Решение № 238 от 24.02.2022, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2117/2021
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 24.02.2022
- В сила
- 24.03.2022
- Състав
- РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.150, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.112, ал.1, т.4 · Закон за здравето
- чл.62 · Наредба за медицинската експертиза
- чл.50, ал.1 · Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
Р Е Ш Е Н И Е
№:238 24.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На осми февруари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 2117 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на по чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на Ж.И.Ж., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат М. ***, против Експертно решение (ЕР) № 1315 от заседание № 094 от 18.06.2021г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, в частта на определения му процент трайно намалена работоспособност.
С оспореното Експертно решение (ЕР), НЕЛК е изменила ЕР № 0678 от заседание № 084 от 10.05.2021г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД, като е увеличила процента трайно намалена работоспособност от 20 % на 30 %.
В сезиращата съда жалба и представените писмени становища жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като вместо да му бъдат определени над 50 % трайно намалена работоспособност, определените 20 % от ТЕЛК са били увеличени само на 30 %.
Намира, че така определените му проценти не съответстват на заболяванията от които страда – апнея по време на сън и сънна апнея, хипопнея, а не както е записано в ЕР на ТЕЛК – друга хронична обструктивна белодробна болест. Обръща внимание, че преди по-малко от година ТЕЛК му е определила 50 % трайно намалена работоспособност. През този период състоянието му не се е подобрило, а напротив – влошило се е след прекаран Ковид-19, последиците от което усеща и в момента.
Описва заболяването от което страда, неговите симптоми и негативни последици.
Възразява на това, че още при произнасянето на ТЕЛК не му е бил извършен обстоен преглед и изследвания, а произнасянето е било само по медицинска документация, което е довело до необоснованост на постановения акт. Жалбоподателят не се явява и не се представлява пред съда. Чрез пълномощника си адвокат М.М. изпраща писмени становища в които поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното решение с връщане на преписката на НЕЛК със задължителни указания относно процента трайно намалена работоспособност. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – НЕЛК, не изпраща представител пред съда.
В съпроводителното писмо с което е представена преписката е изразено становище, че не са налице нарушения при издаване на оспореното решение, обуславящи отмяната му. То е постановено от надлежен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискуемата форма. Установената водеща диагноза е обструктивна сънна апнея (АСА), а с оглед на събраните доказателства се приема, че заболяването е добре компенсирана на фона на поддържащата терапия. Налице са нормални вентилаторни показатели и КГА (кръвно-газов анализ) параметри, на границата на нормата. От кардиологичната консултация и ЕхоКГ е без данни за хронично белодробно сърце, поради което не е налице основание за определяне на следващи се 50 % трайно намалена работоспособност. Моли за отхвърлянето на жалбата и оставяне в сила на атакуваното решение.
Заинтересованите страни – ТЕЛК Трети състав към „УМБАЛ-Бургас“АД, Агенция за хора с увреждания - гр.София, ТП на НОИ-Бургас (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас) и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Бургас, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становища по оспорването.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
След представени от жалбоподателя медицински документи, изискани му от ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД (л.46 и сл. от медицинското досие), трети състав на същата комисия издала предходно ЕР № 0998 от заседание № 094 от 09.06.2020г. (л.49), при което са му определени 50% трайно намалена работоспособност. Водещата диагноза била апнея по време на сън, определена като общо заболяване: сънна апнея, хипопнея - тежка степен, с дихателна недостатъчност І-ва степен, както и артериална хипертония ІІ-ра степен, без сърдечна недостатъчност. По водещата диагноза са му били определени 50 % трайно намалена работоспособност по част Шеста „Белодробни болести“, раздел ІХ „Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и обструктивна сънна апнея доказана с полисомнография и в зависимост от функционалните нарушения“, т.2.2 „ХОББ II степен, ОСА, с ХДН I степен, със или без хронично белодробно сърце,… с хронична дихателна недостатъчност І-ва степен с хронично белодробно сърце“, за които се следва определяне на 50 %, съгласно Приложение № 1 към чл.63, ал.1 на Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). За артериална хипертония ІІ-ра степен са му били определени 20 %, по част Четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“, раздел VІ „Артериална хипертония“, т.2.1 „с един от белезите за органно ангажиране и/или умерена степен (ІІ степен)“. Като общ процент на трайно намалената работоспособност били определени 50 % за една година, с оглед проследяване на състоянието.
Като анамнеза е описано, че в медицинската документация са налице данни за пациент с установен синдром на обструктивна сънна апнея - тежка степен. Ползва индивидуален обдишващ апарат по време на сън. Има установена хипертония и исхимична болест на сърцето с над 10-годишна давност. Провежда редовно изследвания и консултации с кардиолог с назначено поддържащо лечение. Цитирана е представената епикриза от 18.06.2021г. от „МБАЛ Дева Мария“ЕООД-Бургас (л.30) с диагноза: исхимична болест на сърцето, тиха исхемия, микроваксуларна болест, еднотелна дисфункция и придружаващи заболявания: артериална хипертония ІІ-ра степен, дислипедимия, обезитас, хиперурикемия. Проведени са били инвазивни диагностични и терапевтични процедури, като е бил изписан с подобрение. Тогавашното обективно състояние на заболяването е било установено и описано от амбулаторен лист, издаден от д-р Чавдарова на 04.06.2020г. (л.37) и амбулаторен лист, издаден от д-р Карамян на 04.06.2020г. (л.39).
След изтичане срока на освидетелстването било издадено
ЕР № 0678 от заседание № 084 от 10.05.2021г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД (л.74), при което са му определени 20% трайно намалена работоспособност. Водещата диагноза била: друга хронична обструктивна белодробна болест, определена като общо заболяване: Хронична обструктивна белодробна болест І-ва степен, обструктивна сънна апнея, без вентилаторни нарушения и хронична дихателна недостатъчност, както и хипертонична болест без сърдечна недостатъчност. По водещата диагноза му били определени 20 % трайно намалена работоспособност по част Шеста „Белодробни болести“, раздел ІХ „Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и обструктивна сънна апнея доказана с полисомнография и в зависимост от функционалните нарушения“, т.1 „ХОББ I степен, обструктивна сънна апнея (ОСА), с обективизирани тласъци и вентилаторни нарушения, без хронична дихателна недостатъчност“. За хипертонична болест без сърдечна недостатъчност били определени 10 %, по част Четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“, раздел VІ „Артериална хипертония“, т.1. Като общ процент на трайно намалената работоспособност били определени 20 % за две години, с оглед проследяване на състоянието.
В анамнезата отново са описани констатациите от предходното освидетелстване. Допълнено е, че се касае за болен с тежка форма на обструктивна сънна апнея на неинвазивна вентилация от няколко години. В стабилно състояние с подобрени количествени и качествени параметри на съня. (Последното е установено от полиграфско монитиране на съня, извършено от лаборатория „И-Слийп“ООД – л.67). На 30.11.2020г. е заболял от Ковид, усложнен с пневмония за която е бил хоспитализиран (Вж. епикризата на л.65). Описано е проведеното лечение и индикативни белези.
Недоволен от определените му проценти Ж.Ж. подал жалба срещу това решение до НЕЛК (л.94), по повод на която било издадено процесното ЕР № 1315 от заседание № 094 от 18.06.2021г., С него е отменено решението на ТЕЛК по оценката на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи, като е увеличен процентът трайно намалена работоспособност на 30%. Като водеща диагноза е приета обструктивна сънна апнея, хронична обструктивна белодробна болест, с хронична дихателна недостатъчност І-ва степен и артериална хипертония ІІ-ра степен, умерена степен – сърдечна форма, хипертонично сърце. Посочено е, че решението се постановява по документи на основание чл.50, ал.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, обн. ДВ, бр.34/2010г.
(ПУОРОМЕРКМЕ). НЕЛК дала заключение, че жалбоподателят е с диагноза обструктивна сънна апнея от 2018г., с приложен полисомнографски запис. Провежда лечение с апарат с режим СРАР. Приложен е амбулаторен лист от пулмолог от 04.06.2020г. От КГА от м.юни 2020г. се установяват данни за хипоксемия при нормокапния. След това е представен амбулаторен лист от пулмолог от 21.04.2021г. с диагноза хронична обструктивна белодробна болест. През месец декември 2020г. е лекуван за Ковид-инфекция и пневмония по приложена епикриза. Описани са резултатите от изследванията, като е акцентирано, че от консултацията с кардиолог и ЕхоКГ от 15.04.2021г. не е диагностицирано хронично белодробно сърце. Поради това е приета диагнозата: обструктивна сънна апнея с ХОББ, с ХДН I степен, без хронично белодробно сърце, отговарящя точно на 30 % трайно намалена работоспособност по част Шеста, раздел ІХ, т.2.1, поради недиагностицирането на хронично белодробно сърце. В тази част ЕР на ТЕЛК е отменено, като са определени следващите се 30 % трайно намалена работоспособност, а в останалите части и потвърдено.
Процесното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 13.07.2021г., съгласно представеното по делото известие за доставяне ИД PS 1606 00J6К0 3, а жалбата срещу него е подадена на 21.07.2021г., видно от входящия индекс.
По искане на жалбоподателя съдът допусна извършването на съдебно-медицинска от вещото лице д-р К.К., специалист по сърдечно-съдови заболявания, който също е посочил, че към датата на издаването на решението на НЕЛК, жалбоподателят е страдал от хронична обструктивна белодробна болест І-ва степен, обструктивна сънна апнея, артериална хипертония ІІ-ра степен, дислипидемия, обзитет. При съобразяване с предвижданията на Наредбата за медицинската експертиза вещото лице е заключава, че процентът трайно намалена работоспособност която се следва е около 30 %, тъй като пациентът се повлиява положително от терапията назначена срещу ХОББ, обструктивна сънна апнея, артериална хипертония и дислипидемия. Заболяванията са добре компенсирани, без значими органни и системни увреждания. Преди около година е хоспитализиран по повод двустранна бронхопневмония, на базата на инфекция с Ковид-19. Заболяването е протекло средно-тежко, без данни за необратими паренхимни увреждания. Поради давността и начинът на протичане на заболяването, не може да се приеме наличието на остатъчни трайни последствия върху организма.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, въз основа на приетите за установени факти, счита следното относно допустимостта и основателността на предявената жалба:
Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна. Тя съответства на изискванията по чл.150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения: