Решение № 77 от 04.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пазарджик, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500059 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по подадени четири въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба с вх.№8740 от 23.12.2024г. подадена от жалбоподателя К. А. Х., с ЕГН-********** от гр.В. против решение на В.ски районен съд №437 от 10.12.2024г. постановено по гр.д.№20235210100500 по описа на същия съд за 2023г., с което е оставена без уважение молбата му, с вх.

№7824 от 15.11.2024г. за тълкуване на решение №4 от 08.01.2024г. по гр.д.

№500/2023г. по описа на РС-В. на основание чл.251 от ГПК.

2.Въззивна частна жалба с вх.№7879 от 18.11.2024г. подадена от Е. Д.

К., с ЕГН-**********, лично и със съгласието на своя баща Д. Д. К., ЕГН********** двамата от гр.С. чрез адв. П. от ПАК, против протоколно определение №673 от 12.11.2024г. на В.ски районен съд постановено по гр.д.

№ 20235210100500 по описа на същия съд за 2023г. В ЧАСТТА с която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за обезсилване на решение на решение №4 от 08.01.2024г. по гр.д.№500/2023г. по описа на РСВ., направено от Е. Д. К. и А. А. Д., ЕГН-**********, инкорпорирано в искане 1 с вх.№7564 от 05.11.2024г. и молба с вх.№7566 от 15.11.2024г.

3.Въззивна частна жалба с вх.№ 7910 от 19.11.2024г. на К. А. Х. от гр.В. против протоколно определение №673 от 12.11.2024г. на В.ски районен съд постановено по гр.д.№202352101 00500 по описа на същия съд за 2023г. В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата му с вх.№ 5853 от 23.08.2024г. за възстановяване на срока за внасяне на дължимата поради изкупуване сума, която е следвало да плати въз основа на решение №4 от 08.01.2024г. по гр.д.№500/2023г. по описа на РС-В..

4.Въззивна частна жалба с вх.№8741 от 23.12.2024г. подадена от К. А.

Х. против определение №1082 от 10.12.2024г. постановено по гр.д.

№500/2023г. с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. Д. К., действащ лично и със съгласието на баща му Д. Д. К., сумата от 450лв представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

1.1Жалбоподателят К. А. Х. в жалбата си против решение №437 от 10.12.2024г. твърди, че решението е неправилно. Като неправилен се определя правния извод на районния съд за допуснатото изкупуване на имота от жалбоподателя срещу 15000лв, платими на Е. К. в месечен срок от влизане на решението в сила, доколкото съдът не обсъдил въпроса относно начина на извършване на плащането на сумата от 15000лв, за което законодателят изисквал заплащане единствено по банков път и че в решението е следвало да се укаже на непълнолетния ответник, действащ лично и със съгласието на баща си Д. К., че следва да представят по делото банкова сметка, която да бъде съобщена на плащащия сумата, и че едномесечния срок започва да тече от съобщаването на банковата сметка. Жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика по този въпрос и интерпретацията, която прави относно условията и началната дата от която започва да тече едно месечния срок за плащане. Излагат се и твърдения за законовата служебна защита от страна на съда на правата на непълнолетния и опасност от загуба или намаляване на неговото налично имущество с процесната сума от 15000лв, ако такава сметка, но с титуляр законния му представител се посочи вместо неговата. Счита жалбоподателят, че той трябва да бъде надлежно уведомен за банковата сметка, по която трябва да плати, съобщена му по надлежния ред и с достоверна дата. Моли да се отмети обжалваното решение и се укаже на двете страни, че неговото едномесечно 2 задължение за заплащане на сумата от 15000лв започва да тече от деня на получаването от него с достоверна дата на банковата сметка открита на името на непълнолетния Е. К..

В срок е постъпил отговор на жалба от стана на ответника Е. К. лично за себе и със съгласието на баща си Д. К., с вх.№80 от 07.01.2025г. който поддържа становище за неоснователност на жалбата; че предвид изтичането на срока за плащане на сумата на 09.08.2024г., решението се обезсилва по право, а в останалата част е изпълнено /образувано ИД№166/2024г. на ДСИ К. при РС-В., по което е и платено, поради което счита , че тълкуване не може да се иска и производството за тълкуване е недопустимо. Моли да се остави без уважение въззивната жалба на К. Х. и се потвърди обжалваното решение.

2.1.Във въззивната частна жалба с вх.№7910 от 19.11.2024г. подадена от К. А. Х. против протоколно определение №673 от 12.11.20214г. по гр.д.

№500/2023г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на страната с вх.№5853 от 23.08.2024г. за възстановяване на срока за внасяне на дължимата поради изкупуване сума, се поддържа, че в обжалваната част протоколното определение е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Не се оспорва, че срокът по чл.33 ал.3 от ЗС е материален, но счита, че начина на определяне на началния момент на едномесечния срок по чл.33 ал.3 от ЗС няма процесуален характер и че значение има определянето на датата на влизане в сила на съдебното решение по отношение на всички страни, удостоверено от съдебната администрация със съответната заверка върху формален печат при издаване на препис от съденото решение; че това представляват процесуални действия на съдебната администрация по установяване момента на влизане в сила на решението в посочената част уреждаща задължението на жалбоподателя да изплати в едномесечен срок процесната сума. Акцентира, че съдебната администрация е тази окато извършва преценка на коя дата и дали редовно е било съобщено въззивното решение и кога изтича едномесечния срок за конкретната страна на подаде касационна жалба, и че в случая преценката за влизане на решението в сила следва да се установява по отношение на последния по време срок от последната дата на надлежното уведомяване на последната от всички страни по делото, при меродавна дата на пощенско клеймо. Не били обсъдени доводите на жалбоподателя дали делото е било достъпно за справки и издаване на заверени преписи през едномесечния срок-, в който в много по3 късен момент-22.08.2024г. деловодството на РС-за първи път му било удостоверило дата на влизане в сила на въпросната част от първоинстанционното решение с печат, така както бил посочил в молба №5853 от 23.08.2024г. по чл.65 от ГПК и да се имат в предвид всички изложени в нея “особени непредвидени обстоятелства по чл.65 ал.2 от ГПК.

Счита, че е спазил едномесечния срок по чл.64 ал.3 от ГПК за образуване на производство по чл.64 ал.2 от ГПК-подадена молба на дата 23.08.2024г.

Акцентира, че съдът не е разгледал няколко особени непредвидени обстоятелства, всяко от което било самостоятелно основание за възстановяване на срока-същите не се конкретизират индивидуализират във въззивната частна жалба. Допълва, че е описал и искането за тълкуване на съдебното решение по чл.251 ал.2 от ГПК тъй като същото решение не било изпълнено от страните по главния иск, като за производството по чл.64 от ГПК бил представил доказателства, че семейството му разполага със сумата от 15000лв, която може да преведе по банков път още същия ден, в който е уведомен за открита банкова сметка на името на непълнолетния ответник като неин титуляр и е готов да плати при съобщаването му на банковата сметка. Счита, че исковият съд е следвало по искане за тълкуване да образува преюдициално отделно исково производство по чл.251 от ГПК и на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК да спре производството по чл.64 до приключване на преюдицалното исково производство по чл.251 от ГПК. Направено е искане за спиране на производството по настоящата въззивна частна жалба, до приключване на производство по чл.251 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е. К. лично и със съгласието на законния си представител Д. К., с вх.№8284 от 04.12.2024г.

/л.39/, в който частната жалба се квалифицира като неоснователна. Акцентира се, че не може да се иска възстановяване на процесуален срок по ГПК при приключил съдебен процес и че това е възможно само по висящо дело и доколкото постановеното решение е влязло в сила и няма как да се поиска възстановяване. Коментирана е неограничената възможност на всяка страна и процесуален представител да има достъп до регистратурите на съответните съдилища, където има всякаква информация по делото и че същата може да бъде поискана и по телефона. Счита, че в случая процесуалният представител не е уведомил страната за началната дата на влизане в сила на решението, поради което настъпват последиците по чл.36 ал.2 от ЗЗД. Повтаря, че 4 съдебният процес е приключил с влязло в сила решение и няма правно основание за разглеждането на подобен вид молби. Моли да не се уважава искането са спиране на производството по чл.64 от ГПК на основание чл.229 ал.1 т.1 от ГП предвид обезсилване на решението по право.

3.1 С въззивна частна жалба с вх.№7879 от 18.11.2024г ./л.13/ непълнолетния Е. Д. К. лично и със съгласието на баща си Д. К. обжалват протоколно определение №673 от 12.11.2024г. постановено по гр.д.

№20235210100500 на РС-В. по описа за 2023г. в ЧАСТТА С КОЯТО е оставено без разглеждане искането на страната на основание чл.33 ал.3 от ЗС за обезсилване на решение №4 от 08.01.2024г. постановено по същото дело, инкорпорирано в искане с вх.№7564 от 05.11.2024г. Не се споделят мотивите на исковия съд като счита, че постановения съдебен акт в посочената му част противоречи на материалния закон, необосновано е и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Акцентира се, че с решение №188 от 23.05. 2024г. по в.гр.д.№217/2024г. на ОС-Пазарджик, е потвърдено първоинстанционното решение №4 от 08.01.2024г. на РС-В. по гр.д.

№500/2023г. постановило изкупуване на недвижим имот-ПИ и жилищна сграда, срещу сумата от 15000лв платима от К. Х. в полза на непълнолетния Е. Д. К., лично и с баща си Д. К. в месечен срок от влизане на решението в сила; че това решение е влязло в сила на 09.07.2024г. и срокът по чл.33 от ЗС е изтекъл на 09.08.2024г., но че ищецът не заплатил определената сума в законния едномесечен срок, като след изтичане на срока жалбоподателят подал молба за обезсилване на решението по право, но съдът неправилно приел, че в това производство искането за обезсилване по чл.33 от ЗС не може просто да се констатира и че основанието за това следва да се установи по исков ред. Акцентира, че според съдебната практика решението за прогласяване на настъпилото по силата на чл.33 ал.3 от ЗС обезсилване на решението по право, няма характер на самостоятелно исково производство, поради което по него дължи произнасяне съдът разгледал предявения иск.

Цитира се съдебна практика и се моли да бъде отменено обжалваното определение и се дадат указания за разглеждане на искането по чл.33 ал.3 от ЗС по същество.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, с вх.№8158 от 29.11.2024г., /л.35/ в който жалбата се квалифицира като недопустима поради липса на правен интерес да се обжалва цялото определение. По въпроса за 5 искането за обезсилване на решението по чл.33 от ЗС преповтаря изводите на съда, че това не може да се констатира в настоящото производство, а основанието за това следва да се установи по исков ред; че в случая не е налице хипотеза на виновно неизпълнение на съдебното решение от страна на Х., изразяващо се в не заплащане на задължението му от 15000лв и че страната е представила доказателства за наличност на сумата. Счита, че насрещната страна е недобросъвестна и се опитва да осуети изпълнението на съдебно решение като прехвърли отговорността за това на насрещната страна.

Повтаря, че срокът следва да започва да тече от деня на надлежното представяне на банкова сметка с титуляр непълнолетния Е. К.. Моли да се остави без уважение молбата.

4.1.С въззивна частна жалба с вх.№8741 от 23.12.2024г. /л.43 / подадена от К. А. Х. се обжалва определение №1082 от 10.12.2024г. постановено по същото дело , с които по реда на чл.248 от ГПК е осъден да заплати разноски на непълнолетния ответник Е. К. в размер на 450лв Акцентира, че съдът е бил сезиран с 2 /две/ насрещни искания, едното на Х. с искане за възстановяване на срока по чл.64 от ГПК и искане на насрещната страна Е. К. по чл.33 ал.3 от ЗС за обезсилване на решението в частта за изкупуването на имота, като съдът се произнесъл и по двете искания-оставил без уважени искането на Х., и оставил без разглеждане искането на К..