Разпореждане № 1197 от 08.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1197 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200501216 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Е. Е. М.

/Молова/, EГH **********, Р. А. М., EГH **********, П. А. Т, ЕГН ********** и Д. А. М., ЕГН **********, против решение № 500050/ 12.07.2026 г., постановено по гр. д. № 493/ 2018 г. по описа на РС – Разлог, с искане за отмяната му изцяло, като бъде отхвърлен предявения иск.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Поддържа се, че ответникът - Д. М. единствен, че е живял в имота и е извършвал ремонтите, подобренията и текущата му поддръжка, не е достатъчно за придобиване по давност на чуждите идеални части.

Самостоятелното ползване на съсобствена вещ, извършването на строителни работи, понасянето на разноските и плащането на разходите по имота са съвместими с упражняването на правата на съсобственик и не съдържат непременно отричане на собствеността на останалите. Оспорва се извода на съда, че изграждането на нова бетонна плоча, направа на нови бани, нови 1 инсталации, нова масивна ограда и нова порта, смяната на покрива къщата и поставянето на нова дограмата установяват трайна фактическа власт и инвестиции в имота, но не доказват сами по себе си, че ищецът е бил уведомен, че ответникът вече държи и неговата идеална част единствено за себе си. Тези действия биха могли да породят отношения между наследниците относно направени подобрения и разноски, но не изменят наследствените им квоти. Прави се довод, че съжденията на съда са неправилни, същите са в противоречие в последващия извод на съда ,че „ придобивната давност не започва да тече от момента, в който наследникът узнае собственото си наследствено качество, а от момента, в който до знанието му достигне явното преобръщане на държането на неговата идеална част във владение за другия наследник. Сочи се, че в своя правен анализ на конкретния казус, съдът се е задоволил да отговори единствено на първия правен въпрос като е приел че извършените основни ремонти, подобрения , разширяване на къщата, вдигане на втори етаж от ответника - Д. М. не представляват явното преобръщане на държането на неговата идеална част във владение за другия наследник. Сочи се, че сам по себе си този извод на съда е правилен и в съответствие с разясненията на ВКС, в цитираното ТР №1 /2012г. на ОСГК на ВКС. Разгледан в дълбочина обаче настоящия казус и при наличие на необходимата правна чувствителност, съждавайки върху останалите необходими въпроси по казуса, се сочи, че задължително би се стигнало до извод обратен на приетия от съда.

***********

Поддържа се, че въпреки липсата на нотариално оформяне, от смъртта на общия наследодател - А. А.М./А. И. М - б.ж на с.Ф., починал ** г. и извършената неформална делба ответниците започнали да владеят имота като свои. След смъртта на общия на страните наследодател, всички подобрения върху къщата и нейното довеждане до състояние за живеене са извършени от ответниците. След смъртта на наследодателят им върху къщата на няколко пъти са извършвани основни ремонти. Сменян е покрив, преграждани са стаи, оформян е двора и са извършвали всички останали ежедневни собственически грижи, необходими за запазване на собствен имот. Всички ремонти са извършвани за сметка на ответниците, конкретно ответника - Д. А. М., без участието на ищеца. От построяването на къщата до завеждане на исковата молба ответниците, първоначално чрез баща им, а сега - лично, владеят процесния имот. Владението върху имота като собственици е станало със 2 знанието и съгласието на ищеца. Тъй като ответниците са живели с абсолютно намерение, че са собственици на имота, извършените ремонти и подобрения, са били изцяло с техни средства и по тяхна инициатива и демонстративно.

Навежда се, че ищецът никога не е живял в тази къща. При сключване на брака на майката на ищеца с бащата на въззивника - през 1962 година, те са живели в друг дом - стара къща на общия наследодател, като съвместното им фактическо съжителство е продължило малко повече от една година. След напускане дома на наследодателя на ответниците майката на ищеца заживели в друго жилище - в дома на нейните родители. Отношенията между двете семейства били обтегнати и първите никога не са проявявали претенции към собствеността на ответниците.

Навежда се, че от смъртта на общия наследодател – 1985 г. ответниците са демонстрирали необезпокоявано и явно владеене върху цялата къща. Това владение и своене е било и продължава да бъде конкретно и явно по отношение правата на останалите сънаследници, които ние отричаме.

Своенето си ответниците са изразили, чрез свободно разпореждане с процесния имот и недопускане на ищците в имота и къщата без тяхно съгласие.

Поддържа се, че тези действия на ответника Д. М., отговарят по вид и характер, съгласно разясненията от ТР 1 /12 г. на ОСГК, да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Налице е преобръщане на владението, при което ответникът М. се превърнал в съсобственик владелец.

Престанал е да държи идеалните части от вещта за ищеца и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои близо 35 години, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици и никой не се е противопоставил. Изграждането на нова бетонна плоча на първия етаж, пристрояването на втори етаж, направата на две нови бани, изместването на тоалетната от двора в къщата, направата на нови ел. и ВиК инсталации, изграждането на нова масивна ограда и поставянето на нова порта, от която ищецът няма ключ и достъп до къщата, смяната на покрива на къщата и поставянето на нова дограмата, всичко извършено за своя сметка, за период от 35 години, представлява, завладяването частите на останалите съсобственици и тази промяна е манифестирана пред тях и са налице действия, отблъскващи владението на ищеца и установяващи своене.

3

Поддържа се, че по делото не е установено нито едно действие от страна на ищеца, което обективира правото му на собственост по отношение на процесния имот, с изключение на наследствените му права. В случая липсва не само действие, а и по делото не е установено най-малка заинтересованост или съпричастност на ищеца към процесния имот за периода от 1985 година до сега. Тази „близо 35 годишна пасивност на ищеца по отношение на процесния имот не е отчетена от решаващия съд при анализа за основателност на предявения положителен установителен иск. Първоинстанционният съд не е достигнал до края на изводите си, че в случая вътрешното намерение за своене на отменника М. е обективирано, чрез външни действия, които недвусмислено са достигнали до знанието на ищеца през периода на тяхното извършване и ищецът не се е противопоставил. В случая е налице явно отричане на правата на ищеца от ответника за период от 1985 година до предявяване на настоящата искова молба.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 500050/ 12.07.2026 г., постановено по гр. д. № 493/ 2018 г. по описа на РС – Разлог, с искане за отмяната му изцяло, като бъде отхвърлен предявения иск.

Претендират се сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба и допълнителната такава не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се подробни съображения.

Сочи се, че не се събрали доказателства по делото, които да потвърдят твърденията във въззивната жалаба, че основните ремонти и ежедневните грижи по поддръжка на имота представляват действия отблъскващи владението на ищеца и установяващи своене, както и че е налице промяна в намерението на ответника за своене върху процесния имот с установеното фактическо положение, че ищецът не е имал достъп до процесния имот.

Ищецът не е предявил претенции през годините, тъй като ответникът Д. А. М., не е отричал собствената му наследствена идеална част, В момента, когато установява това през 2017 г., ищецът през 2018 г. предявава настоящия иск.

4

Поддържа се, че в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че Д. А. М. единствен е живял в имота и е извършвал ремонти, подобрения и текуща поддръжка, не е достатъчно за придобиване по давност на идеалните части на ищеца. Самостоятелното ползване на съсобствена вещ, извършването на строителни работи, понасянето на разноските и плащането на разходите по имота са съвместими с упражняването на правата на съсобственик и не съдържат непременно отричане на собствеността на останалите. Основателно и в съответствие с установената постоянна съдебна практика първоинстанционният съд е приел, че снабдяването на ответниците с констативен Нотариален акт № 45, том IV, per. № 4745, дело № 625 от 2007 г. на Нотариус С. В., с per. № 489, не е достатъчно само по себе си да установи началото на придобивна давност спрямо ищеца. Правилен е извода на съда, че констативният нотариален акт и неговото вписване не пораждат задължение за останалите наследници непрекъснато да извършват справки в имотния регистър и не доказват, че съдържанието му е станало известно на ищеца. По делото не са представени доказателства ответниците да са уведомили ищеца за издаването на акта или да са му го противопоставили преди същият сам да направи справки за това през 2017 г. Основателно съдът е приел, че дори да се приеме, че ищецът е узнал за противопоставеното намерение за своене през 2017 г., когато е извършил справки и е установил съществуването на нотариалните актове, до предявяването на иска през 2018 г. не е изтекъл 10-год. срок по чл.79, ал.1 ЗС.

Горните обстоятелства се потвърждават и от представените в първото съдебно заседание Личен регистрационен картон на наследодателя А. И. М. ЕСГРОН, заверен от Кмета на с. Ф., с който се удостоверява, че ищецът не е бил записан, като наследник на А. И. М. /А. А. М./ в ЕСГРАОН - община Б., както и от издаденото през 2017 г. Удостоверение за наследници. В Личния регистрационен картон на А. И. М. /А. А. М./, като негови деца/наследници са били посочени единствено ответниците Ралица /Р. А. М., с ЕГН **********/, Пенка /П. А. Т./ъ. с ЕГН **********/ и Б. /Д. А. М., с ЕГН **********/.

Посочените ЕГН - та потвърждават идентичността на лицата. Както е посочено и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът не е бил записан, като наследник на общия наследодател, в официалните данни за гражданско състояние /ЕСГРАОН - община Банско/ към момента на издаване на Нотариален акт № 45, том IV, per. № 4745, дело № 625 от 2007 г. на 5

Нотариус С. В.. Това обстоятелство се потвърждава и от издадената служебна бележка от Кмета на с. Филипово, с дата 21.01.2026 г., с която се удостоверява, че ищецът е дописан за първи път в личиния регистрационен картон на баща си, като негов син, едва на 13.06.2017г., след представяне на акт за раждане № 0019 от 05.06.2017 г. На 13.06.2017 г. е издаденото за първи път на ищеца Удостоверение за наследници, представено по делото. От въззивната жалба не става ясно, как констатацията на съда, че “Придобивната давност не започва да тече от момента, в който наследникът узнае собственото си наследствено качество, а от момента, в който до знанието му достигне явното преобръщане на държането на неговата идеална част във владение за другия наследник” са в противоречие с изводи на съда. Това становище на първоинстанционния съд е с оглед на обстоятелството, че ищецът е знаел, че е син и наследник на общия наследодател, което е различно от знанието, че ответниците отричат това му качество и претендират изключителна собственост върху неговата идеална част. Както беше посочено по-горе, ищецът е дописан за първи път в личиния регистрационен картон на баща си, като негов син, едва на 13.06.2017г., след представяне на акт зараждане № 0019 от 05.06.2017 г. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е посочил, че придобивната давност не започва да тече от момента, в който наследникът узнае собственото си наследствено качество, а от момента, в който до знанието му достигне явното преобръщане на държането на неговата идеална част във владение за другия наследник. Доказателствата по делото установиха, че на ищеца не е била отправяна покана да се откаже от собствеността си, не му е бил отказан ^ достъп при направено искане, не му е било отказано предоставяне на ключ, нито е било отправено друго изявление, че наследствените му права не се признават. Всъщност, установи се, че страните по делото са поддържали нормални роднински отношения и са си гостували до момента, когато ищецът е узнал за процесиите нотариални актове, което се потвърждава и от разпитаните свидетели. Решението на първоинстанционния съд е в пълно съответствие и с Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 г. по тьлк. д. №1/2012 г. ОСГК на ВКС, е което се приема, че съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, следва да докаже извършването на действия, с които е престанал да ги държи за останалите съсобственици и е започнал да ги владее за себе си, както и довеждането на тези действия до знанието им, освен когато това е обективно 6 невъзможно. От въззивната жалба, също така, не става ясно, как фактическото приложение на посочения по-горе правен извод на съда намира приложение при отговора на посочените от въззивниците въпроси. Неправилно е становището във въззивната жалба, че в своя правен анализ съдът се е задоволил да отговори единствено, че извършените основни ремонти и др. подобрения от ответника Д. М. в процесния имот не представляват ‘'явно преобръщане на държането на неговата идеална част във владение за другия наследник”. Всъщност съда не е отговорил по този начин, а ясно е посочил, че обстоятелството, че Д. М. единствен е живял в имота и е извършвал ремонтите, подобренията и текущата му поддръжка не е достатъчно за придобиване по давност на идеални части на ищеца. Законосъобразно съдът е приел, че самостоятелното ползване на съсобствена вещ, извършването на строителни работи, понасянето на разноските и плащането на разходите по имота са съвместими с упражняването на правата на съсобственик и не съдържат непременно отричане на собствеността на останалите съсобственици. В тази връзка решението на първоинстанционния съд е в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика, съгласно която, за да се приеме, че ответниците/наследници са установили владение и върху притежаваните от ищеца идеални части, то не е достатъчно същите да упражняват фактическата власт върху целия имот. Необходимо е да са отблъснали владението на ищеца, като наследник, и следва да демонстрират пред него ясно намерението си да владеят целия наследствен имот само за себе си (решение №635/25.10.20 Юг. по гр.д.№14 05/2009г. на ВКС, 1г.о„ решение №566/21. 06.20 Юг. по гр.д.№Ю53/2009г. на 1г.о., решение №270/20.05.20Юг. по гр.д.№1162/2009г. на Пг.о. и определение №27/22.01.2014г. по гр.д.№66 45/2013г. на 1г.о.).