Решение № 110 от 23.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Видин, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320102062 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. Л. В., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Людмил Георгиев от САК, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит МАХ – 50001 4 3 3 6 о т 04.02.2019г., по силата на който ищцата, като кредитополучател получила от ответника, като кредитор, сумата в размер на 250 лева, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 36.32 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ - 47.72% лева. Сумата е усвоена в брой или по сметка на кредитополучателя, като общата дължима сума за връщане по договора е в размер на 364.64 лева.

Поддържа се, че ГЛП определен в размер на 36.32% е прекомерен – възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и договорът за кредит е нищожен само на това основание.

Поддържа се също, че съгласно чл.9, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит, а съгласно чл.9, ал.2 от договора – такса за динамично плащане, които суми са дължими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от погасителните месечни вноски, съгласно погасителния план, описан в чл.9, ал.3 от договора.

Други обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, че ищцата е изплатила изцяло сумите по кредита, но поддържа, че начислените 1 еднократно такси по чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договора за кредит описани по – горе, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.10а, ал.2 от ЗПК, вр.с чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват, а също, че тези такси са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора.

Иска се от ищцата съдът да постанови решение, с което:

- да прогласи за нищожен процесния договор за потребителски кредит МАХ – 500014336 от 04.02.2019г.;

- да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 164.64 лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата ангажира писмени доказателства, иска назначаване на съдебно – счетоводна експертиза. Претендира пресъждане на разноските по производството.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск за признаване несъществуването на вземането на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД като неоснователен, поради изтекла погасителна давност, като поддържа от своя страна, че кредитът е погасен изцяло от ищеца на 28.02.2019г.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Иска съдът да отхвърли предявения иска като неоснователен.

Претендират се направените по производството разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните както следва: По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД: в тежест на ищцата е да докаже че между страните е сключен твърдяния договор за кредит МАХ – 500014336 от 04.02.2019г., с посочените параметри и клаузи, както и фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за нищожност;

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД - че ищцата е надплатила сумата по кредита в размер на 600 лева, със сумата от 164.64 лева.

По делото са събрани писмени доказателства.

Ответникът с писмено становище изрично е заявил, че таксите, предвидени в договора за „бързо разглеждане на кредита“ и за „динамично плащане“ не са включени в ГРП и че в случай че бъдат включени, то ГРП би превишавал законово допустимия минимален размер, поради което съдът е приел, че не се налага назначаване на съдебна експертиза по този въпрос.

2

Съдът, след като исковата молба и отговора, и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит МАХ – 500014336 о т 04.02.2019г., по силата на който ищцата, като кредитополучател получила от ответника, като кредитор, сумата в размер на 250 лева, която сума е усвоена еднократно от кредитополучателя.

Общата дължима сума за връщане по договора е в размер на 268.50 лева.

Уговорената погасителна вноска по кредита е в размер на 26.85 лева, като кредитът ще бъде погасен на 10 месечни вноски, съгласно посочения погасителен план до 25.06.2019 г. Уговореният годишен лихвен процент е 15,83 %, а годишният процент на разходите е 40,12 %. В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 44,70 лева и се заплаща на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 76.80 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Така общата месечна погасителна вноски става в размер на 39.00 лева, а общо дължимата сума по кредита – 390.01 лева.

Ищцата е заплатила по кредита сумата в общ размер на 186,44 евро / с равностойността на 364.64 лева/, което се установява от представената справка за плащанията по кредита, като с нея е погасени в евро: пълния размер на главницата 127.83 евро, договорна лихва в размер на 8,93 евро, динамично плащане в размер на 31,36 евро, бързо разглеждане в размер на 18,32 евро.

Безспорно е по делото и се признава от ответника, че ГПР с включена такса за бързо разглеждане 44,70 лева, такса за динамично плащане 76.80 лева надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал.

2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът. Разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено 3 какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал.

1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално - застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая, с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално се явява по - голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. На практика, с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на ответника, че таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 4 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е и уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. За ищеца съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като същата фигурира като уговорка в сключения договор и визира задължение за плащане на определена сума. В процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как е определена уговорената такса, нито се установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя. Дори да е предоставена, то услугата е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита, което е част от упражняване на същинската дейност на такъв вид институция като ответника, поради което така начислената такса е недължима. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен. Поради това сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от страна на ищцата като престирани при начална липса на основание. Оттук следва и че кумулативно съединеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е основателен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. От представената от ответника справка се установява, че общата сума на платеното от ищцата по кредита е в размер на 186.44 евро, с която сума е погасена главницата в пълен размер от 127.83 евро, договорна лихва в размер на 8,93 евро, такса динамично плащане в размер на 31,36 евро и такса бързо разглеждане в размер на 18,32 евро.