Определение № 671 от 16.07.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. Разград, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД чрез пълномощник против Определение № 252/23.06.2025г. по ч. гр. д. №306/2024г. по описа на РС-Кубрат, с което е оставена без уважение молбата на заявителя за изменение в частта за присъдените разноски за адвокат. В жалбата се изтъкват доводи,че заповедният съд не може сам и служебно да намалява уговорено и изплатено адв.възнаграждение при условията на чл.78 ал.5 ГПК, без да е направено искана от страна на длъжника, което не може да стане на този етап от производството. Моли съда да отмени определението и да присъди цялата уговорена сума от 400лв.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. Т. в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 51.06лв. – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането; 15.83лв – мораторни лихви, 25лв. държавна такса и 50лв. адв.възнаграждение.

Основанието е сключен потребителски договор за предоставяне на мобилни услуги от БТК ЕАД и договор за цесия. За да откаже изменение на заявлението в частта за разноските, съдът се е позовал на примата на европейското право чл.101 пар.1 ДФЕС и чл.4 пар.3 от ДЕС, както и на съдебна практика на СЕС /решения по съединени дела С-427/16г. и С428/16г., както и на Решението по дело С-438/22г. е приел,че не следва да обсъжда доводите за приложението на НМРАВ, както и националната съдебна практика, вкл. формирана от ВКС, която предвид произнасянето на СЕС е загубила значение. Приел е, че заповедното производство не представлява фактическа и правна сложност, нито процесуалното 1 поведение на длъжника може да обуслови по-голямо възнаграждение.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява частично основателна, но на мотиви различни от посочените в нея.

Въззивният съдебен състав изцяло споделя доводите на районния съд относно приоритетното приложението на европейското право, при констатирано несъответствие с националното. Доводите на съда са пространни и пълни, поради което въззивната инстанция препраща към тях. В допълнение съдът следва да отбележи, че когато заповедният съд служебно проверява за неравноправни клаузи в потребителски договор, /вкл. клаузи, които косвено водят до прекомерни разходи за потребителя/, той действа по силата на европейското право и защитата на потребителите. Тази проверка е различна от общото правомощие по чл.78 ал.5 ГПК, където се изисква изрично искане от страните. Въпреки това резултатът може да е сходен-намаляване на адв.възнаграждение, но правното основание и инициативата за това са различни.

Необосновано обаче съдът е преценил, че на адвоката се следва възнаграждение в размер на 50лв. Действително делото не е с фактическа и/или правна сложност. Същото обаче изисква събиране и прилагане на множество документи във връзка с потребителския договор, точна индивидуализация на всяко вземане. Заявителят е бил добросъвестна страна и е изпълнил точно дадените му указания за представяне на изисканите доказателства. В случая освен фактическата и правна сложност, съдът е следвало да съобрази и обема на положения труд в светлината на правото на достойно възнаграждение за положен висококвалифициран труд и определи по-високо възнаграждение, без да се ръководи от минималните размери, установени с Наредба №1. За справедлив размер на адв.възнаграждение, настоящият съдебен състав намира сумата от 150лв., като на заявителя наред с вече присъдените, се следват още 100лв., за които следва да се издаде допълнителна заповед за изпълнение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 252/23.06.2025г., постановено по гр. д. № 306/2025 г. от РСКубрат, с което е оставена без уважение молбата на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД за изменение на заповед за изпълнение № 251/02.06.2025г. в частта за разноските над присъдения размер 50лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Д. П. Т. да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД допълнително още 100лв., адв.възнаграждение.

За присъдения допълнително размер на адв.възнаграждение да се издаде заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. Разград, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД чрез пълномощник против Определение № 252/23.06.2025г. по ч. гр. д. №306/2024г. по описа на РС-Кубрат, с което е оставена без уважение молбата на заявителя за изменение в частта за присъдените разноски за адвокат. В жалбата се изтъкват доводи,че заповедният съд не може сам и служебно да намалява уговорено и изплатено адв.възнаграждение при условията на чл.78 ал.5 ГПК, без да е направено искана от страна на длъжника, което не може да стане на този етап от производството. Моли съда да отмени определението и да присъди цялата уговорена сума от 400лв.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. Т. в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 51.06лв. – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането; 15.83лв – мораторни лихви, 25лв. държавна такса и 50лв. адв.възнаграждение.

Основанието е сключен потребителски договор за предоставяне на мобилни услуги от БТК ЕАД и договор за цесия. За да откаже изменение на заявлението в частта за разноските, съдът се е позовал на примата на европейското право чл.101 пар.1 ДФЕС и чл.4 пар.3 от ДЕС, както и на съдебна практика на СЕС /решения по съединени дела С-427/16г. и С428/16г., както и на Решението по дело С-438/22г. е приел,че не следва да обсъжда доводите за приложението на НМРАВ, както и националната съдебна практика, вкл. формирана от ВКС, която предвид произнасянето на СЕС е загубила значение. Приел е, че заповедното производство не представлява фактическа и правна сложност, нито процесуалното 1 поведение на длъжника може да обуслови по-голямо възнаграждение.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява частично основателна, но на мотиви различни от посочените в нея.

Въззивният съдебен състав изцяло споделя доводите на районния съд относно приоритетното приложението на европейското право, при констатирано несъответствие с националното. Доводите на съда са пространни и пълни, поради което въззивната инстанция препраща към тях. В допълнение съдът следва да отбележи, че когато заповедният съд служебно проверява за неравноправни клаузи в потребителски договор, /вкл. клаузи, които косвено водят до прекомерни разходи за потребителя/, той действа по силата на европейското право и защитата на потребителите. Тази проверка е различна от общото правомощие по чл.78 ал.5 ГПК, където се изисква изрично искане от страните. Въпреки това резултатът може да е сходен-намаляване на адв.възнаграждение, но правното основание и инициативата за това са различни.

Необосновано обаче съдът е преценил, че на адвоката се следва възнаграждение в размер на 50лв. Действително делото не е с фактическа и/или правна сложност. Същото обаче изисква събиране и прилагане на множество документи във връзка с потребителския договор, точна индивидуализация на всяко вземане. Заявителят е бил добросъвестна страна и е изпълнил точно дадените му указания за представяне на изисканите доказателства. В случая освен фактическата и правна сложност, съдът е следвало да съобрази и обема на положения труд в светлината на правото на достойно възнаграждение за положен висококвалифициран труд и определи по-високо възнаграждение, без да се ръководи от минималните размери, установени с Наредба №1. За справедлив размер на адв.възнаграждение, настоящият съдебен състав намира сумата от 150лв., като на заявителя наред с вече присъдените, се следват още 100лв., за които следва да се издаде допълнителна заповед за изпълнение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 252/23.06.2025г., постановено по гр. д. № 306/2025 г. от РСКубрат, с което е оставена без уважение молбата на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД за изменение на заповед за изпълнение № 251/02.06.2025г. в частта за разноските над присъдения размер 50лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Д. П. Т. да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД допълнително още 100лв., адв.възнаграждение.

За присъдения допълнително размер на адв.възнаграждение да се издаде заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3