Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 167 от 18.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 917/2025
Вид
Определение № 167
Подписан
18.02.2025
В сила
18.02.2025
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Частно наказателно дело № 20255330200917 по описа за 2025 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е във връзка с постъпила жалба от Ю. М. М., ЕГН **********, против Постановление от 19.07.2023г. на РП Пловдив за спиране на наказателното производство по Досъдебно производство № 124/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

По съображения, изложени в жалбата, се иска постановлението да бъде отменено и делото върнато на РП Пловдив за продължаване на досъдебното производство.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото материали, намира за установено следното:

Наказателно производство по Досъдебно производство № 124/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив е образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК за това, че на 06.01.2023г. в гр. Пловдив, е отнета чужда движима вещ – чанта съдържаща сумата от 2 000 евро, 4 000 турски лири и 65 леи, от владението на Ю. М. М., без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвоят.

Жалбата на Ю. М. М. се явява допустима като изхождаща от

1 легитимирана страна, с оглед обстоятелството че досъдебното производство е образувано за кражба извършена от владението на жалбоподателя, като същата е подадена в срока за обжалване, поради което следва да се приеме за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С постановление на РП Пловдив от 19.07.2023г. наказателното производство е било спряно, на основание чл. 244, ал. 1 т. 2 от НПК, като прокурорът е приел, че извършителя на престъплението не е разкрит.

По делото е установено че жалбоподателя Ю. М. М. работел като международен шофьор. Свидетеля Н. К. Х. пък работел като ** в ** към фирма **. На 06.01.2023г. св. Х. бил на работа през деня. На посочената дата около обяд, бил в района на Сточна гара в гр. Пловдив където престоявал с клиент на червен светофар в към Асеновградско шосе. През това време на прозореца на предна дясна врата потропал жалбоподателя М.. Той помолил св.

Х. спешно да го закара до Митницата в Пловдив. Тъй като в ** автомобил се возела друга клиентка която отивала до ресторант Р., с нейно съгласие ** качил и св. М.. Той седнал на предна дясна седалка. Х. оставил жената която возел до ресторанта, а после св. М. на паркинга на Митница Пловдив. През времето на пътуването св. М. търсел ключове за които мислел че са изгубени. на митницата пострадалия слязъл от автомобила навел се и подал пари за дължимата сметка на св. Х.. Св. Х. не видял в автомобила да били останали някакви чужди вещи. Свидетеля М. твърди че се е качил в автомобила с чанта през рамо в която носел портфейл съдържащ 2бр. лични карти/българска и турска/, 2бр. СУМПС / българска и турска/. 2бр. банкови карти. 1 документ за психическа годност, сумата от 2 000 евро, 4 000 турски лири и 65 леи, и отделно носел найлонова чанта с храна. ** не обърнал внимание какво точно носел пострадалия. След като оставил пострадалия на Митница Пловдив, св.

Х. продължил работния си ден. След обяд на работния таблет се изписало съобщение съдържащо въпрос кой е извършвал курс от Сточна гара до Митница Пловдив както и че се търси чанта с документи. Той се обадил на диспечерката и казал че е извършил такъв курс, но казал че не е намирал никакви вещи в колата. На следващата сутрин след като си включил таблета при започване на работа, му се изписало да се обади в офиса. Той се обадил и от офиса му казали, че ще му дадат телефон на клиента от горепосочения курс, защото не можели да се разберат с него. С в . Х. му се обадил и го попитал за каква чанта става въпрос, а той не му дал ясен отговор. ** 2 погледнал между дясната седалка и вратата, и тъй като не видял нищо казал на пострадалия че в колата няма чужди вещи. Малко по-късно на същия ден, клиент от жк. “Хр. Смирненски“ казал на св. Х. че е изпуснал нещо отзад и му подал черен портфейл. След като слезнал клиента, ** се обадил на св. М. и му казал, че е намерил черен портфейл съдържащ документи. Разбрали се да се видят по-късно. Двамата се срещнали на паркинга на магазин Била. Свидетеля Х. дал на св. М. портфейла и документите намерени в него и го попитал дали е същия. М. потвърдил и попитал имало ли е вътре пари. Х. му заявил, че всичко което е намерил му го връща. Свидетеля М. обаче останал недоволен и казал че ще пусне жалба.

По делото в качеството на свидетел е разпитана и управителката на „**“ ООД – М. И.. Същата потвърждава описаното от св. Х . относно онези факти за които тя знае. Свидетелката заявила че той работи от години във фирмата и никога срещу него не е имало каквито и да е оплаквания.

Тъй като св. М. изразил съмнение в депозираните по делото показания че св. Х. е взел парите които държал в портфейла си, в хода на досъдебното производство е била проведена очна ставка между двамата. Наличнитеи противоречия относно въпроса намери и е св. Х. пари заедно с портфейла и документите, не са били преодолени.

В хода на досъдебното производство с постановление на разследващия полицай, е възложено извършване на оперативноиздирвателни мероприятия по установяване извършителя на деянието.

Настоящия състав намира, че по делото са извършени всички възможни процесуално следствени действия, и към настоящия момент не би могло да се извърши нищо повече. Съмненията на св. М., не са били подкрепени по никакъв начин. В крайна сметка той не е опазил своите вещи и голословно хвърля вината за това върху таксиметровия шофьор. Следва да се отбележи че той е бил в стресова ситуация тъй като е мислел че е загубил ключа на камиона който управлява, и най-вероятно поради това вниманието към неговите лични вещи е било занижено. Естеството на работата пък на св.

Х. е такова, че той ежедневно вози в автомобила си множество непознати нему лица, като клиенти. Напълно е възможно както посочва и той, да не е видял изгубения портфейл първоначално. Напълно е възможно и портфейла да е бил намерен от някой от другите клиенти возили се в таксито и вещи от него да са 3 били отнети, а портфейла оставен в таксиметровия автомобил без изобщо таксиметровия шофьор да разбере. Съвсем естествено неговото внимание е било насочено към дейността която върши, а не към вътрешността на автомобила. Не е невъзможно и при изпускане на портфейла от св. М., той да се е мушнал под предната седалка на автомобила където да не е бил видян от водача на автомобила. Така или иначе обаче това са само хипотези неподкрепени от доказателства по делото. Към настоящия момент, от загубата на вещите св. М. е минала повече от година. Вещите които са били откраднати са единствено пари, които не биха могли да бъдат индивидуализирани по никакъв начин. Поради изложеното и извършването на други допълнителни действия по разследването – издирване на лицата които са се возили в таксиметровия автомобил през тези два дни, се явява безпредметно.

Следва да се отправи критика към представителя на РП Пловдив, относно факта че в постановлението на наблюдаващия прокурор с което спира досъдебното производство липсва каквато и да е фактическа обстановка, както и анализ на същата. Въпреки това обаче и доколкото настоящия състав намира че крайния извод на прокурора е правилен, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено. Посоченото от наблюдаващия прокурор основание за спиране на досъдебното производство по чл. 243, ал. 1 т. 2 от НПК е правилно тъй като извършителя на престъплението не е разкрит.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление по пр.пр. 1365/23г. от 19 .07.2023г. на РП Пловдив за спиране на наказателното производство по Досъдебно производство № 124/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Препис да се изпрати на РП Пловдив и жалбоподателя, за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5