Определение № 819 от 08.10.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Габрово, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500428 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, чрез юр. Е. И., против разпореждане № 618 от 23.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 263/2024 г. от Дряновския районен съд, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. Й. Д..

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като заявителя в подадено уточнение е посочил, че претендира чистата стойност на кредита – останала непогасена главница. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 414 от ГПК. Неправилно съдът приема, че договорът за поръчителство, сключен във връзка с процесния потребителски договор е сключен в противоречие с добрите нрави. Длъжникът е сключил договор за поръчителство с одобрен от кредитора поръчител за да се изпълни поетото задължение за предоставяне на такова по договора за кредит. Това не противоречи на добрите нрави и не заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. То е отделно правоотношение и уговореното в него възнаграждение не е разход по см. на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Моли се, да се отмени разпореждането и да се постанови, да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани със заявлението вземания.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, в качеството си на цесионер по сключен договор за цесия с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по договор за заем № 4112444 по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. Й. Д., за парично вземане от: 517, 80 лв.

- главница по договор за потребителски кредит; 5, 54 лв., - представляваща договорно възнаграждение за периода 08.05.2021 г. до 03.04.2022 г.; 82, 30 лв. лихва за забава от 04.04.2022г. до 25.06.2024 г.; както законна лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Първоинстанционният съд е указал на заявителя да уточни дали в заявените суми за главница и лихва включват и вноската по главницата и лихва за поръчителя и ако да, за какъв период и в какъв размер.

1

С молба дружеството е посочило, че претендираната главница е останалата непогасена част от чистата стойност на кредита, като не се сочи периода за който се дължи същата.

Първоинстанционният съд е приел, че заявлението следва да се отхвърли изцяло, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Приел е, че от договора е видно, че към процесния договор за потребителския кредит е сключен и договор за поръчителство, като макар и формално самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат общо, тъй като произтичат от чл. 4 от договора за заем, съгласно който длъжникът се задължава да осигури обезпечение по договора, в случая поръчителство. Видно от договора кредитора по заема посочва с кое дружество да сключи такъв договор (за поръчителство) и тази клауза е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожно поради противоречие с добрите нрави и неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП.

Освен това в погасителния план към договора за заем е уговорено потребителят да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 900, 48 лв., което се дължи и при точно изпълнение на договора, като то е почти равно на главницата по потребителския кредит в размер на 1 000 лв. Договорът не е сключен по ясен и разбираем начин съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК и с включване на задължение за заплащане на възнаграждение равно на главницата по потребителския кредит води до съмнение за неравноправни клаузи в договора. Освен това възнаграждението за поръчителство в погасителния план, който е част от погасителната вноска, води до оскъпяване на кредита, а и с нея се заобикаля нормата на чл. 19 от ЗПК. В заявлението не е посочено за кой период се твърди, че не е заплатена претендираната главница и каква сума е заплатена до момента, което води до невъзможност съдът да провери, дали се претендира само чиста главница или платените до този момент вноски от длъжника са покрили и разходи по неравноправни клаузи, каквото е възнаграждението за поръчителство.

Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен.

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП.

Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 5 0 % съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от 2 сключения договор за поръчителство.

Освен гореизложеното, от заявлението не се установява, въпреки дадените указания от заповедния съд и депозираната молба от заявителя, какви точно вноски се претендират със заявлението, тъй като не е изпълнено указанието на съда да се посочи, дали в наречената „чиста главница“ от молителя са включени и вноските за поръчител, както и за кой период от време се твърди, че не са платени вноските за главница. При наличието на описаните по-горе неравноправни клаузи и извършено плащане от страна на длъжника на част от дължимите от него суми, е невъзможно в настоящото производството извършването от съда на преизчисление на действителния размер на дължимите по договора суми, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено за всички претендирани суми.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 618 от 23.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 263/2024 г. от Дряновския районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. Й. Д., ЕГН **********, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3