Решение № 109 от 19.06.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Силистра, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора С. Р. Р. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно административно наказателно дело № 20233400600131 по описа за 2023 година

С решение №6 от 01.03.2023г. постановено по АНД №179/2022г., Тутракански районен съд е признал обвиняемия Г. Г. Н. за невиновен за извършено престъпление по чл.325, ал.3, вр.с ал.1 НК, като го е оправдал по това обвинение.

Признал е обв.Н. за виновен в това, че на 14.01.2022г. в гр.Главиница, обл.Силистра, по ул.“Оборище“ в близост до ул.“Георги Сава Раковски“, при управление на л.а. „БМВ 325 ХИ“, с рег.№ СС6532АР е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което е извършил административно нарушение по смисъла на чл.104б, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което и на осн.чл.305, ал.6 от НПК и чл.175а, ал.1, предл.2 от ЗДвП му е наложил административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца и „глоба“ в размер на три хиляди лева.

Срещу решението е постъпила жалба от адв.Б., като защитник на обв.Г.

Г. Н., който го счита за неправилно и иска от въззивната инстанция да го измени по отношение на основанието за неговото оправдаване, като приеме, че не е извършено никакво деяние, алтернативно, че не е доказано по несъмнен начин извършването на административно нарушение, поради което да бъде отменено наложеното административно наказание. Редовно призован, обв.Н. се явява в съдебно заседание, заедно с адв.Б., който заявява, че поддържа жалбата. Той отново изтъква, че според него липсва доказаност за извършване на административно нарушение, тъй като не са събрани 1 достатъчно доказателства, поради което и първоинстанционния съд е анализирал неправилно събраните такива и е постановил неправилно решение.

Обв.Н. заявява, че няма какво да добави, а в правото му на последна дума изразява желание да се вземе правилно решение, тъй като не е „направил такова нещо“.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че решението е съобразено с всички събрани по делото доказателства, същото е правилно и законосъобразно, поради което иска от въззивната инстанция да го потвърди.

Съдът за да постанови своето решение, прецени доводите изложени в жалбата, становището на страните, събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че на 14.01.2022г. свидетелите Арабаджиев и Мехмед-полицейски служители в РУТутракан изпълнявали служебните си задължения в гр.Главиница, като в около 14:30ч. се предвижвали с патрулен автомобил по ул.“Оборище“, в посока към кръстовището с ул.“Георги Сава Раковски“. Когато били на около 50-100м. от кръстовището забелязали, че в движението на ул.“Оборище“ се включва л.а. „БМВ 325ХИ“ с рег.№ СС6532АР, извършвайки маневра завиване наляво. По време на тази маневра двигателят на автомобила бил форсиран, а задната му част поднесла вляво и в дясно, навлизайки последователно в двете ленти за движение. Пътното платно не било заледено и не е било извършвано опесачаване. След като навлязъл по ул.“Оборище“, този автомобил се озовал непосредствено пред полицейския и преустановил тези действия. Св.Мехмед подал сигнал със стоп палка и водачът на автомобила БМВ спрял на указаното място. След извършената проверка била установена самоличността на обв.Н., на когото бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и са му били иззети СУМПС и контролния талон. Обвиняемия подписал акта без възражение.

Според настоящата инстанция, първоинстанционния съд е изложил достатъчно убедителни, логически и взаимно допълващи се аргументи, защо счита, че деянието на обв.Н. съставлява административно нарушение по ЗДвП, аргументи основаващи се на обективните данни по делото, предвид на което същите не може да не бъдат споделени.

Ето защо въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.

С оглед характера на производството /такова по реда на Глава двадесет и осма от НПК/, първоинстанционния съд е установил фактическата обстановка след преценка на доказателствата събрани в наказателното производство, съобразно нормата на чл.378, ал.2 НПК, а освен това е преценил, че е налице основание да се съберат непосредствено допълнителни доказателства, като в съдебно заседание е проявил процесуална активност в тази насока.

Всички изложени в жалбата и в съдебно заседание възражения са поставени от защитата на обвиняемия и пред първоинстанционния съд, който 2 е изложил своите аргументи за позицията си по въпросите обхванати в тези възражения. Тези аргументи се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо повтарянето им.

Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че действията на обвиняемия не са съставомерни по чл.325, ал.3, вр.с ал.1 НК, тъй като не са налице признаците на престъпление против реда и общественото спокойствие, и по-специално хулиганство. В конкретния случай липсват доказателства обв.Н. да е извършил действия грубо нарушаващи обществения ред, нито, че действията му са били насочени към явното неуважение и скандализиране на обществото и порядките му. Ето защо и въззивната инстанция намира, че инкриминираното поведение на обвиняемия в конкретния случай не разкрива такава висока обществена опасност, която налага квалифицирането му по чл.325, ал.3, вр.с ал.1 НК.

Несъстоятелно е и възражението, че липсват доказателства по отношение на извършеното от обв.Н. нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.

За извършеното от обвиняемия нарушение на правилата от ЗДвП, св.Мехмед му е съставил АУАН, в който Н. е посочил, че няма възражение за отразеното в него. Този АУАН има съществено значение за изясняване на основния факт на доказване, поради което правилно първоинстанционния съд е оценил неговата доказателствена стойност, съобразно правилата на чл.189, ал.2 ЗДвП.

От друга страна, в същата насока са и показанията на свидетелите Мехмед и Арабаджиев, от които се извлича доказателствена информация, достатъчно категорична, последователна и безпротиворечива.

Обстоятелството, че те са възприели именно обвиняемия да извършва процесните действия, не е компрометирано от други доказателствени източници. Свидетелите Мехмед и Арабаджиев са имали възможност безпрепятствено да възприемат всички обективни действия на обвиняемия, и настоящата инстанция няма основания да постави под съмнение обективността и достоверността на техните показания. Още повече, че липсват каквито и да е разумни и логични данни, за наличието на някаква предубеденост или заинтересованост у свидетелите Мехмед и Арабаджиев, провокиращи ги към даване на неверни показания. Административната отговорност конкретно на обв.Н. по този текст от закона, също така по никакъв начин не облагодетелства тези свидетели, за да се породят съмнения относно обективността на показанията им.

Същевременно се наблюдава опит от страна на обвиняемия, да ангажира лица с даването на неверни сведения, с цел оневиняване. В досъдебното производство в разпита му като обвиняеми той е посочил, че в колата заедно с него е бил и св.Кабил, който е следвало да потвърди неговата защитна теза. Св.Кабил обаче категорично е посочил, че на инкриминираната дата и място не се е возил в автомобила на обвиняемия. Това е провокирало последния да посочи друго лице присъствало в автомобила, като това е станало вече в хода на съдебното производство. Разпита на това лице е поискан на 21.12.2022г., или около една година след инкриминираната дата, 3 като свидетелят е Ерен Шендоан Ердоан, който в съдебно заседание, вече е потвърдил версията на обвиняемия.

Съвсем правилно първоинстанционния съд не е ценил показанията на този свидетел, чиято „поява“ в процеса е изключително очевидна, но неубедителна и не би могла да дискредитира останалите доказателствени източници.

Според въззивната инстанция, правилно първоинстанционния съд е преценил, че извършеното деяние притежава степента на обществена опасност, която го квалифицира като административно нарушение, а не като престъпление.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че при правилно установената фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, решаващият съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи досежно поведението на обв.Н., което от обективна и субективна страна покрива признаците именно на административното нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.

Определения размер на наказанието съответства на предвиденото в закона и не е налице процесуална възможност за коригирането му.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №6 от 01.03.2023г. постановено по АНД №179/2022 на Тутракански районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4