Решение № 3302 от 24.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3827/2023
- Вид
- Решение № 3302
- Подписан
- 24.02.2024
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.137, ал.1, т.2, б."б" · Закон за устройство на територията
- чл. 175 · Закон за устройство на територията
- чл. 177 · Закон за устройство на територията
- чл. 177, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3302 гр. София, 24.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110103827 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от З EАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу А. Н. Х. за осъждането на ответницата да заплати сумата от 1000 лева, частично от сумата от 4946,56 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по комбинирана застраховка „Имущество” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.11.2021 г. в с. Казичене, ул. „ , ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателно погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 03.11.2021 г., в срока на застрахователното покритие по договор за комбинирана застраховка „Имущество” е настъпило събитие – скъсване на разпределителен газопровод, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахованото при него имущество на „Овергаз мрежи“ АД. Поддържа, че вредите са на стойност 4946,56 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение.
Посочва с две уточнителни молби вх. № 165569/12.06.2023 г. и вх. № 172221/16.06.2023 г., че размерът на общите вреди се състои от следните компоненти: 1,66 лв. – определяне на разходи за потвърждение на достоверността на сигнала, 64,23 лв. – разход за събиране на аварийна група, 37,98 лв. – разходи за ликвидиране на аварията, 17,07 лв. – локализиране на изтичането на природен газ, 4412,35 лв. – изтекло количество газ в резултат на аварията, 32,06 лв. – обдухване и изпразване на тръби, 33,34 лв. – създаване на протокол, 217,22 лв. – разходи по възстановяване на целостта на ГРМ, 125,42 лв. - определяне на разходи за запълване на газопровода и възстановяване на газоподаването, 5,25 лв. – изготвяне на доклад за причините, довели до аварията. Твърди, че застрахователното събитие е настъпило по вина на ответницата заради извършвани по нейно възлагане изкопни работи в с. . Сочи, че увреденото имущество е било застраховано при ищцовото дружество, като настъпилото събитие представлява покрит риск. Счита, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за платеното обезщетение, като първоначално претендира част от 1 него – сумата от 1000 лева като частичен от общо предявен 4946,56 лв. Твърди, че след покана ответницата не е заплатила дължимата сума, поради което претендира същата.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 01.02.2024 г. на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск чрез неговото увеличение, като същият се счита предявен в пълния размер на твърдяното регресно вземане, а именно сумата от 4946,56 лева.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва факта на настъпилото процесно събитие, но твърди, че не е налице валидно към датата на събитието застрахователно правоотношение, както и че същото не представлява покрит риск. Алтернативно, счита, че е неоснователна претенцията за сумата от 4412,35 лева, представляваща определено количество природен газ, изтекло в резултат на аварията, тъй като счита, че изчисленията са неправилно извършени и определени произволно. Алтернативно, счита, че искът следва да бъде отхвърлен поради факта, че „Овергаз мрежи“ ООД не е изпълнило задължението си за стриктно спазване на правилата по изграждане на застрахованите газопреносни съоръжения, като те са се намирали на по-плитко отстояние от посоченото в проекта, поради което е възникнала аварията. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответницата - К. В. С., не ангажира становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Като писмено доказателство е представена декларация, подписана от А. Н. Х., с която удостоверява, че отказва да заплати всички разходи по възстановяване на щетите и посочва, че притежава удостоверителен документ „съгласие за изкопни работи“, като забележка е посочено, че проектът е изпълнен по безизкопен метод „къртица“, като документът е подписан собственоръчно от декларатора и е с дата 03.11.2021 г., а също така е подписан от членове на аварийната група К. В. Д. и В. К. С..
От представен по делото доклад /констативен протокол/ № 96 от 03.11.2021 г. от „Овергаз Мрежи“ АД се установява, че е констатирана настъпила авария на 03.11.2021 г. около 10 ч. и 13 мин. в кв. и че спирането на изтичане на газ е осъществено в 10 ч. и 45 минути. Като причина за настъпване на инцидента е посочено скъсан разпределителен газопровод с диаметър 160 мм., работно налягане 4 бара и условен диаметър на пробива 50 мм., като причина е отбелязано непредумишлени действия на трети лица (изкопни работи), отбелязано е, че в случая са спрени линейните кранове, а като причинител на аварията е посочена ответницата А. Н. Х..
Видно от представени като доказателства комбинирана застрахователна полица „имущество“ № 2200210200Р000176, със застраховател „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и застрахован „Овергаз мрежи“ АД, като и от представени 2 бр. добавък към застрахователна полица и спецификация към полица №2200210200Р000176, се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „имущество“ със срок на застрахователно покритие от 01.03.2021 г. до 31.01.2022 г., покриваща рискове по следното имущество: подземна част, технологична съобщителна мрежа, природен газ, запълващ мрежата за лицензирана територия „София и Божурище“. Установява се, че застрахователното покритие обхваща повреди или загуби, причинени от непредумишлени действия на трети лица, в това число изкопни работи (т.1.3 от специални условия към спецификация №2200210200Р000176 – л.91 по делото), поради което процесният инцидент се явява покрит риск по процесната застраховка.
Представени са доказателства за извършени ремонтни дейности, изчисления 2
(сметни норми за извършени СМР), застрахователна претенция и преводно нареждане за заплатена сума от 4946,56 лв. застрахователно обезщетение.
Приета е и регресна покана, отправена от ищцовото дружество до ответницата за извънсъдебно заплащане на процесната сума. Между страните е безспорно, че регресната покана е получена от ответницата преди образуване на настоящото производство.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели.
От показанията на свидетеля В. К. Сл, който към датата на инцидента е бил служител в „Овергаз мрежи“ АД, и по това време отстраняването на аварии, мирис на газ, съгласувани изкопни работи и др. са му били служебни задължения. Посочва, че си спомня за процесния инцидент през м. 11.2021 г. в с. Казичене и че е присъствал, като е отишъл на мястото на произшествието с авариен автомобил, заедно с още един колега, на място са констатирали, че има пробит газопровод и се е усещал мирис на газ. Сочи, че не му е било известно разрешение за извършване на изкопните работи, като екипът е извикан след настъпване на аварията. Описва, че на мястото не е видял самата тръба, а само земна маса върху нея, като е видял насип от изкопана земя около аварията и е заварил багер на мястото. Посочва, че мястото на настъпване на инцидента е било на пътното платно, като не си спомня дали точно на самият път или близо около него.
Посочва, че от технологична гледна точка има начин да се избегне аварията, като принципно следва да има обезопасителна лента над тръбата на около 20 см. над нея, която обозначава, че има тръбопровод по нея, както и пясък около тръбата. Сочи, че няма определено технологично време, в което следва да се спре газта, но следва да е възможно най-бързо след настъпване на аварията.
В показанията си свидетелят В. К., служител на „Овергаз мрежи“ АД към м.11.2021 г. посочва, че не си спомня за процесния случай, тъй като в работата си има множество аварии ежедневно. Заявява обаче, че при всяка авария отива максимално бързо до мястото на произшествието, като при получен сигнал на мястото на инцидента отива авариен екип за около 30-40 минути, съгласувано с пожарна и полиция. Посочва, че няма служители на „Овергаз мрежи“ АД в с. Казичене, а само в София. При изкопни работи в сервитутна зона трябва предварително да се уведоми Овергаз, при което дружеството изпраща служители, които да кажат къде е тръбата, на какво отстояние от нея да се осъществяват изкопните работи. Относно процесната тръба сочи, че е захранвала цялото село. Посочва, че при даване на разрешение следва да се даде изходящ номер от „Овергаз“ обозначен по конкретен начин - започващ с „ОМ“ и след това съответният номер, с който е изведен документът.
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели са достоверни, обективни и кореспондират с останалия представен по делото фактически и доказателствен материал, поради което ги кредитира.
В показанията си свидетелката Ю, съседка на имота на ответницата, разказва, че по време на инцидента е присъствала на произшествието. По време на инцидента е имало мирис на газ, било е сумрачно и хората наоколо са били предупредени да не палят и да не пушат наоколо. Изтичането на газ е продължило между 30-40 минути и 1 час. Спомня си, че когато в нейния дом са извършвали изкопни работи за поставяне на ограда през 2023 г., мойсторите, които извършвали тази дейност с багер, я предупредили, че тръбата не е положена на сантиметрите, които е упоменато в документите, а на около 40 см. Когато майсторите започнали да разчистват с багера, тръбата се показала, като измерили, че е на дълбочина от около 20 см. По отношение на процесния инцидент сочи, че изкопните работи са били възложени от Б, синът на ответницата, на трети лица, но не познава лицата, извършили изкопните работи. Не е 3 видяла лента или друг материал, с който да се забележи тръбата. След спиране на газта свидетелката е видяла тръбата, била е на плитко и след инцидента е била счупена, измачкана.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, с изключение на частта относно твърденията й, че е измерила дълбочината на тръбата. Съдът намира свидетелските показания в тази им част за неправдоподобни, тъй като след като служителят на „Овергаз Мрежи“ АД В. С, който е имал непосредствена задача ликвидиране на аварията, не е успял да види тръбата, тъй като е била покрита с изкопана земна маса, което се установява от неговите показания, няма житейска логика лице, което нито е участвало в изкопа, нито в ликвидиране на аварията, а е съсед, да бъде допуснато до място на настъпване на инцидента, за да измерва дълбочината на тръбата, при положение, че на местопроизшествието има опасност за живота и здравето на хората наоколо поради изтичането на газ и опасност от взрив. Още повече, че с оглед констатацията на свидетелката Газибарова в началото на нейния разпит, че е било „страшно“, съдът намира, че лице, което е изплашено от настъпилия инцидент, свързан с изтичане на газ, не би отишло самоинициативно на мястото на изкопа, за да констатира каква точно е аварията, още по-малко да измерва дълбочината на поставените тръби.
В показанията си свидетелят И. Н. Н., съсед на ответницата, посочва, че си спомня за процесната авария през м.11.2021 г. Свидетелят е знаел, че е трябвало да се поправя водопровод, но внезапно е спряла газта в дома му. Сочи, че имало спукана тръба, миризма на газ и предупреждения да не се пали никакъв огън на мястото, поради опасност от взрив. Посочва, че от подаване на сигнала са чакали около 40 минути до пристигане на екипа. Твърди, че е видял тръбата и е била на дълбочина около 60 см., измерена на око от свидетеля. Поддържа, че в целия квартал тръбите са разположени по-плитко, отколкото се налага, тъй като в момента се извършва изкоп на съседната улица и положението там било същото. Посочва, че аварията е била на уличното платно, а не на тротоара.
Съдът кредитира свидетелските показания, намира ги за достоверни и отговарящи на останалия фактически и доказателствен материал по делото.