Решение № 222 от 16.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Стара Загора, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20245500900595 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***, ЕИК *********, с адрес: ********, срещу: „*****, ЕИК *******, г*******, с правна квалификация на исковете: обективно кумулативно съединени искове по чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД и по чл.17, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска: за всеки от двата иска по 75 195 лева = 150 390 лева.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт №48/01.04.2019 г., том II, peг. № 3247, нот. дело № 186/2019 г. на нотариус ***, район на действие Казанлъшки районен съд, вписан в Службата по вписванията - **, вх.peг. № 1875/1.4.2019 г., акт 65, том 7, дело № 1342/2019 г., ищецът „***, като приобретател, и ответникът „*****, като прехвърлител, са сключили договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за построяване на жилища и доплащане на цената, с който „*** придобива правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. **, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-7087/27.9.2017 г. на Началника на СГКК- Стара Загора, адрес на ПИ: гр. **, у******* с площ 3342 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: квартал 541, парцел I, при съседи - имоти с идентификатори: ***;

***; *** и ***.

Посочва, че в нотариалния акт е записано изрично, че правото на собственост върху ПИ *** се прехвърля от прехвърлителя „***** на приобретателя „*** срещу задължение на приобретателя да построи от свое име, за своя сметка и на свой риск масивна сграда, съобразно допустимите норми на застрояване по действащия ПУП; да прехвърли и 1 предаде на прехвърлителя в собственост самостоятелни обекти - жилища в същата сграда с обща застроена площ минимум 400.00 (четиристотин) квадратни метра, без в тази площ да се включват прилежащите идеални части от общите части на сградата, в завършен вид по БДС (с положена мазилка, замазка. ВиК, ел. инсталация. РУС - дограма и външни метални врати) в срок до шестдесет месеца от датата на сключване на настоящия нотариален акт, както и срещу заплащането на сума от 201 000 (двеста и една хиляди) лева без вкл. ДДС, по банков път, днес, в деня на сключване на настоящия нотариален акт по банкова сметка

BG10PRCB92301046995710. Конкретните самостоятелни обекти - жилища от предвидената за изграждане сграда, които прехвърлителят ще придобие в собственост от приобретателя, ще бъдат индивидуализирани от страните допълнително, след изготвянето на одобрен архитектурен проект за строителства на сградата и след издаване на надлежно Разрешение за строеж от Община **, а собствеността върху същите ще бъде прехвърлена с отделен нотариален акт в горепосочения срок.“ Посочва, че цитираната уговорка между страните по договора, извършен с нот. акт № 48/01.04.2019 г., относно престацията на приобретателя „*** е привидна, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД.

Посочва, че прикритото действително съглашение между страните относно престацията на приобретателя „*** е формулирано писмено в Споразумение за прихващане от 02.04.2019 г. е следното: „срещу придобиването на правото на собственост върху ПИ *** „*** се задължава да плати на „***** сумата от 362 640 лева с ДДС, от която сума се прихваща задължението на „***** в размер на 120 168 лева с ДДС, представляващо цена за предстоящо придобиване на самостоятелни обекти жилища с обща площ от 400 кв. метра и в деня на извършването на нотариалния акт „*** да плати на „***** 201 000 лева данъчна основа и 40 421 лева ДДС.“

Излага, че на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД действително е именно това съглашение относно престацията на приобретателя „*** по договора за прехвърляне право на собственост върху ПИ ***, извършен с нот. акт № 48/1.4.2019 г., том II, peг. № 3247, нот. дело № 186/2019 г. на нотариус ***, район на действие Казанлъшки районен съд.

Посочва, че „*** и „***** са изпълнили действителното споразумение помежду си относно насрещната престация на „*** за придобиване на правото на собственост върху ПИ *** като са издали помежду си следните данъчни фактури:

„*****, като доставчик, е издало на „***, като получател, фактура № 1000000589/1.4.2019 г. за пазарната стойност на ПИ с идентификатор *** съгласно нотариален акт № 48/1.4.2019 г., том II, peг. № 2

3247, нот. дело № 186/2019 г. на стойност 362 640 лева, от които данъчна основа 302 200 лева и 60 440 лева ДДС;

„***, като доставчик, е издало на „*****, като получател, фактура № 0000000448/2.4.2019 г. за пазарна стойност на предстояща инвестиция за изграждане на самостоятелни обекти - жилища с обща площ 400 кв. метра, на стойност 120 168 лева, от които данъчна основа 100 140 лева и 20 028 лева ДДС;

Посочва, че са извършили прихващане на част в размер на уговорената продажна цена в размер на 362 640 лева.

Сочи, че „*** е платила по банковата сметка на „***** суми от 201 000 лева данъчна основа и 40 421 лева ДДС, представляващи остатъка от продажната цена по договора, извършен с нот. акт № 48/1.4.2019 г. след прихващането на сумата от 120 168 лева с ДДС по фактура № 0000000448 от 2.4.2019 г.

Твърди, че с т.3 от споразумението за прихващане „*** и „***** са се споразумели, че разликата между сумата 361 589 лева, представляваща сбор от действително платените от ** суми по банковата сметка на „***** (201 000 лева данъчна основна и 40 421 лева ДДС) и прихванатите суми по фактура № 0000000448/2.4.2019 г. (100 140 лева данъчна основна и 20 028 лева ДДС) и сумата 362 640 лева с ДДС, представляваща цена за придобиването на правото на собственост върху ПИ ***, е резултат от размяната на несходни активи с различни пазарни стойности и съгласно СС 16, т.5.1 следва да бъде отнесена съответно като печалба или загуба в съответните дружества.

Излага, че „*** има интерес да иска обявяването за нищожно като привидно съглашението с „***** относно насрещната си престация за придобиване на правото на собственост върху ПИ ***, изразено в нот. акт № 48/1.4.2019 г., том II, peг. № 3247, нот. дело № 186 от 2019 г. на нотариус *** и да иска разкриване на действителното съглашение относно тази престация, защото „*****, с твърдения, че привидното съглашение относно престацията на „*** не е изпълнено, е предявило иск за развалянето на договора, извършен с посочения нотариален акт, въз основа на който в Старозагорския окръжен съд е образувано търг. дело № 139/2024 г.

Моли на основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД съдът да обяви за нищожно като привидно съглашението между „***** и „***, формулирано в нот. акт № 48/1.4.2019 г., том II, peг. № 3247, нот. дело № 186 от 2019 г. на нотариус ***, относно насрещната престация на „*** за придобиване на правото на собственост върху ПИ ***, а именно: „да построи от свое име, за своя сметка и на свой риск масивна сграда, съобразно допустимите норми на застрояване по действащия ПУП, да прехвърли и предаде на ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ в собственост самостоятелни обекти жилища в същата сграда с обща застроена площ минимум 400,00 3

(четиристотин) квадратни метра, без в тази площ да се включват прилежащите идеални части от общите части на сградата, в завършен вид по БДС (с положена мазилка, замазка, ВиК, ел. инсталация, PVC - дограма и външни метални врати) в срок до шестдесет месеца от датата на сключване на настоящия нотариален акт, както и срещу заплащането на сума от 201 000 (двеста и една хиляди) лева без вкл. ДДС, по банков път, днес, в деня на сключване на настоящия нотариален акт по банкова сметка BG10PRCB92301046995710.

Moли на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД съдът да разкрие действителното съглашение относно насрещната престация на „*** за придобиване на правото на собственост върху ПИ *** по нот. акт № 48/1.4.2019 г., том II, peг. № 3247, нот. дело № 186 от 2019 г. на нотариус ***, а именно: „да плати на „***** сумата от 362 640 лева с ДДС, от която сума се прихваща задължението на „***** в размер на 120 168 лева с ДДС, представляващо цена за предстоящо придобиване на самостоятелни обекти - жилища с обща площ от 400 кв. метра и в деня на извършването на нотариалния акт „*** да плати на „***** 201 000 лева данъчна основа и 40 421 лева ДДС“.

Моли да бъде осъден „*****, ЕИК *******, г******* да плати на „***, ЕИК *********, ******** разноските му по делото.

С отговора на исковата молба ответникът счита исковете за недопустими, а разгледани по същество - неоснователни.

Посочва, че на основание чл. 129 ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение до отстраняване на следните нередовности.

Излага, че цената на всеки от двата предявени иска е определена, съобразно данъчна оценка на процесния недвижим имот. Представеното към исковата молба Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7404074763/21.03.2024 г. на Община ** е със срок на валидност до 30.06.2024 г. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба и определяне на цената на исковете, данъчната оценка не е актуална и ищецът следва да се снабди с ново Удостоверение за данъчна оценка по установения процесуален ред, доколкото ищецът е прехвърлил процесния недвижим имот, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - гр. ** под Акт № 116, том 5, дело № 994 от 22.03.2024 г., с вх.

№ 1557 от 22.03.2024 г. и с. вх. № 1557.

Излага, че едва с представяне по делото на актуална данъчна оценка на процесния недвижим имот, ще може да бъде направена правилна преценка за цената на исковете и дължимата държавна такса за всеки от тях.

Счита заплатената държавна такса по иска по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за неправилно определена. Същата следва да бъде довнесена до размера на 4% от данъчната оценка, доколкото искът на посоченото правно основание не е предвиден изрично като изключение за дължим по-нисък размер на държавна такса.

Посочва, че с исковата молба са представени писмени доказателства, 4 цитирани клаузи и направено позоваване за нищожност, респ. действителност на друго съглашение между страните, но никъде не са изложени ясни и конкретни твърдения, какво ищецът смята, че дължи и какво не по процесния нотариален акт. Това затруднява защитата на ответника, който не може да „гадае", какво ищцовото дружество ********* е възприело, че дължи и към кой момент, след като така направеното в исковата молба изложение не отговаря на фактическите обстоятелства при и след подписване на процесния нотариален акт.

Излага, че не става ясно, дали твърдението на ищеца е за нищожност на целия нотариален акт или на отделни конкретни части от него. И в двете хипотези оспорва твърдение за частична или цялостна нищожност на Нотариалния акт от 01.04.2019 г. Счита, че същият е законосъобразен и обективира действителната воля на страните, която валидно ги обвързва.

Посочва, че едва след уточнението от ищеца относно твърдението за нищожност, ще може да се направи преценка за приложимостта на чл. 55, ал.

1 от ЗЗД и евентуално да направи искания на това правно основание.

Твърди, че ищецът аргументира правния си интерес от исковете по настоящото производство с предявения от "****** срещу ********* иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко продажба, обективиран в процесния нотариален акт, по който е образувано т.д.

№ 139/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. По посоченото дело размяната на книжата е приключила, като в отговора на исковата молба по чл.

367 от ГПК и в допълнителния отговор по чл. 373 от ГПК не са били направени възражения за нищожност на процесния нотариален акт от 01.04.2019 г. на каквото и да е основание от страна на ********* като ответник.

Излага, че в предмета на предявените искове по т.д. № 139/2024 г. и за разглеждане на същите, съдът следва да разгледа именно валидността на правоотношенията между страните, уредени в процесния нотариален акт от 01.04.2019 г., за да се произнесе по направените искания. Първото образувано по спора производство е именно т.д. № 139/2024 г., поради което настоящото производство като по-късно образувано и с предмет същото правоотношение е недопустимо.