Решение № 278 от 28.05.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 756/2023
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 28.05.2026
- Състав
- Мариана Гунчева
Цитирани разпоредби
- чл. 226, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 16 · Закон за устройство на територията
- чл. 201 · Закон за устройство на територията
- чл. 201, ал. 3 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. Кърджали, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100756 по описа за 2023 година
Производството е във втората фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 566/15.12.2023г. съдът е допуснал да се извърши делба на следните недвижими имоти:
ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Кърджали, одобрен със Заповед №РД18- 66/18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се в **** с площ 501 кв.м., с номер на предходен план №****, при съседи на ПИ: ПИ с идентификатор №****, №****, №****, №**** и №****, и
ПИ с идентификатор №**** по КККР на гр.Кърджали, одобрен със Заповед №РД18-66/18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се в ****, с площ 1 196 кв.м., с номер по предходен план №****, при съседи на ПИ: ПИ с идентификатор ****, ****, ****, **** и ****, между съделителителите: 1/ К. И. К. с ЕГН ********** от ****, 2/ В. И. П. с ЕГН ********** от **** и 3/М. П. К. с ЕГН ********** от ****, при квоти - по 1/3 идеална част за всеки от съделителите по отношение на всеки един от делбените имоти.
Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 18.01.2024г..
В последствие, на 27.02.2024г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот ****, per. ****, дело № **** на Нотариус Л.Д. с per. № **** на НК и район на действие КРС съделителят К. И. К. на 27.02.24г. е дарил на сина си Р. К. К. 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор**** по КККР на гр. Кърджали одобрен със Заповед № РД-18-66/18.10.Обг.
1 на Изп. директор на АК, находящ се в ******, с площ 501 кв.м., с номер по предходен план № ****, при съседи па ПИ: ПИ с идентификатор ****, ****, ****, ****, ****, ****.
Независимо от извършеното прехвърляне на собствеността на 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Кърджали, делото продължи своя ход между първоначалните страни , на основание чл. 226, ал.1 от ГПК, а на основание 226, ал.2, предл.
2 от ГПК приобретателя Р. К. К. с ЕГН ********** от *****, представляван от адв.Д. П. с протоколно определение, обективирано в протокол №850/07.10.2024г., бе конституиран като трето лице-помагач в процеса.
На 16.02.2026г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****, peг.
****, дело **** на Нотариус К.З. с per. **** на НК и район на действие КРС съделителя М.
П. К. е продала на другия съделител В. И. П. притежаваните от нея 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Кърджали и 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор №**** по КККР на гр.Кърджали.
Видно от приетата и неоспорена от страните Комплексна съдебно-техническа експертиза ПИ с идентификатор **** е с пазарна стойност 27 186,00 лв., а ПИ с идентификатор **** е с пазарна стойност 86 906,00 лв., като е посочено, че ПИ с идентификатор **** е неподеляем на три дяла и е предложено същият да остане в съсобственост, а за ПИ с идентификатор **** са посочени два варианта за делба. Също така в т. 3 от заключението е посочено, че ПИ с идентификатор **** не граничи с улица, а достъпа до него може да се осигури чрез минаване през други поземлени имоти, един от които е този на ищеца К. И. К., а в т. 4 от заключението е посочено, че ПИ с идентификатор **** не граничи с имоти на М. К. и В. П., а граничи само с имота на ищеца. В последствие бе изготвена Допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза, с която бяха дадени два варианта за делба на имотите, но също така постъпи и Становище на Главния архитект на Община Кърджали, в което бе посочено, че за УПИ **** от кв. 55 по плана на кв.
„Веселчане“, респ. за ПИ с идентификатори **** и **** по КККР на гр. Кърджали, няма данни за приложена регулация, като имотите, обект на настоящата делба не са урегулирани поземлени имоти и в тази връзка не е възможно да се разделят по реда на чл. 201 от ЗУТ.
Предложените варианти от СТЕ не представляват изменение на ПУП- ПР и в тази връзка не е възможно да се даде мотивирано предписание съгласно чл. 201, ал. 3 от ЗУТ до страните да внесат проект за изменение на действащия план за регулация по нито един от четирите варианта, тъй като те са незаконосъобразни. Посочено е, че за територията, в която попадат имотите е необходимо да се изработи подробен устройствен план по правилата на чл. 16 от ЗУТ и единствено тогава, съгласно разпоредбите на ЗУТ, би било възможно да се отредят самостоятелни урегулирани поземлени имоти съответни на правото на собственост на всяка от страните. Главният архитект на Община Кърджали сочи, че ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Кърджали, представлява ПИ без възможен самостоятелен достъп, но същият е съседен, и е възможно да се използва от имот на ищеца. ПИ представлява площ, която почти достига 1/3 от общата площ, която следва да се раздели. В два от вариантите е посочена възможност този поземлен имот да се обособи като самостоятелен дял. Това е и 2 единственият вариант площта да се раздели без изработване на ПУП за територията, всяко друго делене на площи без процедиране на цялостен подробен устройствен план за територията, в която попадат имотите по правилата на чл. 16 от ЗУТ е незаконосъобразно. В заключение Главния архитект изразява становището си, че предложенията за делба, съгласно СТЕ не представляват изменение на ПУП-ПР и същите не отговарят на посочената в раздел II (втора римска точка) от СТЕ нормативна уредба, тъй като цитираните разпоредби се отнасят за урегулирани поземлени имоти. За територията, в която попадат процесиите имоти не е възможно да се изработи изменение на ПУП-ПР съгласно чл. **** от ЗУТ и във връзка с чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, а за да бъде разделена площта, обект на делба, на три равни части е необходимо да се изработи ПУП- ПР по правилата на чл. 16 от ЗУТ.
От заключението на вещото лице инж. В. Д. за актуализираните пазарни стойности на двата имота, се установи , че ПИ с идентификатор **** е с пазарна стойност 29 342,96 лв., равняващи се на 15 002,82 евро, а ПИ с идентификатор **** е с пазарна стойност 93 898,34 лв., раняващи се на 48 009,46 евро.
При тази фактическа обстановка , съдът намира , че единствения възможен начин за извършване на делбата е чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. Това е така по следните съображения: както се приема в множества решения на ВКС и което е практика на Окръжен съд- Кърджали и Районен съд- Кърджали, по арг. от чл. 32, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗС, съдът следва да съобрази волята на мнозинството- съделители, заявили разпределение по чл. 353 от ГПК, притежаващи повече от половината от делбената маса, в това число заявеното от тях групиране и при достатъчно имоти, за да се съставят реални дялове. В съдебната практика е прието, че при разпределението по чл. 353 от ГПК във всеки дял трябва да се включват по възможност еднакви по количества и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството се уравнява в пари, т.е. обособяването на еднородни дялове от делбеното имущество обезпечава принципа за равенството на съделителите по чл.
69, ал. 2 от ЗН. За прилагане на способа по чл. 353 от ГПК основна предпоставка е в делбената маса да има достатъчно еднородни имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици. Това намира отражение в Решение № 353, поставено по гр. д. № 455/11г. по описа на ВКС, I г.о., в Решение № 116/11.05.12г., поставено по гр. д. № 1032/11г. по описа на ВКС, II г.о., Решение № 634/04.10.Юг., поставено по гр. д. № 1378/09г. по описа на ВКС, I г.о., т. 8 от ППВС № 4/64г. и редица други такива. Дори и когато допуснатите до делба имоти са различни по вид, предназначение, стойност и местонахождение, но има възможност всеки съделител да получи реален обект, следва да се съобрази принципа за получаване на дял от имотите, предмет на делбата и прекратяването на съсобствеността да се извърши чрез разпределяне на имотите между съделителите, в който случай стойността на имота не е определяща за прилагане на способа по чл. 353 от ГПК, тъй като неравенството на стойността на притежавания дял от имотите и разпределения в дял се урежда чрез изплащане на парично уравнение /така в Решение № 28/13.02.14г., постановено по гр.д. № 5515/13г. по описа на ВКС, I г.о./. В Решение № 3
634/04.10.10г., постановено по гр. дело 1378/09г. по описа на ВКС, I г.о., е прието, че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са помалко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.
В случая имотите не са по-малко от броя на съделителите, тъй като ответницата В. И.
П. притежава 2/3 от делбените имоти, а ищецът притежава 1/3. При съпоставка на квадратурата на имотите се установява, че квадратурата на ПИ с идентификатор **** е 2/3 от общата делбена маса, а на ПИ с идентификатор **** е 1/3 от общата делбена маса. Следва да има предвид и извършената от ищеца К. И. К. разпоредителна сделка с ПИ с идентификатор ****, за да не се накърни и правото на трето лице- помагач, което по време на процеса е закупил същия този имот. В интерес на ищеца е да придобие, който и да е било от имотите, но в интерес на третото лице- помагач е да се придобие не всеки един от имотите, а именно имотът, който на него му е прехвърлен, чрез дарение, а това е ПИ с идентификатор ****. Дори и да бъде възложен ПИ с идентификатор **** на ищеца, от това възлагане по никакъв начин третото лице- помагач няма да бъде облагодателствано.
Напротив ще бъде ощетено, тъй като праводателят му няма да придобие имотът, с който се е разпоредил в негова полза и то реално няма да го получи.
В хода на производството е направено искане от ответницата В. И. П. за разпределяне на делбените имоти по реда чл. 353 от ГПК, която заяви претенция за поставяне в неин дял на ПИ с идентификатор ****, а ПИ с идентификатор **** да бъде възложен на ищеца К. И.
К..
В случая е неприложимо разпределението на имотите по реда на чл. 352 от ГПК, тъй като съставянето на дяловете и тегленото на жребий е невъзможно или много неудобно, независимо от това, че всеки един от имотите включен в делбената маса, е реално обособен, тъй като един от имотите, а именно **** няма достъп до улица, но граничи с имота на ищеца К. И. К. и реално достъп до него има само единствено той, като при тегленето на жребий има опасност този имот да се падне на ответницата и да се получи така, че тя да няма достъп до него.
Че делбата не може да се извърши по друг начин, включително и чрез публична продан на имотите без големи затруднения, се установява и от отговора на Главния архитект на Община Кърджали и отговорите на вещите лица. Същите заявяват, че следва да се премине към процедура за смяна на предназначението и на двата имота, за изменение на ПУП- ПЗ, за прекарване на път и така нататък, което е изключително трудоемко, свързано с много време и разходване на значителни парични средства. Не без значение и обстоятелството, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот ****, т. 1, per. ****, дело № **** ищецът се е разпоредил чрез дарение в полза на третото лице- помагач именно с имот с идентификатор № ****. При това положение с исканото от ответниците разпределение, не само не се засягат тази разпоредителна сделка, но и реално се създава възможност същата да бъде изпълнена и да породи правните си последици. Нещо повече, ако на ищеца бъде възложен другият имот, се създава неудобства за всички съделители, тъй като ще трябва да се водят нови дела за прогласяване на тази сделка за недействителна.
4
Относно наличието на гараж в ПИ с идентификатор ****, за който гараж ищеца твърди, че бил негов, но за който В. И. П. има нотариален акт от 1975г. , следва да се посочи, че същият не е предмет на делбата. Известно е, че наличието на чужда собственост в имота не възпрепятства делбата. След като в имота има самостоятелен обект, за него може да бъде учредено сервитутно право на преминаване.
С оглед всичко изложено по-горе, следва, че при сегашния статут на имотите не може да започне процедура по чл. 201 от ЗУТ, че за територията, в която попадат имотите е необходимо да се изработи подробен устройствен план по правилата на чл. 16 от ЗУТ и единствено тогава, съгласно разпоредбите на ЗУТ, би било възможно да се отредят самостоятелни урегулирани поземлени имоти съответни на правото на собственост на всяка от страните. Също така, предвид обстоятелството , че ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Кърджали, представлява ПИ без възможен самостоятелен достъп, но същият е съседен, и е възможно да се използва от имот на ищеца, както и като съобрази, че ПИ с идентификатор **** е 2/3 от общата делбена маса, а на ПИ с идентификатор **** е 1/3 от общата делбена маса, че ПИ с идентификатор **** граничи с имота на ответницата В. И. П., а ПИ с идентификатор **** граничи с имота на ищеца К. И. К. и единственият достъп до него е именно през неговия имот, че ищеца К. И. К. се е разпоредил чрез дарение именно с ПИ с идентификатор **** в полза на третото лице- помагач, а другата ответница М. П. К. се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от имотите в полза на ответницата В. И.
Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7501de66-1055-451f-8a7d-13d717f512e3