Решение № 94 от 24.11.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Момчилград, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20235150200164 по описа за 2023 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Ф. Р.

К. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 712836- F 694801/ 13.07.2023г. на Началник-отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за допуснато нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление- при издаването на същото са били допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Определената санкция е била несъразмерно висока и несъобразена със изискванията на от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като претендира разноски.

В съдебно заседание- жалбодателя се представлява от адв.А. С. от АККърджали, който поддържа внесената жалба, и прави искане процесното НП да бъде отменено- по съображения, изложени в жалбата и в съдебното заседание.

1

Административно- наказващият орган, се представлява от гл.ю.к. Д.

Д., който оспорва жалбата като неоснователна, като заявява, че нарушението по НП е извършено виновно, и същото е установено по безспорен начин.

Моли съда да остави без уважение жалбата, и иска потвърждаването на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна;

На 02.02.2023г. часа служителят на НАП- св. Т. М., в присъствието на св.М. А. е съставил Акт за установяване на административно нарушение № F 694801/ 02.02.2023г., за това, че на 15.12.2022. в 12,5330 часа е извършена проверка на обект “бръснаро-фризьорски салон“, находящ се в гр.*******, ул.”Гюмюрджинска” № 54, стопанисван от жалбоподателя Ф. Р. К. с ЕИК108079794. При проверката е било констатирано, че същият е имал качеството на задължено лице по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, и като такъв не е регистрирал и отчитал всяка извършена продажба на стоки от търг.обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е било допуснато нарушение на разпоредбите на тази наредба.

За извършена контролна покупка/ услуга /офомяне/почистване на врат/ на ст- ст 3 лева, платени в брой на задълженото лице Ф. К., от св.Т. В.проверяващ, преди легитимация, не е били издаден фискален бон от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство- посочено конкретно, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се доказвало от установеното наличие на касова разлика в размер на 3 лева между наличните парични средства в касата, съгласно приложение-опис, и тези, които са маркирани в ФУ. За извършена услуга е следвало да бъде издаден фискален бон № 000919/ 15.12.2022г.- с този номер е бил изведен дневен отчет от проверяващите.

За извършената проверка е бил съставен и Протокол за извършена проверка № 0123094/ 15.12.2022г. Извършено нарушение е довело до неотразяване на приходи и съставлявало такова по чл.3 ал.1 от Наредба № Н18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Актът е бил предявен на собственика на обекта- жалбоподател в 2 настоящото производство на 26.06.2003г., който в законоустановеният срок е представил писмено възражение, придружено с медицинска документация за налични и прекарани заболявания, като възражението е било прието за неоснователно.

На 13.07.2023г. е било издадено процесното Наказателно постановление № 712836- F 694801/ 13.07.2023г. на Началник-отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за допуснато нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС.

В нак.постановление е отразена поредността на това нарушениепосочва се, че е извършено за първи път. Посочено е също така, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушенията от тази категория се засяга установеният данъчен ред, и се стига до неотразяване на приходи.

Постановлението е било връчено на жалбоподателя лично на 07.08.2023г., срещу подпис, като последният е посочил, че не е съглА. с фактите, както и че бил спечели дело в Адм.съд- Кърджали, и данъчните го обжалвали пред ВАС и делото било насрочено за 31.01.2024г, .

В хода на производството по делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Т.В. и св.М.А., а и е изслушан самият жалбоподател, които потвърждават обстоятелствата по цитираните по-горе документи.

Като писмени доказателства са приложени обжалваното Наказателно постановление № 712836- F 694801/ 13.07.2023г., Акт за установяване на административно нарушение № F 694801/ 02.02.2023г., Протокол за извършена проверка № 0123094/ 15.12.2022г.; Възражение на жалбоподателя срещу съставеният АУАН и приложените към възражението мед.документи, от които е видно, същият има посочените заболявания и е инвалид с 80% призната нетрудоспособност; саморъчно написани обяснения от жалбоподателя; анонимен сигнал срещу жалбоподателя, че от години не издава касови бележки за извършените услуги; копия на фиксални бонфишове; заповед за извършване на оперативна проверка; Заповед № ЗЦУ3 1149/ 25.08.2020г. на Директора на ЦУ на НАП за упълномощаване на определени длъжностни лица от системата на НАП със съответни правомощия по описаните закони, в т.ч. и ЗДДС.

От описаното се установява следното; на първо място, така както е формулирано нарушението, същото следва да бъде подведено под цитираното в наказателното постановление, правни норми- чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС, т.к. в последните е посочено задължението на съответните лица /ако имат качество на задължени лица, каквото безспорно има нарушителя/, при осъществяване на сделка/предоставяне на услуга, да издават касова бележка /финансов бон/ от въведеното в обекта фискално устройство, като в обстоятелствената част на постановлението е посочено именно това обстоятелство- не са били издавани касови бележки при извършена в присъствието на служители на НАП, покупка- извършена услуга /оформяне- почистване на врат/ в бръснарски салон на ст-ст 3 лева.

Сиреч, посочено е, че задълженото лице- жалбоподателя не е издавал касови бележки при съответните продажби в обекта за проверка, и последното обстоятелство е установено по безспорен начин.

Очевидно, е че проверяващите са установили факта на неиздаване на касова бележка от фискалното устройство- в тази насока са събраните по делото доказателства, и подвеждането под цитираните норми от закона, на констатираните от тях неиздаване на касова бележка, е основателно и мотивирано.

Посочените като нарушени норми- чл.3 ал.1 от наредбата и чл.1118 ал.1 от Закона, визират основното задължение на съответните задължени лица да издават касови бележки при реализирани продажби- предоставени услуги, и че при неиздаването им, същите се санкционират по съответния ред.

По безспорен начин се изясни обстоятелството, че е налице неиздаване на съответни документи за извършване на продажби/предоставена услуга, и в тази насока са събраните доказателства, че такава услуга е предоставена, и това не се оспорва от самият жалбоподател.

Т.е. установява се извършена и нерегистрирана сделка, поради и което следва да се счете, че има допуснато цитираното нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС.

4

Изрично в нормите на чл.3 ал.1 от цитираната наредба и чл.118 ал.1 от ЗДДС се предвижда като основно задължение на лицата, предоставящи услуги да регистрират и отчитат по съответния начин- със касова бележка или бележка от кочан, всяка извършена от тях продажба/услуга.

И в тази връзка проверяващият орган е съобразил всички обстоятелства по делото, и правилно е издирил и приложил нарушеният материален закон, и респ. посочил е и съответстващата на нарушението санкционна норма, но не е извършил съответната преценка по смисъла на чл.27 и сл. от ЗАНН при налагане на санкцията.

Съдът не приема, че е налице допуснато нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление- видно от приложеното копие от заповед, актосъставителят е оправомощен да съставя актове, а АНО- посочен по-горе, да налага наказания чрез издаването на наказателни постановления. Освен е налице и пряко действаща материално правна норма в ЗДДС, в която е посочено, че актовете за установяване на административно нарушение се издават от данъчните органи- а актосъставителят е именно такъв орган /служител на НАП/.

Не е установено, че процесното наказателно постановление е издадено след изтичане на 6-месечния срок от съставянето на АУАН, и това се установява от датата, която е положена в самото начало на акта, и липсват доказателства по делото, че постановлението е издадено извън предвидения в нормата на чл.34 ал.3 от ЗАНН срок.

И тъй като проверяващите са установили подобно деяние, а именно извършване на продажби без за това са издавани касови бележки, респ. без да се отразят тези сделки в касовия апарат, то и в самото процесно постановление нарушението е посочено като със изпълнен фактически състав от формална гледна точка.

Едно от основните задължения на всеки проверяващ, респ. наказващ, орган е да установи правилно всички обстоятелства по нарушението. След установяването им по съответния начин на тези обстоятелства, следва същите да бъдат подведени под съответстващата им материално-правна норма, и оттам до санкционната.

При тези правилно изяснени обстоятелства съдът счита, че има 5 осъществен състав на административно деяние във въпросния смисълустановени са правилно обстоятелствата, които да водят до извода, че има осъществено административно деяние, както и виновно поведение на съответния субект- а именно виновно нарушение на съответната правна норма от специалния материално-правна норма, т.е., има извършена продажба/предоставяне на услуги, за които не са издавани съответните документи.

В конкретния случай, наказващия орган не е съобразил тежестта на нарушението, респ. ст-ста на предоставената услуга, със тежестта на наложената санкция при издаване на процесното наказателно постановлениеа ст-ста на нерегистрираната услуга възлиза на 3 лева.

Предвид и това съдът намира, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Както и по-горе е посочено, формално е осъществен съставът на нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. мл.118 ал.1 от ЗДДС , и това не е довело до ощетяване на бюджета, доколкото предоставената услуга е на много ниска стойност- а именно 3 лева. Налице са и редица смекчаващи административната- отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни. На първо място, това нарушението се явява първо за жалбоподател, от което следва извода, че същият поначало стриктно изпълнява законовите си задължения.

На следващо място, нарушението, макар и да е свързано с неотразяване на приходи, е за предоставена услуга, като стойността на плащането е изключително ниска- 3 лева, като самият нарушител е възрастен човек с множество заболявания, в т.ч. е и инвалидизиран с над 80 % нетрудоспособност.

Предвид изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като и минимално предвиденият в санкционната разпоредба на чл.185 ал.1 размер на административното наказание „глоба“ от 100 лева, се явява несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя.