Определение № 28363 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28363 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110115689 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 200 евро, представляваща незаконосъобразно удържана част от дължимото му от „...... трудово възнаграждение за положен от ищеца труд за месец март 2026 г. и месец април 2026 г.

Ищецът М. И. П. излага твърдения, че от 15.03.2021 г. работи по трудово правоотношение при работодателя „......, в тролейбусно депо „Искър“, на длъжност „шофьор на тролейбус“. Сочи, че на 02.02.2026 г. е управляал електробус № 5009 по линия № 73, при усложнена пътна обстановка - студено време, снежна покривка, непочистен и заледен участък в района на кръговото за обръщане при кв. „Младост 1“ - начална спирка; че при движение в посока към моста на „Младост 2“, при извършване на завой надясно се наложило да навле з е в насрещното платно за движение, когато автобусът преминал през заледена настилка и поднесъл. Тъй като насреща идвал автомобил, за да предотврати сблъсък, ищецът завил надясно, за да се прибере в неговото платно, при която маневра, задната дясна гума на превозното средство ударила бордюра, поради което задната дясна опора на тролейбуса се е счупила. Ищецът счита, че не е извършил нарушение на ЗДвП, тъй като при невъзможност автобуса да завие, той има право да навлиза за кратко в другата лента, а в конкретния случай той е успял да реагира и да предотврати ПТП. Излага твърдения, че със заповед № 235 от 25.02.2026 г., връчена му на 27.02.2026 г., работодателят е инициирал процедура за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност, срещу която е депозирал възражение от 04.03.2026 г., като не е получил обратна връзка. Впоследствие установил, че работодателят е започнал да прави удръжки от трудовото му възнаграждение, като е удържал по 100 евро за всеки от месеците март и април 2026 г. Оспорва законосъобразността на извършените удръжки, тъй като 1 съгласно чл. 210, ал. 3 КТ, когато работникът или служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на имуществената отговорност, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. В конкретния случай, предвид депозирането на изрично възражение, работодателят не е имал право едностранно да пристъпва към удръжки от трудовото му възнаграждение без наличие на съдебно решение за ангажиране на имуществената му отговорност и без изрично съгласие на работника. Ищецът оспрова да е налице основание за ангажиране на имуществената му отговорност поради липса на виновно и противоправно поведение.

На следващо място се излагат съображения, че превозното средство е било застраховано по застраховка „Каско“, която покрива вреди по превозното средство, поради което работодателят е следвало най-напред да насочи претенцията си към застрахователя. Счита, че не е доказан размерът на претърпяната вреда, както и че ако щетата е покрита от застрахователя, работодателят не може едновременно да търси обезщетение от работника за същата вреда, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „...... оспорва предявения иск. Излага твърдения, че на 02.02.2026 г., ищецът, при управление на електробус № 5009 по линия № 73, около 18.05 ч. в гр. София, тръгвайки от кръга на кв. „Младост 1“ - начална спирка, при движение с посока към моста на кв. „Младост“, при завой надясно е навлязъл в насрещното платно, като не е успял да овладее превозното средство и задна дясна гума се е качила на тротоара. Посоченият механизъм на произшествието бил потвърден от ищеца са доклад от 02.02.2026 г. В резултат на това са били нанесени материални щети по електробус с инв. № 5009, изразяващи се в счупена предна дясна конзола на задвижващия мост на електробуса на обща стойност 568,68 евро. Заявява, че във връзка с така нанесената щета, в срока по чл .210, ал. 2 КТ, на основание чл.

203, ал.1, и ал. 3, чл.206, ал. 1 КТ, спрямо ищеца е осъществена ограничена имуществена отговорност, обективирана в заповед № 235/25.02.2026 г., връчена на П. на 27.02.2026 г., като размерът на сумата е определен въз основа на фактическата калкулация за ремонта на увреденото превозно средство. Сочи, че заповедта е издадена в законовия срок и е надлежно подписана от началника на тролейбусно депо „Искър“, упълномощен съгласно заповед № 1295/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Поддържа се, че настоящият иск е недопустим, като предявен след едномесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, приложим по отношение на спорове за ограничена имуществена отговорност. По същество се счита, че са били налице предпоставки за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на ищеца. Подчертава се, че преди процесния инцидент той никога не е уведомявал работодателя, че мостът към „Младост 2“ системно замръзва, а в конкретния случай в деня на инцидента през посочения участък са приминали многократно електробуси по линия 73 без проблеми. Поддържа се, че с поведението си 2 ищецът е нарушил изискванията на ЗДвП, ППЗДП и указанията на ЦКК и други оторизирани органи на движението, които е следвало да съблюдава съобразно длъжностната си характеристика. Неуспявайки да овладее превозното средство и качвайки дясната гума върху тротоара, той е нарушил т. 2 и т. 11 от раздел II от длъжностната си характеристика. При извършеното нарушение ищецът е нанесъл щети на управляваното от него превозно средство. За посоченото нарушение на ищеца било наложено и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, обективирано в заповед № 205/20.02.2026 г. По тези съображения счита исковата претенция за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, както и падежа на вземането; че в едномесечен срок от връчването на заповед № 235/25.02.2026 г. за ангражиране на ограничената му имуществена отговорност е оспорил същата по основание или размер.

При установяване на посочените по-горе обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че трудово възнаграждение на работника за месеците март и април 2026 г. е било изплатено в пълния дължим размер, след направено прихващане за действително дължими от него суми за причинени на работодателя вреди, при спазена процедура за реализиране на ограничената имуществена отговорност съобразно разпоредбите на чл.

206 КТ, вр. чл. 210 КТ, респективно – че ищецът е дал съгласие за извършване на удръжките.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: ч е през процесния период (март – април 2026 г.) между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на тролейбус“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1265 лв., считано от 01.09.2023 г.; че на 02.02.2026 г. ищецът е управлявал електробус № 5009 по линия № 73, като при движение в посока към моста на „Младост 2“, при извършване на маневра е причини л материални щети на управляваното от него превозно средство; че работодателят е издал заповед № 235 от 25.02.2026 г., връчена на ищеца на 27.02.2026 г., с която е разпоредено да се удържи сумата от 568,68 евро, представляваща ограничена имуществена отговорност за причинена от него на 02.02.2023 г. щета; че ищецът е депозирал възражение срещу 3 заповедта на 04.03.2026 г.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 12:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация.

При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се 4 връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2, в случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.