Решение № 306 от 12.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Сливен, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242230100025 по описа за 2024 година

Предмет на производството са обективно и кумулативно съединение искове с пр. основание чл.26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК; иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за обявяване на нищожен на Договор за кредит от **** г. сключен между ищеца и ответното дружество; евентуален иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на клаузата в договора за допълнителна услуга „такса разглеждане“. иск с пр. основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 312 лв., платена без правно основание по горепосочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 02.01.2024 г.. до окончателното плащане; евентуален иск по чл.55, ал.1,т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 206.31 лв., платена без правно основание такса разглеждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 02.01.2024. до окончателното плащане и в условията на евентуалност сумата 206.31 лева недължимо платена „такса разглеждане“, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Ищцата твърди, че на **** г. сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който получила главница в размер на 1300 лв. при ГПР 49.70 % и годишен лихвен процент – 40.97 %.

Сочи, че по силата на договора била задължена да заплати на кредитора ответник такса за разглеждане в размер на 206.31 лв.

На 30.07.2021 г.. ищцата погасила договора за кредит и заплатила сума в размер на 1612 лв. за погасяване на кредита и заедно с таксите при получена главница.

Твърди, че договорът е нищожен, сключен в противоречие с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй 1 като липсвали волеизявленията на страните. Следващото основание за нищожност било противоречие с чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК, вр. чл. 19 от ЗПК. В договора били посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, съобразно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно били включени в него и как се формирали, кои са допусканията, които били използвани при изчисляването. Дължимите „такса за разглеждане“ и за „удължаване“ не били включени при изчисляването на ГПР, а този разход бил известен на кредитора към датата на сключване на договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д. ал. 1 и ал.2 т. 1 от ЗЗП.

Клаузите изискващи заплащане на допълнителни такси за разглеждане и удължаване, противоречали на разпоредбите на чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, тъй като били свързани с усвояването и управлението на кредита. Те заобикаляли ограничението на чл. 10а от ЗПК и не били включени в ГПР, а и противоречали на добрите нрави, като илюстрирали директно уговорка във вреда на потребителя.

Счита, че договора бил нищожен на основание чл. 10, ал.1, чл.11. ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.20, вр. чл.22 от ЗПК, както и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните договор, на изложените основания, евентуално за прогласяване на нищожност на уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса за разглеждане и на такса за удължаване.

Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 312 лв., представляваща недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно заплащане, а в условията на евентуалност сумата от 206.31 лв., недължимо платена такса разглеждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно заплащане.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва, че бил сключен процесния договор за кредит с ищцата, предоставен от разстояние. Твърди, че била спазена формата, като излага подробни аргументи по сключване на договора от разстояние и предоставената преддоговорна информация, вкл. стандартен европейски формуляр. Сочи, че ищцата се възползвала от правото си и заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена такса. Таксата била част от преддоговорна информация и било изначално ясна и за двете страни насрещната престация за тази незадължителна услуга.

За сключването да договор от разстояние не бил въведен императив за използване на 2 електронен подпис, нито такъв се изисквал за което и да е от електронните изявления между страните по повод на договора. Достатъчно било да е налице необходимата идентификация на лицето потребител. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40,97 %. В т. 9.1. от Общите условия бил пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита - на база 365 дни в годината, състояща се от действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на кредита била дължима на датата на погасяване, посочена в Специалните условия по Договора. От така предоставената информация било ясно, че годишната лихва от 40.97 % била фиксирана и определена на база 365 дни в годината. Обстоятелството дали такса за Бързо разглеждане следвало да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР, било въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло. В ГПР не били включени разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане и доколкото единственият друг разход по кредита била договорната лихва, неоснователно се явявало твърдението, че не е ясна методиката на формиране на ГПР.

Договорът за кредит бил действителен и не страдал от пороците, сочени в исковата молба, поради което се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата с искане за неговото редуциране до минималния размер.

В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е становище от процесуален представител, в което моли съда в случай, че е служебно ангажиран или възпрепятстван да се яви в с.з., да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Поддържа изцяло депозираната искова молба и приложените с нея доказателства и искания.

Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита. Прави уточнение с оглед предоставения от ответната страна Договор за кредит и Анекси към него. На основание чл.214 от ГПК, увеличава размера на предявения евентуален установителен иск от 206,31 лева на 268,20 лева, тъй като това е общата сума за такса бързо разглеждане, който ищцата е следвало да върне. На основание чл. 214 от ГПК, увеличава размера на предявения евентуален осъдителен иск от 206,31 лева на 268,20 лева, недължимо платена такса разглеждане по Договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. По същество моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани, като излага аргументи в тази насока и сочи съдебна практика. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На **** г. ищцата сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който получила главница в размер на 1300 лв. при ГПР 49.70 % и годишен лихвен процент – 40.97 %.

3

По силата на договора била задължена да заплати на кредитора ответник такса за разглеждане в размер на 206.31 лв.

На 30.07.2021 г.. ищцата погасила договора за кредит и заплатила сума в размер на 1612 лв. за погасяване на кредита и заедно с таксите при получена главница.

На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения евентуален установителен иск чрез увеличението му от сумата 206,31 на сумата 268,20 лева, както и изменение на предявения евентуален осъдителен иск чрез увеличението му от сумата 206,31 на сумата 268,20 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит № **** от **** г., сключен между ищцата Й. С. С. и ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД, поради противоречие и заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД на клаузите в Договора за кредит, предвиждащи заплащане на такса за „бързо разглеждане“ , поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави и с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 312 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен договор.,поради изначална липса на основание, евентуално сумата от 268.20 лв., представляваща недължимо платена такса за бързо разглеждане ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Безспорно се установяви в производството,че между „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ и ищцата Й. С. С. бил сключен Договор за кредит № **** от **** г. ,по силата на които ответникът предоставил на ищцата сума в размер на 1300 лева.

Срокът на договора е 30 дни, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40. 97 %. ГПР бил посочен като 49.70 %.

В договора за кредит е предвидена такса за бързо разглеждане размер на 206.31 лв.

Не е спорно между страните, че ищцата е заплатила по договора за кредит общо сума в размер на 1612 лева.

Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява 4 такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че е основателно релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49.70 %, а договорната лихва е 40,97 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрИ..