Решение № 507 от 03.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100900099 по описа за 2023 година

В исковата молба ищецът „Ф.“ЕООД твърди, че е сключил с ответника „А.“ЕООД – в качеството му на лицензиран търговец на ел.енергия на свободен пазар, комбиниран договор за продажба на ел.енергия, балансиране на клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 30.09.2021 г., в отношенията по който ищецът има качеството на краен клиент с клиентски № 390002257 за обект на потребление – стопански двор в с. Тича 8980, който купува ел.енергия и е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т. 41б, б. „а“ от ДР на Закона за енергетиката. Ищецът твърди, че в чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено задължението на ответника да предоставя без допълнително заплащане следните услуги – отговорност за балансиране и прогнозиране на потреблението. Предвиденият в чл. 9, ал. 1 от договора механизъм за формиране крайната цена за продажба на ел.енергия включва и надбавка за изготвянето на прогнози, балансиране, финансови и административни услуги, като стойността на надбавката е в размер на 0,009 лв./КВТч. В исковата молба се излагат твърдения, че с допълнителни анекси към договора, изпратени с писмо от ответника от 29.11.2021г. с дати от 30.11.2021г. и от 01.12.2021 г. е предложено увеличение стойността на надбавката – на 0,013лв./КВТч и на 0,015 лв./КВТч. В писмото се съдържа и предизвестие за прекратяване на договора, в случай, че новите условия се окажат неприемливи за ищеца. С изрично писмо, изходящо от ищеца, същият е отказал да подпише предложените му анекси, но въпреки това във фактура № 6000044501 от 31.12.2021г. надбавката борсов индекс е изчислена в размер на 15 лв./МВТч и начислената като дължима от ищеца сума за количество доставена електроенергия е в размер на 1531.21 лв. с ДДС в повече, като е включен и нов компомент „балансиране“ на стойност от 12350.06 лв. с ДДС, който ищецът отказва да заплати, тъй като счита, че е недължим поради липса на основание за начисляването му. В резултат ищецът е получил три уведомления от ответника, че ще предприеме действия по прекъсване на електрозахранването му, поради което е бил принуден да заплати неоснователно начислените суми, като е заявил ясно оспорването си на така начислените му суми.

Ищецът сочи, че въпреки отправеното предизвестие за прекратяване на договора, 1 ответникът продължил да доставя електрическа енергия на ищеца, като е издал фактура № 6000046495 от 31.01.2022 г. при същите условия и съобразно която на ищеца е начислено да плати в повече с 1 417.70 лв. с ДДС, като е включен и компонент балансиране в размер на 18 811.03 лв. с ДДС, без основание за начисляването му, които суми ищецът отново е бил принуден да заплати. Ищецът оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което размерът на надбавката да е 0,015лв./КВТч., като излага доводи, че договорът следва да се счита за прекратен след изтичане на 1-месечното предизвестие, отправено до ищеца от 29.11.2021 г. При това положение, платените суми по описаните фактури не са били начислени на годно основание за това, поради което липсва основание за преминаването им в имуществото на ответника.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 34 110.09 лв. с ДДС, от които 12 350.06 лв. – начислена компонента балансиране по фактура № 6000044501 от 31.12.2021г.; 1531.21 лв. – начислена „надбавка борсов индекс“ по фактура № 6000044501 от 31.12.2021г.; 18 811.03 лв. начислена компонента балансиране по фактура № 6000046495 от 31.01.2022 г.;

1 417.70 лв. - начислена „надбавка борсов индекс“ по фактура № 6000046495 от 31.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок, в който ответникът заявява, че не оспорва изложеното в твърденията на ищеца относно сключения между тях договор с посочен предмет и задълженията за страните според клаузите в него, както и че е било адресирано писмо до ищеца с приложени анекси от 30.11.2021 г. и от 01.12.2021 г. Оспорва прекратяването на договора да е настъпило след изтичане на 1-месечно предизвестие, като оспорва в писмото да се съдържа такова, поради което ответникът е продължил да доставя електроенергия в изпълнение на задължението си по договора. Оспорва да е необходимо съгласието на ищеца за промяна в цената, определена съобразно чл. 9, ал.

1 от договора, с оглед предвиденото в ал. 5 право на търговеца на това в съответствие с цените на пазара или други промени, отразяващи се на продажбите. За настъпване на този факт е достатъчно уведомяването на ищеца. Излага доводи за начисляване на сумите по фактурите в приложение клаузите на договора. Относно компонента „балансиране“ в размер на 15 675.86 лв. излага доводи, че същият представлява начислена по силата на чл. 11, ал. 7 от договора неустойка в размер на всички начислени суми за небаланс за съответния период. Оспорва да е получавал писмото, адресирано от ищеца с възражение относно дължимостта на сумите. Моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения срок за това, в която ищецът поддържа първоначално изложените от него доводи по основателността на исковете и оспорва тези на ответника. Оспорва твърденията на ответника, че компонентът „балансиране“ в процесните фактури представлява начислена неустойка по чл. 11, ал. 7 от договора, като същевременно прави възражение за нищожност на договорната клауза, с която се заобикаля закона. В този смисъл твърди, че на основание чл. 6, ал. 7 от ПТЕЕ, отговорността към независимия преносен оператор за реализираните небаланси в балансиращата група се поема от нейните координатори /в случая ответника/, а не от крайния клиент.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът оспорва доводите на ищеца и поддържа вече изложените такива.

Оспорва заявеното възражение за нищожност на клаузата за неустойка, като поддържа 2 правото на търговеца да договаря индивидуални условия и неустойки с крайните клиенти в случай на съществено надвишаване на небалансите, като неустойката е предвидена при неизпълнение от страна на ищеца на задължението му за уведомяване на търговеца при промяна на потреблението за съответния период.

Предявени са от „Ф.“ЕООД против „А.“ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.

Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С определението на съда по реда на чл. 140 ГПК са признати за безспорни между страните на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК следните факти по делото, а именно, че: между страните е сключен комбиниран договор за продажба на ел.енергия, балансиране на клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 30.09.2021 г., в отношенията по който ищецът има качеството на краен клиент с клиентски № 390002257 за обект на потребление – стопански двор в с. Тича 8980; получено писмо от ищеца от 29.11.2021г., което е било адресирано от ответника с приложени към него допълнителни анекси към договора от дати -30.11.2021г. и 01.12.2021 г. за увеличение стойността на надбавката – на 0,013лв./КВТч и на 0,015 лв./КВТч; доставянето на електроенергия в периода по процесните фактури за процесния обект.

Видно от представеното по делото Писмо от А. ЕООД до Ф. ЕООД, в което се съдържа уведомление за промяна стойността в надбавката върху борсовата цена от 9.00 лв. на 13.00 лв. В писмото се сочи като причина за това невъзможността за покриване разходите за балансиране и обслужване на клиенти от бранша на ответника, предвид упражняваната от него дейност в сферата на дърводобивната и дървопреработвателната промишленост и съответно ситуациите на аварии, намален капацитет или липса на работа и което налага стойността на договорената между страните „надбавка“ да бъде актуализирана. В тази връзка е приложен и анекс за уреждане отношенията между страните за следващата година. В писмото се сочи, че в случай, че предложените условия се окажат неприемливи за адресата, същото да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договорните отношения между страните.

Видно от приложения Анекс от 30.11.2021 г. към договора от 30.09.2021 г., в същия е предвидено към цената за закупената и доставена ел.енергия в размер на почасовата цена за КВтч на пазара ден напред на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ за съответния ден и час на месеца, да бъде прибавена и стойността на надбавката от 0.013 лв./КВтч., включваща изготвяне на прогнози, балансиране, финансови и административни разходи. В отделните точки на анекса се съдържа механизъм за ценообразуването по договора, като е посочено прилагането му, считано от 01.12.2021 г. с валидност от 12 календарни месеца. Анексът не е подписан от страните.

С Анекс от 01.12.2021 г. към договора от 30.09.2021 г. е предвиден нов размер на надбавката от 0.0150 лв./КВтч., като останалите условия по механизма на ценообразуването се запазват, при договорен начален момент на прилагането на актуалния размер от 01.12.2021 г. с валидност от 12 календарни месеца, като върху анекса не са положени подписи от страните по договора.

В адресирано писмо от Ф. ЕООД в отговор на полученото писмо, изходящо от А.

ЕООД, е посочено, че не приема предложените Анекси от 30.11.2021 г. и от 01.12.2021 г., като оспорва и изпратените му въз основа на тях фактури, като счита сумите по тях за недължими.

Представена е Фактура № 6000044501/31.12.2021 г. с доставчик А. ЕООД и получател Ф. ЕООД за снабдяване с електрическа енергия за периода от 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. за клиентски номер: 39002257 на стойност от 119 733.80 лв., с вкл. ДДС, в която е включена надбавка борсов индекс в размер на 3190.02 лв. и сума за 3 балансиране от 1029.72 лв. /без ДДС/.

В Писмо до А. ЕООД е заявено оспорване дължимостта на сумата, начислена по Фактура № 6000044501/31.12.2021 г., както и извършеното плащане по същата, с цел да се избегне неправомерното прекъсване на електрозахранването на Ф. ЕООД, което би довело до щети в много по-голям размер, като оспорва конкретно начислените стойности за компонента „балансиране“ от 12 350.06 лв. с ДДС и за „надбавка“ от 1531.30 лв. с ДДС.

Представена е фактура № 6000046495/31.01.2022 г., за доставена електроенергия за периода 01-31.01.2021 г. за клиентски номер: 39002257 на стойност от 115 038.36 лв., с вкл. ДДС, в която е включена надбавка борсов индекс в размер на 2953.55 лв. и сума за балансиране от 15676.86 лв. /без ДДС/.

В писмо до А. ЕООД е посочено, че дружеството получател по фактура № 6000046495/31.01.2022 г. оспорва начислените по нея стойности за компонентите „балансиране“ и „надбавка борсов индекс“, като плащането е извършено единствено с цел да се избегне прекъсване на електрозахранването.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи и в съответствие с останалите доказателства по делото.

От заключението по експертиза се установи, че разликата в договорените от страните цени и цената на балансиращата енергия по процесните фактури е в размер на 25 967.64 лв., без ДДС /31161.17 лв. с ДДС/. Според експертизата дължимите съгласно чл.

11, ал. 7 от договора начислени суми за „небаланс за съответния период“ при неуведомяване по чл. 5, ал. 7, 8, 9 и 19, възлизат на 25 967.64 лв., без ДДС, от които за периода 01-31.12.2021 г. – 10 291.78 лв. и за периода 01-31.01.2022 г. – 15 675.86 лв. В табличен вид са изложени стойностите и съотношението между излишък и недостиг на доставяната електрическа енергия по всяка от процесните фактури, като според данните по-големи са стойностите на вписаните като излишък и рядко наблюдавани начислени стойности като недостиг. Според изложеното от вещото лице, съгласно счетоводните правила и стандарти, фактури не следва да бъдат издавани за неустойки от договорното правоотношение, с оглед обезщетителния им характер, което важи и за начислените лихви при забава в плащанията. Тяхната стойност не трябва да влияе върху размера на данъчната основа на доставките.

Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7500c997-4af4-47de-8628-1ec77a3fa083