Определение № 4098 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4098 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110119731 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.

I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявен е иск по чл. 200, ал. 1 КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца Е. С. М., ЕГН **********, срещу ответника КОНСОРЦИУМ „Т.С.И I“ ДЗДД, ЕИК *********, с която ищецът моли съда да осъди ответника да заплати му сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 13.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването на трудовата злополука – 13.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът Е. С. М., ЕГН **********, твърди, че по силата на сключен Трудов договор № 1634/02.07.2023 г. при ответника изпълнявал длъжността „сметосъбирач“. Сочи, че на 13.09.2023 г., около 09:05 ч., в с. Д.П., област София, Столична община, на ул. „ВЕЦ Пасарел“ в района на № 10, по време на извършване на трудовата си дейност по сметосъбиране, ищецът бил ударен от лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № *********, поради неосигуряване на достатъчно странично разстояние от страна на водача на л.е. и несъобразяването му с пътната обстановка, в т.ч. с наличието на работници на пътното платно. Сочи се, че към момента на удара ищецът е свалял от товарния автомобил изпразнения съд за боклук и го е насочвал да го постави отново на предназначеното за това място. След удара ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“ в гр. София, където е бил прегледан и подложен на рентгенография на подбедрица и останал за болнично лечение в периода от 13.09.2023 г. до 20.09.2023 г. В резултат на процесната злополука ищецът получил следните увреждания – открито бималеоларно счупване на костите на лявата подбедрица – лявата фибула и лявата тибия в долния им край с разкъсно-контузна рана на вътрешния глезен на лявата глезенна става. В резултат на травмата на ищеца е била поставена имобилизация на счупения крайник за първоначален период от 90 дни, като след престоя в болничното заведение, ищецът е бил обездвижен за период от 6 месеца, и се е възстановявал в домашни условия. По време на домашното си лечение ищецът не е могъл да се обслужва сам, като неговите близки са полагали грижи за ежедневните му нужди.

1

Първите три месеца след инцидента ищецът е бил основно на постелен режим, след 3-ия е ползвал инвалидна количка за предвижване навън с помощта на близките, а едва след 5-ия е започнал да се придвижва с помощта на патерици. Твърди, че след 10-ия месец е започнал да ходи самостоятелно, като към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът все още изпитвал болки при натоварване на крайника, при продължително ходене и промяна на времето, вкл. имал ограничен обем на движение на засегнатите зони. Вследствие злополуката ищецът изпитвал силни болки, не можел да спи нощем, сънувал кошмари, не се чувствал добре емоционално и физически, тъй като не е могъл да се обслужва сам в ежедневните битово-хигиенни нужди, имал е нужда от чужди грижи, не е могъл да се придвижва самостоятелно и е останал без работа. Поддържа, че процесната злополука била призната за трудова с Разпореждане № 35839/15.10.2024 г. Моли за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноски по делото.

С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи цялото трудово досие на ищеца, вкл. сключените трудови договори, ведно с анекси, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики. Моли за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред УМБАЛ „Св. Анна“ с медицинската документация, изготвена с престоя и болничното лечение на ищеца във връзка с трудова злополука от 13.09.2023 г. Моли за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около претърпените от ищеца неимуществени вреди, периода на лечение и възстановяване, необходимостта от чужда помощ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът КОНСОРЦИУМ „Т.С.И I“ ДЗДД, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Д. Д., с който оспорва иска по основание и по размер.

Моли да бъде служебно изискана за послужване, преписката по ДП № 11294/2023 г. по описа на „СРТП-ОР“– СДВР.

С отговора на исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на негова страна като трето лице – помагач, на ЗАД „О.З.К.З.“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.

София“ № 7, ет. 5, в качеството му на застраховател на А.Е.И., ЕГН **********, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В условията на евентуалност е предявил и обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД срещу на ЗАД „О.З.К.З.“ АД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с дължимите лихви до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК третото лице – помагач ЗАД „О.З.К.З.“ АД е подало отговор на исковата молба по обратния иск, с който оспорва последния като недопустим. По същество оспорва иска по основание и размер. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на отговорността на застрахователя. Моли за спиране на настоящото производство, поради наличието на образувано досъдебно производство № 11294/2023 г. по описа на „СРТП-ОР“ – СДВР, водено във връзка с процесното ПТП. Оспорва изключителната вина на водача на Антон Иванов за причиняване на вредоносния резултат. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадaлия, доколкото последният е излязъл с гръб, движейки се по пътното платно, за да премести/ върне контейнера за смесен битов отпадък, при което се е ударил в задната част на движещия се лек автомобил. Оспорва в резултат на процесното ПТП да са възникнали за ищеца описаните в исковата молба като вид и характер вреди, като оспорва и тяхната продължителност. Оспорва като неоснователна и претенцията за мораторна лихва, поради недължимост на вземането по главния иск. Моли 2 за отхвърляне на иска.

Моли съдът да допусне събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно – А.Е.И., ЕГН **********, с адрес с.

Д.П., ул. „М.К.“ №* както и изслушване на комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, със заключението по която, вещите лица да отговорят на поставените въпроси.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

- Към датата на процесната трудова злополука, отговорността на водача на лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № *********, е била покрита по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „О.З.К.З.“ АД.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 200, ал. 1 КТ:

В тежест на ищецът е да докаже следните обстоятелства: съществуването на трудово правоотношение с ответника към датата на трудовата злополука; настъпването по време на действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по установения ред; обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, техния интензитет и продължителност.

В тежест на ответника по делото е да докаже правопогасяващи, правоизключващи и правонамаляващите отговорността му обстоятелства – наличие и размер на получено от ищеца застрахователно обезщетение.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

ІІ. По доказателствените искания на страните:

Следва да бъдат допуснати като допустими представените писмени доказателства и снимки от ищеца с исковата молба.

Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебномедицинска експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

Следва да се уважи доказателственото искане на ищцовата страна за събиране на свидетелски показания чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на неимуществените вреди, претърпени от него.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред УМБАЛ „Св. Анна“ за снабдяване с медицинската документация, изготвена по време на престоя и болничното лечение на ищеца, във връзка с трудовата злополука от 13.09.2023 г.

Следва да се остави без уважение искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото трудовото досие на служителя, с изключение на Трудовия договор на ищеца и последващите анекси, като неотносимо и не необходимо за изясняване на релевантни за исковете, факти и обстоятелства.

Следва да се уважи искането на ищеца и на осн. чл.186 от ГПК да се изиска служебно информация за хода и движението на ДП № 11294/23 по описа на СРТП ОР при СДВР.

III. По други искания на страните:

По искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК съдът счита, че не е налице правен интерес от привличането на посоченото в молба от 11.08.2025 г. трето лице - помагач, с оглед изложените твърдения в отговора на исковата молба, доколкото при евентуален неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна /ответника/, последния евентуално 3 би имал право на обратен иск, но срещу прекия причинител на вредите /водача, предизвикал ПТП/. С оглед изложеното не следва да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника, посоченото ЗАД „О.З.К.З.“ АД.

По искането по чл. 219, ал. 3 ГПК за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на обратен иск от работодателя срещу застрахователя по ЗЗ „ГО“ за сумата от 50000 лв., съдът намира следното: По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове, при условията на евентуалност. Доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния иск, наред със специфичните за обратния иск предпоставки, то последица от успешното предявяване на главния иск е именно създаването на условно изпълнително основание, т. е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия ищец. Регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск, затова петитумът винаги е формулиран условно- ответникът да бъде осъден да плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск. От тази специфика на обратния иск следва, че той е допустим за разглеждане едновременно в едно общо производство с главния иск, което пък определя съда по главния иск като компетентен да разгледа и обратния иск. Същият съд обаче е длъжен да извършва служебна проверка налице ли са предпоставките за последващо обективно съединяване на искове, които са определени в чл. 210, ал. 1 ГПК, а именно: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Родовата подсъдност на предявените искове е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и която следва да съблюдава и по отношение на обратния иск. Ако той е родово неподсъден на съда по главния иск, налице е пречка за приемането му за съвместно разглеждане с него.

В настоящия случай ответникът предявява обратен иск срещу ЗАД „О.З.К.З.“ АД, за който се твърди, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на соченото като делинквент физическо лице, А.Е.И..