Решение № 260213 от 09.12.2020, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 4399/2018
- Вид
- Решение № 260213
- Подписан
- 09.12.2020
- В сила
- 21.01.2021
- Състав
- СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА
Други актове по делото
- Определение № 1131 от 07.05.2019 · СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 2638 от 21.06.2019 · СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА
- Определение № 2529 от 31.10.2019 · СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА
- Определение № 1406 от 30.06.2020 · СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 2662 от 29.07.2020 · СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА
- Определение № 260184 от 23.09.2020 · СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
Р Е
Ш Е Н
И Е №260213/9.12.2020 г. гр. ЯМБОЛ.09.12.2020.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ...............районен съд .............. гражданска колегия в публично заседание на .........12.11.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА при секретаря .......................С.М.........................……................и в присъствието на прокурора.....................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………...гр.дело N .4399 .. по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното.........................................................
Производството по делото е образувано по молба на „Профи кредит България” ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено съществуването на вземане срещу длъжника Я.В.Д. в размер на 9659.16 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на
29.09.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Профи Кредит България” ЕООД като кредитор и Я.В.Д., като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита:
3750 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на вноската:
182.98 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 6587.28 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3389.76 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 94.16 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение:
9977.04 лв.;
Общ размер на вноска: 277.14 лв.;
Дата на погасяване:
15 ден от месеца.
В т. V
„Допълнителни възможности за клиента" от ДПК Я.В.Д. е пожелала с част от отпуснатата сума по кредита да бъде рефинансирано друго нейно задължение към „ ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в размер на 222.11 лв.
„Профи Кредит
България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.09.2016г. превежда парична сума в размер на 3527.89 лв. по посочена от длъжника Я.В.Д. банкова сметка (*** № *** с референция: *** от дата:
29.09.2016г.). Общият размер на отпуснатата сума по кредита е 3750.00 лв.
От своя страна длъжниците поемат задължение по Договор за потребителски кредит № ***, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 277.14 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
На 16.12.2016г. Я.В.Д. е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ***, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 03.01.2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Я.В.Д. е сключен Анекс № 1 към ДПК № ***, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 2, като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 1 пълна погасителна вноска и една непълна погасителни вноски, последната от които с дата 15.12.2016г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 04.04.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 05.04.2017г. на Я.В.Д. е изпратено уведомително писмо, с което тя е информирана,че договора е едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Твърдят, че размерът на погасеното от Я.В.Д. задължение по ДПК № *** е в общ размер на 348.80 лв. /триста четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано ч.гр.дело № ***/2018г. по описа на ЯРС. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 02.10.2018г.
С молба от
13.11.2019г. от 13.11.2019г. ищецът е конкретизирал, че в цената на иска от 9659,16лв. са включени всички задължения, които произтичат от неизпълнението на договора на длъжника, а именно: главница от 3695.68лв., договорно възнаграждение от 2708.62лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3254.86лв.
С определение № ***/30.06.2020г., потвърдено от ЯОС, е прекратено производството по делото в частта по предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД иск по чл.422, ал.1 от ГПТ във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД против Я.В.Д. за дължимост на сумата от 2708.62лв. за договорно възнаграждение и за дължимост на сумата от 3254,86лв. за закупен пакет от допълнителни услуги.
В хода на производството искът се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда на ответницата особен представител, с който счита, предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло по основание и размер по следните съображения:
Оспорва размера на претендираното вземане, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи реалното предаване на претендираната главница на кредитополучателя, както и представените писмени доказателства не кореспондират със заявения петитум.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на кредитора следва да е обективирано в писмен документ и да е достигнало до знанието на длъжника. От представените доказателства не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпилата предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението.
Прави възражение за нищожност на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и на клаузата за възнаградителната лихва и моли да се приемете, че същите за неравноправни на основание чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на ответника и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжника.
Посочва, че клаузите са нищожни и на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като е налице противоречие с добрите нрави, тъй като предвидените възнаграждения са в размер на приблизително 100 % от размера на предоставената сума. Алтернативно прави възражение за прекомерност на предвиденото възнаграждение по споразумението.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна.
С исковата молба ищецът е представил сключеният с ответницата договор за потребителски кредит № ***/ 29.09.2016г. за сумата от 3750лв. и срок от 36 месеца, с който е рефинансирана сумата от 222.11лв. Представена е декларация подписана от ответницата, че е съгласна и приема Общите уславия към ДПК за физически лица, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договора. Според представеното преводно нареждане от 30.10.2018г. ищецът е превел по банкова сметка ***лв. Представен е подписан от ответницата стандартен европейски формуляр, както и искане за отпускане па потребителски кредит № ***, подписано от ответницата и посредник на ищеца, декларация във връзка с обработка на личните данни от 28.09.2016г. Със Заявление № ***от 16.12.2016г. ответницата е поискала промяна на погасителния, план. Подписан е анекс към договора за потребителски кредит на 23.12.2016г., според което съгласно ОУ и заявеното от КЛ вноски №2 се отлагат, като клиента се задължава да изплаща кредита си по нов погасителен план. Видно от представения нов погасителен план последната погасителна вноска е с падеж 15.11.2019г. За неизплатените задължения на ответницата по договора ищецът е представил извлечение по сметката на договора. Същият е представил и уведомително писмо до ответницата за обявяването на предсрочната изискуемост по договора за кредит.
Видно от приложеното ч.гр.д. №*** по описа за 2018г. на ЯРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/10.05.2018г., с която длъжникът Я.В.Д. е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 9 659.16 лв. /девет хиляди шестотин петдесет и девет лева и 16 ст./ - главница по договор за потребителски кредит № ***г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 193.18 лв. /сто деветдесет и три лева и 18 ст./ - заплатена държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***/21.09.2018г. съдът е указал на заявителя да предяви установителния си иск с едномесечен срок от съобщението. За това той е бил уведомен на 02.10.2018г., като на 02.11.2018г. ищецът е депозирал иска си в съда в законоустановения срок.
При така установеното от фектическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
По делото не се спори и се установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор за потребителски кредит № *** от 29.09.2016г. с ответницата при посочените в молбата условия.
Видно от представеното преводно нареждане сумата по договора е била преведена на ответницата по нейната банкова сметка.
Съдът намира, че предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит не е настъпила към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат съгл. чл.9 от ЗЗД , уреждаща договорната свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост.
Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона /виж. Реш.
№3/17.04.2019г. по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о./. С оглед изложеното, ЯРС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват доказателства то да е било получено от насрещната страна. При липсата на данни за изпращане на уведомлението, не може да се фингира получаването му съобразно клаузата на ОУ. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7501f35d-02c4-4eb7-821e-cca6afddb282