Решение № 14196 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14196 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20241110158216 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 308599/02.10.2024г. на ищеца М.

Б. Х. срещу ****** с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 423,67 лева (след допуснато по реда на чл.214 ГПК изменение предявения иск с протоколно определение от 06.03.2025г.), представляваща недължимо платена сума от ищеца по договор за потребителски кредит № 4****т 01.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 01.07.2022г. е сключил с ***** договор за потребителски кредит № ****, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 2500 лева. Посочва, че по договора е уговорено ползването на допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“, като общото възнаграждение по двете допълнителни услуги е в размер на 510.06 лева. Твърди, че с влязло в законна сила решение № 9634/22.05.2024 г., по гр. дело № 36934/2023г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, съдът е приел, че при сключването на процесния договор за кредит не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР, като е посочен размер, който е в пъти по-нисък от действителния, което във вр. с чл. 22 от ЗПК води до недействителността на договора за потребителски кредит. Ищецът е заплатил претендираната в настоящото производство сума, като с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, сумата е получена от ответника без правно основание, поради което предявява иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответникът да възстанови сумата от 423,67 лева - след допуснатото изменение на иска, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по договор за потребителски кредит № 4****т 01.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до изплащането. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ****** в който признава предявения иск. Поддържа, че не е дал повод за предявяване на претенцията.

Моли съдът да постанови решение съобразно направеното признание, като прави искане разноските по делото да бъдат възложени на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. След допуснатото изменение на иска, съдът е предоставил възможност на ответника да изрази писмено становище, като с молба от 1

25.03.2025г. ответникът по делото ***** е заявил, че признанието на иска, което е било първоначално направено, касае единствено първоначалния размер на иска от 1 лев, като за горницата до увеличения размер излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 4****т 01.07.2022г., по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 2500 лв., със срок на кредита 30м,, размер на вноската от 133,92 лева, ГПР от 49,09 %, ГЛП от 41,00 %, като общо дължимата сума по кредита е 4017,59 лева. Към дължимата сума по кредита са включени и възнаграждение за „поискани допълнителни услуги“, както следва: „Фаст – Приоритетно разглеждане“ и „Флекси – Промяна на погасителен план“, за които в договора за потребителски кредит е отбелязано, че при кандидатстването за кредит кредитополучателят изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги, за които се дължи възнаграждение, както следва: за услугата „Фаст“ – 1000 лева., а за услугата „Флекси“ – 1875 лева, като размерът на вноската за закупените услуги е 95,83 лева месечно и е дължима заедно с месечната погасителна вноска, с което общото задължение по кредита и услугите е в размер на 6892,59 лева и общият размер на вноската е 229,75 лева.

По делото е представено и Решение № 9634 от 22.05.2024г., постановено по гр.д. № 36934/2023г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, с което е прогласена нищожността на клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ и клаузата за допълнителна услуга „Флекси“ от Договор за потребителски кредит № ****/01.07.2022 г., с които е уговорено допълнително възнаграждение, като ***** е осъден да заплати на М. Б. Х. на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 510,06 лв., недължимо платена сума по нищожни клаузи на Договор за потребителски кредит № ****/01.07.2022 г. за предоставяне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното плащане.

От приетото без възражение от страните заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че по договора за кредит са заплатени суми общо в размер на 3433,73 лева, с които са погасени: главница в размер от 2500 лева; възнаградителна лихва в размер от 422,28 лева; възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 510,06 лева, от които 144,40 лева за услугата „Фаст“ и 332,66 лева – за услугата „Флекси“; както и лихва за забава в размер на 1,39 лева. Експертът е посочил, че при изчислението на ГПР са били взети предвид единствено главницата и договорната лихва, като в него не са включени възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В случай, че тези възнаграждения бъдат включени, то размерът на ГРП би бил 115,00 %.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на парични суми в размер на 423,67 лева, дадени на ответника по нищожен договор за потребителски кредит, като в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че на 01.07.2022г. е сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит № ****; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за договор за потребителски кредит № 4****т 01.07.2022г., въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

2

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът М. Б. Х. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът ***** е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът ***** се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 о т ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съображенията за формиране на този извод са следните:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за 3 кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);

„Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74fb6f8d-22f7-4eed-aff4-f7ee8b9b8730