Определение № 270 от 08.04.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Сливен, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500117 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.577, ал.1 във вр с чл.274 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от адв.А.у пълномощник на В. П. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ******** против определение № 1/14.02.2024г. на Съдията по вписванията при РС – Сливен, с което е било отказано заличаването на възбрана вписана в С – Сливен с вх.№ 3816/23.06.2022г. наложена по изпълнително дело №190722719/2019г. на ТД на НАП – Бургас, върху апартамент с идентификатор № ***, находящ се в гр.Сливен, **********

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят изтъква, че имотът за който се иска заличаване на ипотеката е бил придобит от него с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот издадено по изп.д.№ 20218370401098 на ЧСИ Павел Георгиев в резултат на проведена публична продан.

1

Неоснователно съдията по вписванията бил отказал заличаване на вече вписаната възбрана като се е позовал на обстоятелството, че заявителят/жалбоподател не е представил акт, който да бъде подреден в книгата по вписвания, както и че заявлението, което е било подадено от адв.А. не е било с нотариална заверка на подписа му. Жалбоподателят посочва, че заявлението е било входирано в пет еднакви екземпляра, единият от които е следвало да бъде подреден в книгата по вписванията. От друга страна заявлението било подадено ат адв.А. в качеството му на адвокат и липсвало законово изискване самата молба за заличаване да е с нотариална заверка на подписа на подаващия е. Тя самата не подлежала на вписване.

На следващо място страната посочва, че след влизане в сила на разпоредбата на чл.433, ал.4 от ГПК (20.12.2019г.), вписаните възбрани по възбранени имоти, които са били изнесени на публична продан и проданта е била извършена се заличават по искане на купувача от проданта без да е необходимо нареждане по чл.31 от ПВп на длъжностното лице наложило възбраната. В подкрепата на тази теза е цитирана практика на ВКС.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено вписване на заличаването на възбраната вписана по отношение на процесния имот.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 14.02.2024г. адв.А. в качеството му на пълномощник на В. П. депозирал пред Службата по вписвания при РС – Сливен заявление за заличаване на възбрана наложена по изпълнително дело №190722719/2019г. на ТД на НАП – Бургас, върху апартамент с идентификатор № ***, находящ се в гр.Сливен, ********** В заявлението било посочено, че процесният апартамент е бил придобит от заявителя при проведена публична продан от ЧСИ Георгиев по изп.дело № 20218370401098.

Заявлението било подадено в 5 екземпляра, единият от които бил за прилагане в актовата книга. Към заявлението било приложено адвокатско пълномощно за адв.А., както и копия от постановлението за налагане на възбрана (от който е видно, че възбраната наложена от НАП е имала обезпечителен характер), постановление за възлагане на недв.имот и документ за заплатена държавна такса.

2

На 14.02.2024г. било постановено обжалваното определение № 1 на съдията по вписвания. С него бил постановен отказ от вписване на исканото заличаване на възбрана. В аргументите си СП посочил, че искането за заличаване е недопустимо защото : 1.заявлението, с което се иска заличаване на възбраната не било от кръга на актовете подлежащи на вписване предвидени в нормативната уредба, а производството по вписване било строго формално; 2. Разпоредбата на чл.433, ал.4 от ГПК не касаела правомощията на съдията по вписване. Той се водел по разпоредбата на чл.31, ал.1 от Правилника за вписвания, според който вписаните възбрани се заличавали по искане на учреждението, което я е наложило или ако към заявлението на заинтересованото лице е приложено удостоверение от съответното учреждение, че възбраната може да бъде заличена (което в случая липсвало).

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 06.03.2024г. Частната жалба е депозирана в законния едноседмичен срок – 07.03.2024г.

Съдът намира частната жалба за допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

В производството по заличаване на вписана възбрана не е необходимо, когато страната е представлявана от адвокат действащ с пълномощно и подписът на заявлението е положен от него да има нотариална заверка. Няма такова законово изискване. Адвокатът действа по пълномощно.

Законосъобразно обаче съдията по вписванията се е позовал на чл.31 от ПВ, съгласно който вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

Съгласно т. 3 от ТРОСГТК № 1/10.07.2018 г. по т. д. № 1/2015 г. на ВКС на РБ вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл.

452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на Публична продан на 3 възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от Закона хипотези.

Вярно е, че чл. 433, ал. 4 ГПК предвижда, че заличаването на възбраните има действие занапред, но актуалната съдебна практика на ВКС на РБ, изразена в определения № 192/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022г. на първо г. о. и 381/10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4378/2022 г. на първо г. о. приема, че в хипотезата, при която един имот е изнесен на Публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила Постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна.

С искането за заличаване жалбоподателят не е представил такива удостоверения, а видно от приложеното Постановление за налагане на обезпечителни мерки на НАП от 20.06.2022г., наложената възбрана е имала обезпечителен характер.

При тези съображения и на основание чл. 577 във вр. с чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от адв.А. пълномощник на В. П. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ******** жалба против определение № 1/14.02.2024г. на Съдията по вписванията при РС – Сливен, с което е било отказано заличаването на вписана възбрана на имот с идентификационен номер № ***, находящ се в гр.Сливен, **********

4

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5