Решение № 550 от 10.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330113341 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. М., ЕГН ********** против АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК*****, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че М. С. М., ЕГН ********** не дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК **** сумата от 50 лева, частичен иск от 1925,38 лева, което вземане е било прехвърлено от АЙ ТРЪСТ ЕООД на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК **** по силата на цесия от 23.08.2021г.

Ищцата сочи, че АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД й е връчило отговор с изх. №*****. и уведомление с изх. № *******г., от които същата установила, че дължи сумата от 1925,38 лева. Според изложеното в документите, ищцата имала сключен на 30.06.2020 г. договор за потребителски кредит № ***** с „Кредисимо“ ЕАД.

Ищцата твърди да не е сключвала договор както с „Кредисимо“ ЕАД, така и с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, респективно да не се е задължавала облигационно да заплаща каквито и да било парични вземания на тези две юрид. лица. Ето защо предявява установителен иск срещу ответника, че не му дължи сумата от 50 лв., частичен иск от 1925,38 лв., което вземане е прехвърлено от „Ай Тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на цесия от 23.08.2021 г.

В допълнение към исковата молба в първото по делото открито съдебно заседание, ищцата допълва и уточнява претенцията си като излага, че ако съдът 1 приеме тези договори за валидно сключени, то да счете, че са недействителни на основание чл. 11, ал.1 т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК. С оглед недействителността на договора за заем недействителен бил и договорът за поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД, доколкото поръчителство може да съществува само за действително задължение съгласно член 138, ал. 2 ЗЗД. Отрича да са сключвани договори от разстояние с „Кредисимо“ ЕАД и с „Ай Тръст“ ЕООД, доколкото представените по делото договори не били подписани от ищцата. Оспорва се „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, да са изпълнили изискванията на чл. 18, ал.1, т.3; чл. 10, ал. 1; чл. 8, ал.

1, т. 2 и 3 от ЗПФУР.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се излага, че на 30.06.2020 г. между ищцата, „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител и „Кредисимо“ ЕАД, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от разстояние по смисъла на ЗПФУР, въз основа на който на кредитополучателя е предоставена заемна сума от 2000 лева със следните параметри: ГПР от 48.21%, фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 % и 18 броя ежемесечни вноски с дата на първа вноска 31.07.2020 г. Ищцата изпълнявала задълженията си, като извършвала плащания, които в даден момент били преустановени. Предвид това „Кредисимо“ ЕАД уведомило ищцата, че обявява кредита й за предсрочно изискуем, чрез имейл кореспонденция, изпратена до имейл адреса на последната. Също така се твърди, че на 20.08.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило ищцата, че е заплатило дължимите от нея суми и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, с оглед на което ищцата следвало да извършва плащанията си към „Ай Тръст” ЕООД.

Също така се твърди, че по силата на цесия от 23.08.2021 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на цедент и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер на 23.08.2021 г. е прехвърлено вземането по кредита, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви. За извършената цесия ищцата била надлежно уведомена с уведомително писмо. След уведомяването й за извършената цесия ищцата възобновила плащанията си към новия кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като извършила 15 периодични вноски в периода от 13.09.2021 г. до 11.07.2024 г., с които погасила част от задължението си по процесния договор за кредит.

В откритото съдебно заседание, проведено на 28.01.2025г., ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Б. е направил изменение в размера на иска, чрез неговото увеличаване, на основание чл.214, ал.1 ГПК. В протоколно определение от 28.01.2025 г. така заявеното изменение е прието от съда, като искът се счита предявен за сумата в размер на 1925,38 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно договорно отношение, произтичащо от Договор за кредит № 2252180, сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, който договор е сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР; че задълженията по договора за кредит са били заплатени от „Ай тръст“ ЕООД, както и че вземанията по договора са били цедирани от „Ай Тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; ответникът, като правоприемник на доставчика на услугата да докаже; че последният е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗПФУР; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение за периода през който потребителя има право да се откаже от сключения договор; да докаже предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления отправени съгласно този закони да докаже, че за електронните изявления е спазен реда предвиден в Закона за електронни документи и електронен подпис.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на валидно договорно правоотношение между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2020 г.

В доказателствена тежест на ищеца е при установяване валидността на сключените договори за потребителски кредит и договор за поръчителство, да докаже релевираните пороци за недействителност на договорите.

Ответникът, в чиято тежест е да установи валидно възникнали договорни правоотношения между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, както и между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД, за които договори са налице твърдения да са сключени съгласно ЗПФУР, не установи такива да са сключени.

По делото не е изслушано заключение на вещото лице, от което би могло да се установи, че ответната страна, през системата на кредитодателя на сайта му, е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на бутона „подпиши“, с което изразява своето съгласие за сключване на договора.

Доколкото не са установени действията на потребителя с посочване на идентификационния номер на операцията, описание на самото действие, дата и час на извършването му и IP адресът, от който това действие е осъществено, съдът намира за недоказан факта на сключването на договорите.

За пълно на изложението, съдът ще разгледа и наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за кредит и за поръчителство.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент 3 от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане 4 на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.