Определение № 444 от 02.11.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. ХАСКОВО, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-С.А в присъствието на прокурора Н. Б. В.Н. С. Т. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20235600600561 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI, вр. чл. 341 ал.1 от НПК С Протоколно Определение № 330/25.07.2023г. , постановено по ЧНД № 156/2023г. по описа на Районен съд- Димитровград, на осъдения С. К. С., с ЕГН ********** от гр. Д., е определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 550/2018г. на РС – Димитровград и НОХД 715/2022г. на РС – Несебър, в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На осн. чл.25 ал.2 и чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, от така определеното общо наказание е приспаднато времето през което С. е бил задържан под стража по което и да е от делата включени в съвкупността, както и търпяното наказание по НОХД № 550/2018г. на РС – Димитровград. На осн. чл.23 ал.3 от НК, към така определеното общо наказание, е присъединено изцяло наказанието „глоба“ в размер на 190 лв., наложено на С. по НОХД № 715/2022 г. на РС- Несебър.

Недоволен от определението е останал осъдения С., който го обжалва в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност относно приложението на материалния закон и чл.68 от НК, както и определяне на ефективното изтърпяване на общото наказание „лишаване от свобода“.

Окръжна Прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и иска да бъде потвърдено.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява, поддържа изложеното в 1 жалбата като посочва, че между двете му осъждания изминал дълъг период от време и определеното ефективно изтърпяване на общото наказание „лишаване от свобода“, било несправедливо. В последната си дума иска отмяна на определението и приложение на чл.68 ал.5 от НК.

Настоящата инстанция като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно намира, че жалбата е допустима но неоснователна поради следното:

Съдебното производство пред РС – Димитровград е образувано по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.25, вр. чл.23 от НК, по предложение на РП Хасково - ТО Димитровград, за определяне на общо наказание на С. по двете НОХД, което е сторено с обжалваното определение. С предложението е поискано общото наказание да е в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“ и на осн. чл.25 ал.4, вр. чл.68 ал.1 от НК, да се изтърпи от С. ефективно при „строг“ режим, като се приспадне времето през което е бил задържан или търпял наказание по което и да е от делата включени в съвкупността.

От събраните доказателства за съдимостта на жалбоподателя е установено, че е осъждан многократно. В периода 1983г. - 2008г. е осъден единадесет пъти за различни по вид престъпления от общ характер, от които преобладават такива против собствеността и е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ , включително над една година. На 08.09.2006г. С. е изтърпял според отбелязването в справката за съдимост, наказание от 5 месеца „ лишаване от свобода“ по НОХД № 403/2006г. на РС – Димитровград. След това, за извършено на 18.04.2007г. престъпление по чл. 343 б ал.1 от НК с влязъл в сила на 20.07.2009г. съдебен акт, по НОХД № 379 / 2008 г. на РС- Левски, е осъден на „пробация“.

Последните по време и влизане в сила осъждания на С. са по НОХД № 715 / 2022г. на РС – Несебър, по което с одобрено на 02.09.2022г. и влязло в сила на същата дата споразумение, за извършено на 18.08.2022г. престъпление по чл.343 б ал.1 от НК, е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и на „глоба“ в размер на 190 лв. После е осъден по НОХД № 550/2018 г. на РС – Димитровград, с влязла в сила на 01.03.2023г. присъда, за извършено на 04/05.04.2013г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК, на 5 месеца „ лишаване от свобода“, което явно изтърпял според писмото от Затвора – Стара Загора, като на 25.08.2023г. бил освободен.

Деянията предмет на тези последни две НОХД, не стоят в реална съвкупност по смисъла на чл.25 вр.чл.23 от НК с тези по предходните осъждания на С. последното от които е по НОХД № 379 / 2008 г. на РС- Левски, но се намират в такава по между си, защото са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. При това положение правилно за тях с обжалваното определение, на жалбоподателя е определено едно общо наказание, в размер на най – тежкото измежду наложените му, а именно 8 месеца „лишаване от свобода“. Правилно по отношение на това общо наказание е приложението на чл. 25 ал.1 и чл.59 ал.1 и ал.2 от НК , чрез приспадане на времето на задържането му по делата включени в съвкупността, както и търпяното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 550/2018 г. на РС – Димитровград, което освен, че е от същия вид като общото, но е 2 вече и изтърпяно. Правилно на осн. чл.23 ал.3 от НК, към определеното общо наказание „ лишаване от свобода“ , е присъединено изцяло различното по вид наказание „глоба“, наложено на С. по НОХД № 715 / 2022г. на РС – Несебър . Изводите в тази насока на първата инстанция са правилни и се споделят от настоящата.

Относно оплакването в жалбата, за неправилното приложение на материалния закон и искането за приложение на разпоредбата на чл.68 ал. 5 от НК - т.е неизтърпяване на отложеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 715/2022г. на РС – Несебър, то същото е неоснователно и не се споделя от въззивният съд. Това е така защото независимо, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ наложено на С. по включеното в съвкупността осъждане по НОХД № 715/2022г. на РС – Несебър, е било отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК, след определяне на общото наказание по това НОХД и по НОХД № 550/2018 г. на РС – Димитровград, приложението на чл. 66 ал.1 от НК по първото е изгубило самостоятелното си правно значение. След определянето на общото наказание, осъждането по присъдите включени в съвкупността е вече едно и въпросът за ефективното му изпълнение, или приложението на чл.66 от НК се преценя отново, а приложението на чл.68 от НК както по отношение на общото наказание, така и по отношение на тези включени в съвкупността, е ирелевантно и в този смисъл е разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК, а не както неправилно е посочено и в предложението на прокурора. Правилно е прието от първата инстанция, предвид предходните осъждания по които жалбоподателя е търпял ефективно наказание „ лишаване от свобода“ включително в размер над 1 година, че за тях същия не е реабилитиран както по реда на чл.87 от НК - т.е със съдебен акт, така и по право, по реда на чл. 86 от НК като за тези предходни осъждания, реабилитация по реда на чл.86 от НК е невъзможна. Последното е така защото деянията които са техен предмет, са извършени в рамките на реабилитационния срок, започващ да тече след изтърпяване на съответното наказание и в рамките на който жалбоподателя не е следвало да върши други престъпления, наказуеми с „лишаване от свобода“. За тези предходни осъждания, срокът за абсолютната реабилитация по право, която е по чл.88 а ал.4, вр. чл. 82 ал.1 от НК е следвало да изтече за всички, като в случая е приложима разпоредбата на чл. 88 а ал.2 от НК и този срок е 10 годишен, като е започнал да тече от изтърпяване на наказанието по НОХД № 379/ 2008г. на РС- Левски и към 2019г. явно е прието, че е изтекъл, поради което изпълнението на наказанието по НОХД 715/22 г. на РС Несебър е било отложено по реда на чл. 66 от НК.

Деянието обаче по НОХД № 550/2018г. на РС- Димитровград, е извършено в рамките на този реабилитационен срок и за него присъдата е влязла в сила през 2023г. Така реабилитацията по чл.88 а от НК за предходните осъждания на жалбоподателя, стоящи извън тези по които му е определено общото наказание, е изгубила значението си. При това положение правилно, независимо от изтеклия период от време, между предходните осъждания и деянията за които е определено общото наказание на осъдения, както и между тях самите, е прието, че С. не е реабилитиран поради което приложението на чл. 66 от НК е невъзможно и е постановено определеното общо наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи от същия, ефективно. Правилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание „ лишаване от свобода“, който е „общ“, а не както се иска в 3 предложението – „строг“, доколкото са налице предпоставките на чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС защото от изтърпяването на последното ефективно наказание „ лишаване от свобода“ наложено на С. по НОХД № 403/2006г. на РС – Димитровград, са изтекли повече от 5 години.

Тук следва да се отбележи, че към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция, С. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора и защитата му на осн. чл.94 ал.1 т.6 предл. 2 от НПК, е била задължителна. Това не е било съобразено от първата инстанция, която след като отложила делото няколко пъти за да организира жалбоподателя защитата си, което не сторил и не упълномощил защитник, на осн. чл. 94 ал.4 от НПК изискала определяне не на служебен, а на резервен защитник и такъв бил определен. Междувременно с молба жалбоподателя поискал назначаване на служебен защитник по преценка на съда, изразил готовност и да се защитава сам. В последното съдебно заседание, в което е постановено определението предмет на настоящата проверка, определения резервен защитник се явил, а жалбоподателя отказал назначаването на защитник и поискал разглеждане на делото. Вместо да назначи определения адвокат като служебен, за оказване правна помощ на осъдения предвид абсолютната задължителност на защитата, съдът разгледал делото без участието на защитник и така допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. След освобождаването на жалбоподателя от затвора обаче, основанието за задължителната му защита по чл.94 ал.1 т.6 от НПК е отпаднало, така допуснатото от първата инстанция нарушение е станало неотстранимо и по смисъла на чл.335 ал.2 от НПК, не е основание за отмяна на обжалваното определение и връщането на делото за разглеждане от друг състав на първата инстанция. По изложените съображения и доколкото не се установяват и основания за изменение на обжалваното определение, същото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл. 341 ал.1, вр. чл. 334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно Определение № 330/25.07.2023г., постановено по ЧНД № 156/2023г. по описа на Районен съд- Димитровград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4