в този смисъл Решение № 260029 от 08.10.*** г. по в. гр. д. № 362 / *** г. на ДОС/.

За уважените искове на основание чл.78, ал.6 от ГПК работодателят дължи държавна такса от общо 150 лева – по 50 лева за всеки от исковете, вносима по сметка на ДРС.

Така мотивиран, Д.кият районен съд

Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от

В.М.И. с ЕГН ********** ***, срещу „ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***искове по чл. 242 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 303,03 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.***г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (26.06.*** г.) до окончателното плащане, и на сумата от 11,20 лв. - обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г.

- датата на депозиране на настоящата искова молба в съда;

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.И. с ЕГН ********** ***, срещу „ВИКИНГ СОД“

ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***иск по чл. 242 от КТ за заплащане на сумата от 476,19 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.***г. , заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (26.06.*** г.) до окончателното плащане.

ОСЪЖДА

„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***да заплати на В.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1,98 лева – обезщетение за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за м. *** ***г., за периода ***.***г. - ***.***г. върху сумата от 522,76 лева и върху сумата от 22,76 лв. за периода ***.***г. – ***05.***г., , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до претендирания размер от 13,76 лева и за периода от ***.***г. до ***.***г.

ОСЪЖДА

„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***да заплати на В.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 0,69 лв. - представляваща остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за ***г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (26.06.*** г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до претендирания размер от 88,81 лв.

ОСЪЖДА

„ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***да заплати на В.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1,12 лева - обезщетение за забава в изплащането на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ върху сумата от 79,93 лв. за периода ***.***г. – ***05.***г. и върху остатъка от 0,69 лв. за периода ***.***г. до ***.***г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до претендирания размер от 2,57 лв.

ОСЪЖДА „ВИКИНГ

СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***да заплати на В.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 0,39 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА

В.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ВИКИНГ СОД“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление: гр. Д., кв.***сумата от 298.36 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 149,18 лв.