Протокол № 235 от 04.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 235 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000172 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателите Б. К. ЕООД и П. ООД, редовно призовани, се представляват от адв. Е. В., с пълномощно по делото.

Ответникът О. К. редовно призован, се представлява от юриск. З.

Б., представя пълномощно за въззивната инстанция.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

Юриск. Б. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва го.

С решение от 20.10.2022 г., постановено по т.д. № 1265/2021 г. на Окръжен съд С. З., е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. К.

ЕООД и П. ООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД Р. С. 2017, иск против О. К. с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 137 663.62 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършени, незаплатени СМР по договор за инженеринг от 03.08.2016 г., ведно със ЗЛ върху сумата от датата на ИМ – 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е и вторият обективно съединен иск, предявен от Б. К. ЕООД и П. ООД, като съдружници в ДЗЗД Р. С. 2017, против О. К. за присъждане на сумата от 25 000 лв., представляваща внесена гаранция по цитирания по-горе договор за инженеринг, ведно със ЗЛ от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

Осъдени са Б. К. ЕООД и П. ООД, като съдружници в ДЗЗД Р. С.

2017, да заплатят на О. К. направените по делото разноски в размер на 850 лв.

Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни 1 жалби, като едната е от името на двете търговски дружества, участници в ДЗЗД Р. С. 2017, а именно Б. К. ЕООД и П. ООД, а другата е от името на самото дружество по ЗЗД Р. С. 2017, като в нея също са посочени участващите съдружници и е подписана и от управителите на двете търговски дружества, като в този смисъл и доколкото и двете въззивни жалби са подадени в предвидения в ГПК двуседмичен срок, съдът приема, че е сезиран с въззивни жалби от търговските дружества, участници в дружеството по ЗЗД, доколкото самото дружество по ЗЗД не е персонифицирано и не притежава процесуална правоспособност, респ. не е активно легитимирано да подава жалба.

В двете въззивни жалби са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Твърди се на първо място, че съдът не е съобразил и анализирал всички представени по делото доказателства, поради което е установил погрешно относимите юридически факти, вкл. тези, касаещи забавата при изпълнение на договорните задължения. Изложени са доводи, че забавата е от страна на О. К. а не от страна на изпълнителите по договора, както е прието с първоинстанционното решение. Твърди се, че дори при наличие на забава, О.та, като възложител по договора, дължи заплащане на изпълнените СМР, остойностени и описани в акт Обр. № 10, подписан между страните на 29.05.2017 г., както и в приетата и неоспорена от страните в производство по чл. 207 ГПК СТЕ. Твърди се, че изявлението за разваляне на договора от страна на О. К. е направено далеч след изтичане срока на договора, което не я освобождава от задължението да заплати извършените СМР. Изложени са и подробни съображения, касаещи невъзможност на О. К. да задържи паричната гаранция за платена по договора за инженеринг, както и недължимост на неустойка за забава, с оглед развалянето на сключения между страните договор. По подробните съображения, които са изложени и в двете въззивни жалби, които съдът ще обсъди с мотивите на съдебния си акт, се иска отмяна на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени и двата обективно съединени иска, тяхното уважаване и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от О. К..

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

Адв. В. – Поддържам изцяло двете въззивни жалби по подробните съображения в тях. Заявявам, че са подадени от името на двете търговски дружества, участници в дружество по ЗЗД. Представям и моля да приемете списък с разноски, както и договор за правна помощ и съдействие. Няма да соча други доказателства, нямам и доказателствени искания.

Юриск. Б. – Оспорвам въззивните жалби. Нямам нови доказателствени искания, няма да соча нови доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК. Не възразявам по представения списък с разноски.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към делото списъци с разноски на страните.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

2

Адв. В. – Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт, с който да отмените първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, по подробните ни съображения във въззивните жалби. Въз основа на доказателствата по делото са отнесени към приложимите правни норми. Моля да постановите друг акт по същество на спора, с който уважите изцяло предявените искове.

Моля да ни бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски.

Категорично считам, че в настоящия случай първоинстанционният съд е игнорирал доказателствата по делото, като не е приел за меродавна експертизата, която е събрана в производството по реда на чл. 207 ГПК, което производство е специално, обезпечително, за доказателства. В тази връзка, същата тази експертиза, съотнесена към приетия по делото акт Обр. № 2/29.05.2017 г. не само че не е в противоречие със същия, но тя и го доразвива, като остойностява като количество и стойност отделните видове СМР, които са били приети от двете страни, но не са били посочени с конкретни стойности по договора. Именно в тази връзка първоинстанционният съд, игнорирайки тази експертиза, е постановил един незаконосъобразен акт.

На следващо място считам, че от тази експертиза се установява не само стойността на видовете СМР, но се установява и фактът, че същите са приети от страна на възлагащия орган, доколкото е трайно установена практиката на ВКС, че приемането може да бъде и с конклудентни действия, стига изработеното да е във фактическата власт на възложителя. Но с тази експертиза се установява нещо друго, а именно, че довереното ми дружество е предало извършеното СМР, подробно описано в акта и в експертизата, и същото това предаване няма противопоставяне от страна на възложителя.

Това, че е предаден след срока на договора, по никакъв начин това не освобождава възложителя от задължението му да заплати приетата от него работа.

На следващо място аз считам, че първоинстанционният съд не е дал защита на субективното право, което е заявено с ИМ, видно от която се претендират лихви за забава. Първоинстанционният съд е установил единствено и само дължимост на сума от 53 000 лв., но не е посочил и дължаща се лихва за периода, за който се претендира, а именно от подаване на ИМ до окончателното изплащане, респ. до постановяване на съдебния акт.

Считам, че решението на Окръжен съд С. З. е неправилно и незаконосъобразно и във втората му част, в която се отхвърля искът за възстановяване на гаранцията за добро изпълнение. В крайна сметка ние сме изправени пред договор за инженеринг, включващ в себе си и проектиране, и СМР. Тази предоставена банкова гаранция от 25 000 лв. обезпечава цялото изпълнение на договора, т.е. и проектирането, и СМР. Проектирането е изпълнено, прието е от възложителя. СМР-то в по-голямата му част е изпълнено и прието от възложителя. Затова считам, че възложителят няма как изцяло да задържи или усвои гаранцията в размер на 25 000 лв.

Във връзка с горното и по съображенията във въззивните жалба, моля за вашия съдебен акт.

Юриск. Б. – Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са налице твърдяните пороци в обжалваното решение.

Считам, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, както 3 поотделно, така и в тяхната съвкупност и връзките между тях. Изрично е обсъдил възраженията на въззивната страна в настоящото производство по отношение на забавата на О.та за заплащане на възнаграждение по договора и по категоричен начин е установил, че О. К. не е в забава в нито един от случаите, които се твърдят още в първоначалната ИМ.

Що се отнася до СТЕ, изготвена в обезпечителното производство, съдът е обсъдил и нея, като я е съпоставил с актовете и протоколите, съставени по време на строителството, обсъдил е както извършените СМР и приети полезни за О. К. така и установени с експертизата. Считам, че правилно и законосъобразно съдът е кредитирал, с доверие, извършеното, което е отразено в официалните свидетелстващи документи, а именно протокол 10 за спиране на строителството и приемане на извършените работи.

С оглед на изложеното, моля да отхвърлите въззивните жалби срещу първоинстанционното решение и да присъдите разноски на О. К. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10.00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4