Решение № 15277 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15277 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110146776 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на Б. *** Н. от работодателя му Столична дирекция на вътрешните работи със Заповед № ****16.08.2022г. на директора на СДВР.

Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение с ответника заема длъжността „техник, механик/технически контрол на МПС“ в 01 група „Идентификация и технически контрол“ на 04 сектор „Пътни превозни средства“ към отдел „Пътна полиция“ на СДВР, като в това му качество със Заповед № ****16.08.2022г. на директора на СДВР му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради „неспазване на техническите и технологичните правила“ по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Счита наказанието за незаконосъобразно поради неспазване на предвидените в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен от узнаването и едногодишен от извършването срокове за налагането му, като поддържа в тази връзка, че директорът на СДВР узнал за нарушението, за което се твърди да е извършено на 11.08.2021г., на 15.12.2021г., когато в СДВР постъпила справка № 328бр60792/15.12.2021г. на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, поради което това е моментът, от който започнал да тече двумесечният срок за налагане на наказанието, считано от узнаване за нарушението. Независимо от това, поддържа, че не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в изпълнение на задълженията си, вменени му с Технологичния ред за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“- МВР, след като констатирал, че в заявлението за регистрация на конкретното превозно средство няма корекции и допълнения в данните за същото, въвел данните от заявлението в системата. Поддържа в тази връзка, че задълженията му се изразяват във въвеждане на вписаните в заявлението данни за МПС в системата и в заверяването му в долната дясна част, но не и в извършването на допълнителна проверка по отношение на вписаните данни, вкл. относно достоверността им, противно на поддържаното от работодателя в оспорваната заповед. При тези съображения счита, че в конкретния случай, за който е наказан дисциплинарно, е изпълнил надлежно задълженията си съобразно Технологичния ред, поради което претендира наложеното наказание да бъде отменено, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

1

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че е наложил наказанието при спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, като твърди в тази насока, че началният момент, от който следва да се приеме, че субектът на работодателска власт е узнал за нарушението, е постъпването в СДВР на справка от 06.06.2022г., с която била приключила възложената от директора на СДВР проверка по случая и в която се съдържали достатъчно данни за извършеното от ищеца нарушение, както и че в случая сроковете за налагане на наказанието спрели да текат съобразно нормата на чл. 194, ал. 4 КТ в периодите от 04.07.2022г. до 07.08.2022г. и от 23.06.2022г. до 24.06.2022г., когато служителят ползвал отпуск поради временна неработоспособност, респ. платен годишен отпуск. Поддържа, че служителят извършил вмененото с оспорената заповед нарушение, като на 11.08.2021г. въвел и потвърдил в системата данните за товарен автомобил „***“ с рег. № СА *** ХВ, съдържащи се в заявлението за регистрацията му, в което неправомерно- без издадено от ИА „Автомобилна администрация“ удостоверение по чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-3/18.02.2013г. за изменение в конструкцията на превозно средство след извършен преглед в акредитирана лаборатория, била вписана промяна в предназначението на МПС от „товарен автомобил“ на „специален автомобил“, без да извърши проверка за достоверността на данните в тази им част, като провери наличните към заявлението документи, въпреки че бил длъжен да стори това съгласно т. 2б.II.1, изр. първо и т. 2б.II.3 от Технологичния ред рег. № ******/26.03.2021г. за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“- СДВР. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е да установи съществуването между страните на трудово правоотношение, заеманата от него длъжност, както и налагането на процесното наказание, чиято отмяна претендира.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

Не е спроно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- кадрова справка на ищеца с изх. № 513р-76206/12.08.2022г. по описа на СДВР и заповед № ****16.08.2022г. по описа на СДВР за налагане на дисциплинарно наказание, че страните по делото са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „техник, механик/технически контрол на МПС“ в 01 група „Идентификация и технически контрол“ на 04 сектор „Пътни превозни средства“ към отдел „Пътна полиция“ на СДВР, както и че на 16.08.2022г., когато му е връчена процесната заповед, му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за осъществено от него на 11.08.2021г. поведение. В допълнение следва да се изясни, че поради липсата на спор между 2 страните относно тези факти с правно значение на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото същите са обявени за безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване.

Както бе изяснено, на ищеца е вменено извършването на нарушение на трудовата дисциплина от 11.08.2021г., за което според настоящия съдебен състав субектът на дисциплинарна власт е узнал на 15.12.2021г., когато до директора на СДВР е адресирана справка от възложена проверка, в която са посочени конкретрните белези, индивидуализиращи процесното нарушение от обективна и субективна страна. Противно на поддържаното от ищеца в исковата молба, в случая не би могло да се приеме, че работодателят е узнал за нарушението на 15.12.2021г., доколкото на тази дата е съставена справка, чийто адресат не е работодателят, а а директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, а и доколкото в тази справка е посочено най- общо за какъв тип нарушение на трудовата дисциплина се касае- „промяна на вида на ПС от товарен на специален“, без да е посочено кой служител, в частност ищецът, какво конкретно поведение е предприел, за да се достигне до сочения неправомерен резултат, при поименно изброяване в описанието на нарушението на общо трима служители.

Датата, на която е наложено процесното наказание съобразно нормата на чл. 195, ал. 3 КТ, е 16.08.2022г., когато на ищеца съгласно отбелязването в нея е връчена оспорената заповед.

Установява се от неоспорените от ищеца и приобщени като писмени доказателства болничен лист от 08.07.2022г. и заявление за ползване на платен годишен отпуск от Б. Н. до работодателя му, както и разрешение за ползването му, че служителят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 04.07.2022г. до 07.08.2022г., както и платен годишен отпуск от 23.06.2022г. до 24.06.2022г., с обща продължителност от 37 дни, през които съобразно нормата на чл. 194, ал. 3 ГПК сроковете за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 КТ не са текли.

Ето защо, като се съобразят датата на извършване на нарушението- 11.08.2021г., датата на узнаване за него от носителя на дисциплинарна власт- 06.06.2022г., датата на налагане на наказанието- 16.08.2022г., както и продължителността на позлвания от служителя между извършването на нарушението и санкционирането му отпуск- 37 дни, се налага извод, че в случая работодателят е спазил предвидените в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ преклузивни срокове.

Както бе изяснено, вторият наведен в условията на евентуалност- в случай че се установи налагането на наказанието в едногодишен срок от извършване на нарушението и в двумесечен срок от открИ.ето му, довод за незаконност на наказанието касае по същество вмененото на ищеца нарушение, което както в уволнителната заповед, така и в отговора на исковата молба е описано като неизвършване от ищеца на 11.08.2021г. на проверка на представените пред него като служител на работно място 2Б заявление за пререгистрация на товарен автомобил „***“ с рег. № СА *** ХВ и на документите към него, както и на достоверността на вписаните в заявлението за пререгистрация данни за МПС, в частност относно неговия вид, за който се твърди да е неправомерно променен от товарен на специален, както и последното да е довело до спестяване на рахзоди за данъци и за застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на посоченото МПС.

Настоящият съдебен състав намира, че противно на поддържаното от ответникаработодател, за служителя, полагащ труд на работно място 2Б, за което между страните не е спорно, че е било заемано от ищеца на процесната дата- 11.08.2021г., не се установява да е имал задължение да извършва проверка на представените документи към заявлението за пререгистрация на МПС, както и на верността на въведените в заявлението данни, в частност относно вида на превозното средство. Съгласно Раздел II, т. 1, РМ 2, подточка 2Б, 3 касаеща подработно място 2Б, от Технологичния ред за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“- СДВР с рег.

№ ******/26.03.2021г., на който акт работодателят се позовава, служителят, разпределен съгласно ежедневен наряд на РМ 2Б проверява има ли коригирани или допълнително вписани данни върху заявлението за пререгистрация на МПС, извлчиа чрез бар код- четец или изписва на ръка номера на заявлението, чрез което се визуализират данните, въведени на РМ 2А, а след приключване на обработката на заявлението служителят записва в системата данните за превозното средство и за служителя, извършил идентификацията, заверява заявлението за регистрация в долната дясна част, като изписва фамилията си и полага личен подпис и печат, като отговаря за: моментното физическо присъствие на превозното средство на технологичната линия; правилноито и точно въвеждане на данните в системата; достоверността на направените заверки; проверка за издирване в НШИС и ASF Интерпол; отразяването в системата на информация за типа на табелите с регистрационен номер; отразяването в системата на информация за спиране на превозното средство от движение; отразяването в системата на информация за корекция в: марка, модел, дата на първа регистрация, символ/и в номера на рамата и цвят на превозното средство само потвърдени с подпис и печат на държавен служител.