Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3322 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1349/2023
Вид
Определение № 3322
Подписан
02.11.2023
В сила
02.11.2023
Състав
Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3322 гр. София, 02.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002101349 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез юрк. Т. против решение № 333 от 17.11.2022 г. по т. д. № 386/2022 г. на Апелативен съд – Варна.

Ответната страна Н. Ю. Х. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което: 1/ след частична отмяна на решение № 36 от 18.05.2022 г. по т. д. № 163/2021 г. на Окръжен съд – Силистра, ответното „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на ищцата Н. Ю. Х. допълнително сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – морални болки и страдания от смъртта на майка ѝ Г. Р. А. на 15.10.2020 г. в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС застраховал своята ГО при ответника към датата на събитието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 200 лева - направени в двете съдебни инстанции разноски и 2/ е потвърдено първоинстанционното решение в частта за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на ищцата Н. Ю. Х. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка ѝ Г. Р. А. на 15.10.2020 г. в резултат на гореописаното ПТП, ведно със 1 законната лихва върху сумата от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните не съществува спор относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, претендирана с прекия иск на пострадалия – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Приел, че предявеният иск е доказан в своето основание, като защитните възражения на търговското дружество се свеждат до неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, относно критериите за определяне на дължимото обезщетение по справедливост. Решаващият състав е изложил съображения, че съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1, във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Посочил е, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта – личното засягане на защитените ценности. Изтъкнато е в обжалваното решение, че при преценка на критериите от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Прието е при събраните по делото свидетелски показания, които са ценени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, че ищцата е била най - голямото дете в семейството на починалата при произшествието, имала е изключителна връзка със своята майка, с която е живяла в общо домакинство докато се омъжи. Макар след 2019 г., да са живеели в различни държави, често си гостували и поддържали постоянен контакт, като при завръщане в България, майката винаги отсядала в дома на ищцата, помагала й за отглеждането на внуците. Смъртта на Г. А. била понесена много тежко от ищцата, настъпила е коренна промяна в поведението, затворила се е в себе си, по-рядко е общувала с приятелите си, видимо тъгувала за майка си. Прието е, че търпените от ищцата болки и страдания, както в психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим за нея човек – майка, която към момента на произшествието е била в трудоспособна възраст, на 52 г., а тези болки и страдания продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели, за което сочат и събраните свидетелски показания. Загубен е скъп и незаменим за ищцата човек, който факт тя е понесла с огромната скръб, а горчивината от него не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на дъщерята с нейната майка. Въззивният съд е установил още, че ищцата завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба, изгубвайки майка си при трагични обстоятелства, като такава загуба няма паричен еквивалент. Изложил е съображения, че преценката за размера на 2 обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, съобразявайки се също с икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта – 15.10.2020 г. В тази връзка е прието, че справедливият паричен еквивалент на засегнатите нематериални блага съобразно релевантните критерии за точното приложение на чл. 52 ЗЗД възлиза общо на 150 000 лв., от които 90 000 лева са заплатени от застрахователя преди завеждане на иска. Този размер на обезвредата е счетен да е изцяло съобразен с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Затова са присъдени допълнително още 20 000 лв., наред с присъдените в първата инстанция 40 000 лв., с което обезщетението по съдебно предявената претенция е определено на 60 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Питанията имат следното съдържание:

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“;

2. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“;

3. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?“;

4. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“.

Поддържа се, че по тези въпроси въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в т. II на ППВС № 4/1968 г., както и в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на IV г.о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д.

№ 2366/2013 г. на II т.о., решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на IV г.о., решение № 126 от 09.05.2011г. по гр. д. № 421/2009 г. на IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на IV г.о., (по първото и второ питане), с решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на I т.о., решение № 154 от 30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на II т.о. и решение № 142 от 15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на I т.о. (по третото и четвърто питане). Иска се също достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото в тази насока.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

3

Първите два повдигнати въпроса са свързани с процесуалната дейност на инстанцията по същество по решаване на материалноправния спор, предмет на делото и касаят приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Те удовлетворяват обща предпоставка за достъп до касация, но не и специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По двете питания е създадена многобройна и последователна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които страните се позовават. Според тази практика в задължение на съда е да изгради решаващите си мотиви, въз основа на които постановява правния резултат по делото, след преценка на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти и обсъждане защитните доводи и възражения на страните във връзка с тях. Той е длъжен да разреши правния спор като мотивира решението си по съществото му и посочи всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезвредата. Такива задължения има и въззивния съд като инстанция по съществото на спора – вж. указанията, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания второинстанционният съд е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В негово задължение е да подложи на преценка всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и обсъди събраните за тях доказателства, като аргументира кои от тях намира за установени, а други за неосъществили се. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с горните правни разрешения. Въззивният съд е изпълнил задълженията си като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Дали така направеният анализ е правилен по същество, в производството по селекция на касационната жалба (чл. 288 ГПК) не може да се проверява в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а както се отбеляза по - горе по първите два формулирани въпроса тези разрешения са съобразени.