Решение № 1494 от 24.02.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 24.02.2020 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 14328/ 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл. 152 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 115, том IV, peг. № 12143, дело № 449 от 2014 г. на нотариус с peг. № 260 на Нотариалната камара, вписан с вх.рег. № 58483 от 14.11.2014 г. на Служба по вписванията - имотен регистър, като прикриващ съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД за обезпечаване изпълнението на договор за заем от неустановена дата, с който С.А.Д. с ЕГН ********** предоставя на Л.Б.И. сумата от 32 000 лв.

В исковата молба ИЩЕЦЪТ

– Л.Б.И., ЕГН **********, чрез адвокат И.М.от САК твърди, че по силата на нотариален акт № 3, том LXXVII, дело 14901 от 1997 г. на 1-ви Нотариус при СНС към СРС, с който е обективиран договор за покупко-продажба, майка му Ю.Р.М.придобива собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, ж.к. Сердика, в жилищната сграда на бл.**, а именно: апартамент 17 на VI-я етаж, състоящ се от 100.66 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор, двор и коридор, заедно с избено помещение № 17 с площ от 3.00 кв.м. при граници: коридор, коридор, мазе № 18 и коридор, заедно с 1.654% ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата. Излага, че след смъртта на майка му, настъпила на 12.06.2002 г., той е станал собственик на описания недвижим имот по силата на наследствено правоприемство и като единствен неин наследник. Навежда, че през 2011 г. и 2013 г. поради силно затруднено материално състояние подписал два договора за заем с К.К.Е. ООД с ЕИК*******като взел в заем общо сумата от 12 000 лв. И двата договора били обезпечени с договори за ипотека върху описания горе недвижим имот. Излага, че не обслужвал кредити си поради финансова невъзможност и започнал да се притеснява за това, че ще загуби и жилището си, поради което се обърнал към свои приятели за помощ. Неговия приятел А. Д. /брат на ответника/ му предложил да вземе заем от брат му, който има заложна къща СИК.ООД с ЕИК ********. Така той се срещнал с ответника и се договори същият да му предостави в заем сумата от 32 000 лв. безсрочно, а той да заплаща 8 % годишна лихва и сумата от 420 лв. всеки месец, считано от м. декември 2014 год., които ответникът заявил, че ще бъдат „текуща лихва“. Договорът обезпечили като се съгласили той да прехвърли на ответника описания горе недвижим имот, за което на 14.11.2014г. подписали нотариален акт № 115, том IV, peг. № 12143, дело № 449 от 2014 г. на нотариус е peг. № 260 на Нотариалната камара, вписан с вх.рег. № 58483 от 14.11.2014 г. на Служба по вписванията - имотен регистър, а след като се изплати задължението, ответникът следвало да му върне обратно собствеността върху него. При сключването на договора, ответникът превел в негова полза сумата от 32 000 лв. по сметка на нотариуса, а той следвало да я преведе по сметка на К.К.Е. ООД за погасяване на задължението към нея, възникнало по двата договора за заем. Твърди, че се съгласил да плаща посочената сума всеки месец, тъй като описаният апартамент бил даден под наем и имал сигурност, че ще я получава. Излага, че въпреки поетото от него задължение, той си получавал наема, но не плащал вноските по заема. Предвид това ответникът отишъл при наемателя и му заявил, че вече той е собственик на имота и съответно наемодател, поради което наемът следвало да се плаща на него.

Затова от месец януари 2017 г. вече ответникът взимал направо наема, който бил в равностойност на дължимата от него месечна вноска по договора за заем. Ищецът твърди, че след като преценил, че с помощта на близките си, ще успее да върне парите на ответника започнал да го търси и да го кани да му върне обратно собствеността върху имота като му предложил връщане на заетата сума. Изпратил му и телепоща, но той отказвал да му прехвърли обратно собствеността. Предвид изложеното моли съдът да обяви процесния договор за покупко –продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община , район Възраждане, ж.к. Сердика, в жилищната сграда на бл.**, а именно: апартамент 17 на VI-я етаж, състоящ се от 100.66 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор, двор и коридор, заедно с избено помещение № 17 с площ от 3.00 кв.м. при граници: коридор, коридор, мазе № 18 и коридор, заедно с 1.654% ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, обективиран в нотариален акт № 115, том IV, peг. № 12143, дело № 449 от 2014 г. на нотариус с peг. № 260 на Нотариалната камара, вписан с вх.рег. № 58483 от 14.11.2014 г. на Служба по вписванията - имотен регистър като прикриващ съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД за обезпечаване изпълнението на договор за заем от неустановена дата, с който С.А.Д. с ЕГН ********** предоставя на Л.Б.И. сумата от 32 000 лв. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- С.А.Д., ЕГН: **********, чрез адв.

А.Т. - САК, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че по силата на договор за покупко –продажба, обективиран в нотариален акт № 115, том IV, peг. № 12143, дело № 449 от 2014 г. на нотариус с peг. № 260 на Нотариалната камара, вписан с вх.рег. № 58483 от 14.11.2014 г. на Служба по вписванията - имотен регистър е придобил от ищеца правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.

София, Столична община, район Възраждане, ж.к. Сердика, в жилищната сграда на бл.**, а именно: апартамент 17 на VI-я етаж, състоящ се от 100.66 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор, двор и коридор, заедно с избено помещение № 17 с площ от 3.00 кв.м. при граници: коридор, коридор, мазе № 18 и коридор, заедно с 1.654% ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата. Оспорва обаче твърдението на ищеца, че посоченият договор прикрива съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД, доколкото е видно, че ищецът има богата практика при сключването на договори за заем и много добре е запознат, че за обезпечаването на същите се сключва договор за учредяване на ипотека, а не за покупко-продажба. Съответно, намира, че ако ищецът искаше да обезпечи договор за заем, сключен с него, чрез собствеността си върху процесния апартамент, то той би сключил именно договор за ипотека, а не би го продал. Излага, че ищецът е искал и е имал напълно съзнателно намерение да продаде недвижимия имот, за да получи парите от продажната цена и да оправи финансовото си състояние. Продажната цена, която е уговорена в размер на 32 000 лв. е платена изцяло и това е записано и в нотариалния акт.

Претендира разноски за производството.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е нотариален акт № 115, том IV, peг. № 12143, дело № 449 от 2014 г. на нотариус е peг. № 260 на Нотариалната камара, вписан с вх.рег. № 58483 от 14.11.2014 г. на Служба по вписванията, от който е видно, че ищецът е продал на ответника описания в исковата молба процесен имот за сумата от 32 000лв. на 14.11.2014г.

Представени са два договора за заем, от които се установява, че на 01.10.2013г. между „К.К.Е." ООД, с ЕИК:*******, в качеството си на заемодател, и Л.Б.И., с ЕГН:**********, в качеството си на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който е предадена на ищеца сумата в размер на 7 000 лева, който договор е обезпечен с договор за учредяване на договорна ипотека; на 27.11.2013г. между „К.К.Е." ООД, с ЕИК:*******, в качеството си на заемодател, и Л.Б.И., с ЕГН:**********, в качеството си на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който е предадена на ищеца сумата в размер на 12 000 лева, който договор е обезпечен с Договор за учредяване на договорна ипотека.

Представено е тристранното Споразумение от 12.11.2014 г., сключено между Л.Б.И.,

ЕГН **********(ищец в наст. производство), С.А.Д., ЕГН: **********(ответник в наст.производство) и „К.К.Е."

ООД, с ЕИК:*******, от което е видно, че на ищеца му е необходима сумата от 32 000 лв., за да върне заема на „К.К.Е." ООД и да бъде заличена ипотеката върху апартамента.

По делото е разпитан като свидетел М.С.Г., който твърди, че познава Л. и С.Д.. С Л. са били в едно училище 9 и 10 клас и покрай компанията се е запознал с другите около него, със С.. Твърди, че с ищеца Л. са приятели, като братя от доста време, споделят си много. Преди време, когато ищецът бил затънал в някакви сметки, му се наложи да си заложи апартамента. Бил тръгнал работа да прави и не му провървяло. От там насетне останал без пари и нямало какво друго да направи освен да заложи апартамента в заложната къща. В крайна сметка от заложната къща дали много високи лихви, които той нямало как да процедира напред и търсел алтернативен начин. Допитал се до него и други хора от компанията дали имат някакви идеи. Тъй като се знаело от компанията от дълго време, че братът на С. С. е давал пари на заем, той се е свързал с него да се разберат, да обсъдят нещата, дали има какво да му предложи като идея, дали може да му даде пари на заем да си погаси заема в заложната къща, защото щял да затъне от лихвите там. Твърди, че заедно с ищеца отишли в „Хепи", в мола на бул. „Стамболийски". Тогава С. му предложил да му даде пари да си откупи апартамента, обаче, за да му гарантира, че ще му върне после ищецът парите, той трябвало да препише апартамента на името на ответника С., докато му върне парите. Условието било да му прехвърли собствеността, докато върне парите, а не окончателно да бъде собствеността на ответника. Те двамата се уточнили, Сочи, че не е видял ответникът С. да му дава парите, но след няколко дена, до седмица, ищецът Л. вече бил си оправил сметките. Казал му, че всичко е наред и са се разбрали. В последствие разбрал, че С. и Л. са се скарали.

По делото е разпитани свидетеля С.А.Д., брат на ответника, който твърди, че познава ищеца Л. отдавна. Имали общи познати. Не може да кажа, че той е запознал Л. (ищеца) с брат му, имали общи познати. Не е чувал брат му да давал заем на Л. от по 100, 200, 300лв. Брат му нямал бизнес. Нямал информация брат му да има заложна къща. Сочи, че живее в Англия и въпреки че са братя нямат много близки отношения. Две години е разликата в годините между него и брат му. Доколкото знае, брат му е купил апартамента на Л.. Не е сигурен за каква сума става дума.

Подочул, че е нещо от сорта на 40 000 лв. Не знае къде се намира този апартамент. Ищецът не е искал съдействие от него и е изненадан, че го викат като свидетел, тъй като няма никаква информация по случая. Те се познават, имат си контакти и не вижда защо той трябва да бъде посредник между тях.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл. 152 ЗЗД е основателен.

Страната, която се позовава на основанието за нищожност по чл. 152 от ЗЗД, следва да установи наличието между страните по сделката на предварително постигнато между тях съглашение, с което се уговаря различен от предвидения в закона начин за удовлетворение на кредитора. Когато се твърди, че сделката е сключена в нарушение на чл. 152 от ЗЗД за обезпечаване на заем, какъвто е настоящият случай, страната следва да установи съществуването на заемното правоотношение.

В тази хипотеза за доказване на наличието на заемното правоотношение е неприложима забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, тъй като с иска за обявяване на нищожността на сделката не се претендират последиците от договор за заем. Доказването на заемното правооношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да обезпечи връщането на получен заем в нарушение на забраната по чл. 152 от ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в противоречие с императивна правна норма са допустими всички доказателствени средства /в този смисъл са решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1206/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 206 от 17.07.2012 г. по гр. д.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7501f9c3-dba7-4141-815a-a567ef1d7e32