Определение № 2512 от 27.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2512 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502838 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Г. М. в качеството си на процесуален представител на „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 против определение № 6979/19.06.2023г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по г. д. № 16263/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 47814/25.05.2023 г. по описа на ПРС, от адв. Г. М., преупълномощен от адв. С. Д., последният пълномощник на ответника „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, с искане за изменение на основание чл.

248 ГПК на протоколно определение от 16.05.2023 г., постановено по гр.дело № 16263/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІ гр.с., в частта за разноските. С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Жалбоподателят твърди, че всички лица, регистрирани по реда на ЗДДС са посочени в регистър на НАП, който е публичен. Сочи, че по смисъла на чл.155 от ГПК данните в него са общоизвестни факти и като такива не се нуждаят от доказване. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да измени протоколно определение, обективирано в Протокол № 4631 от 16.05.2023г. от о.с.з по гр.д. № 16263/2022г. по описа на ПРС в частта му за разноските.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, с 1 който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Изложени са доводи, че съдът няма как да знае кой и кога е регистриран в НАП по ЗДДС, въпреки публичната регистрация.

Твърди, че не е работа на съда да проверява кой и къде е регистриран в отделните производства. Моли настоящата инстанция да потвърди атакувания акт.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК, с която се иска изменение протоколно определение, обективирано в Протокол № 4631 от 16.05.2023г. от о.с.з по гр.д. № 16263/2022г. по описа на ПРС в частта му за разноските, като се осъди ищцата А. Д. да заплати на „Микро Кредит“ АД сумата от още 80 лева., представляваща дължимият ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

С атакуваното определение №

6979/19.06.2023г първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение с мотиви, че не са налице доказателства, че адв. С. Д. действително е регистриран по ЗДДС.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

Съгласно § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. данък добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър / чл. 94 ЗДДС във вр. с чл. 80, ал. 1 ДОПК/, който е достъпен за всички. С оглед на това , непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение.

При това разрешение обжалваното определение на ПРС е неправилно, тъй като е прието, че не е доказано регистрирането на адв. Г. М. – процесуален представител на ответника „Микро кредит“ АД- по ЗДДС и поради това не е уважено искането за присъждане на 20% ДДС върху полагащото се адвокатско възнаграждение, след определяне на възнаграждение в минимален размер, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г., в размер от 400 лева. При извършената служебна справка в съответния 2 регистър се установява, че адвокат Г. М. е регистриран по ЗДДС.

С оглед на това върху определеното минимално адвокатско възнаграждение от 400лв. следва да се добави данък добавена стойност 20%, който е 80лв., така че общо дължимото възнаграждение възлиза на 480лв.

На основание изложеното следва да се отмени обжалвания съдебен акт, с който е оставено без уважение искането за изменение на основание чл.248 от ГПК на протоколно определение от 16.05.2023 г., постановено по гр.дело № 16263/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІ гр.с., в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6979/19.06.2023г., постановено по г. д. № 16263/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 47814/25.05.2023 г. по описа на ПРС за изменение на основание чл.

248 ГПК на протоколно определение от 16.05.2023г., постановено по гр.дело № 16263/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 16.05.2023г., постановено по гр.дело № 16263/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Микро Кредит“АД, ЕИК 202073629 сумата от 480 лева, представляващи разноски за един адвокат в настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3