Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 13.07.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 213/2022
Вид
Решение № 78
Подписан
13.07.2023
В сила
20.01.2025
Състав
Павлина Нейчева Паскалева

Цитирани разпоредби

  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Добрич, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900213 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „П. Т.“ **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Г. Т., ул.“Я.“ №5 срещу И. А. И., ЕГН ********** от с.И., община Г. Т., ул.“П“ №4 иск с правно основание чл.42, ал.1 в.вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 51998,08 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от действията на ответника като представител на „А.И - И.“ **, действал без представителна власт при сключването на договор №**** за покупко-продажба на селско-стопанска бъдеща продукция, реколта 2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.12 ЗЗД за заплащане на същата сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от недобросъветните действия на ответника при сключването на договор №**** за покупко-продажба на селско-стопанска бъдеща продукция, реколта 2021г., действал без представителна власт за „А.И - И.“ **, претърпени в резултат на непотвърждаването му от представлявания, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

„П. Т.“ **, ЕИК**** и „П. Г. Х.“ **, ЕИК**** са свързани лица по смисъла на ТЗ. „П. Г.

Х.“ ** е собственик на 95% от капитала на „П. Т.“ **. Управителите на двете дружества са едни и същи физически лица. Двамата управители на „П. Т.“ ** са съдружници в „П. Г. Х.“ **, като общо те притежават 50% от капитала на това дружество. До 30.01.2020 г. „П. Г. Х.“ ** е носело фирмено наименование „П. Т.“. Част от дейността и на двете дружества е 1 търговията със селскостопанска продукция. Именно във връзка с тази си дейност и двете дружества са имали трайни търговски отношения с третото лице „А.И - И." ** с ЕИК **** и с ответника И. А. И. в качеството му на земеделски производител.

Горепосочените трайни отношения са обективирани в следните договори: Договор №SCR-140-В/13.03.2019 г. за покупко-продажба на селскостопанска продукция, реколта 2018 г., сключен с „А.И - И.“ **, по силата на който това дружество продало, а „П. Г. Х.“ ** закупило 500 тона устойчива царевица, реколта 2018 г.; Договор № SCR-0042-В/23.07.2019 г. за покупко-продажба на селскостопанска продукция, реколта 2019 г., сключен с „А.И - И.“ **, по силата на който това дружество продало, а „П. Г. Х.“ ** закупило 449,860 тона устойчива царевица, бъдеща продукция, реколта 2019 г.; Договор № SCR-139-В/13.03.2019 г. за покупко-продажба на селскостопанска продукция, реколта 2018 г., сключен със ЗП И.

А. И., по силата на който това лице продало, а „П. Г. Х.“ ** закупило 500 тона устойчива царевица, реколта 2018 г.; Договор № SCR-0032-В/16.07.2019 г. за покупко-продажба на селскостопанска продукция, реколта 2019 г., сключен със ЗП И. А. И., по силата на който това лице продало, а „П. Г. Х.“ ** закупило 406,220 тона устойчива царевица, бъдеща продукция реколта 2019 г. Всички тези сделки били надлежно изпълнени. Стоката, техен предмет, била доставена, а цената - изцяло заплатена. И по двата договора, по които страна е „А.И - И." ** представител на това дружество е ответникът И. И., който е посочен като управител на дружеството и в двата договора. Към момента на сключването на тези два договора ответникът И. И. не е вписан като управител на „А.И - И." ** в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията. Като управител на дружеството в ТР е вписан бащата на ответника - А. И. А.. Това качество на А. А. обаче било само формално.

Истинският управител на „А.И - И.“ ** към онзи момент бил именно ответникът И. И.. За всички контрагенти на това дружество било ясно, че именно той го управлява и представлява. Фактът, че И. И. е представлявал към онзи момент „А.И - И." ** и е ангажирал дружеството с действията си се доказва безусловно от реалното изпълнение на горецитираните договори от 13.03.2019 г. и 23.07.2019 г. Не на последно място И. И. се легитимирал като пълномощник на „А.И - И." ** и с изрично писмено пълномощно.

В продължение на описаните по-горе практика и търговски отношения бил сключен процесният договор за покупко-продажба на селскостопанска бъдеща продукция, реколта 2021 г., по силата на който „А.И - И." **, отново представлявано от ответника И. И., се задължило да продаде и предаде на ищеца „П. Т.“ ** 250 тона слънчоглед, бъдеща продукция реколта 2021 г. при цена от 800 лева за тон. Срокът за доставка на стоката бил от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г. в опция на купувача. Договорът бил подписан от И. И. по седалище и адрес на управление на „А.И - И." **. При подписване на договора присъствал и А. А. - бащата на ответника и формално вписан като управител на дружеството- продавач.

Той също се запознал с текста на договора и го приел. От страна на ищеца било предложено договорът да бъде подписан от А. А., но както той, така и И. И. заявили, че това не е нужно и подпис ще положи И. И., както винаги го е правил, защото той е истинският управител на дружеството, а е и негов пълномощник. Ищецът се съгласил, защото до онзи момент не е имало повод за съмнение, че именно И. И. е пълномощник и представител на „А.И - И." **.

2

До средата на месец август 2021 г. „А.И - И." ** не започнало да изпълнява задължението си по договора, нито давало индикации, че има такова намерение. По тази причина от страна на ищеца се свързали с И. И., за да го поканят да бъде съгласуван график за изпълнение на договора и да бъде посочена банкова сметка, по която да бъде преведена 90% от цената, съгласно чл. 7.2. от процесния договор. Ответникът заявил, че дружеството няма готовност да изпълни договора, затова не желае и да получи авансово плащане. Ответникът уверил, че изпълнението скоро ще започне.

През м. септември 2021 г., тъй като наближавал крайния срок за предаване на стоката, от страна на ищеца започнали да търсят И. И. с покани за изпълнение на договора.

Първоначално той не отричал задължението на „А.И - И." **, поето от него, а само поискал да бъде изчакан, защото все още нямал възможност за доставка на цялото количество слънчоглед. След средата на месец септември 2021 г. обаче поведението на ответника рязко се променило. При пореден разговор, имащ за цел покана за изпълнение на договора, И. И. заявил, че няма да изпълни договора при тези условия, тъй като договорената в него цена е много по-ниска от пазарната цена на слънчогледа, която той достигнал през месец септември 2021 г. Действително цената на слънчогледа се е била покачила драстично след жътвата през 2021 г. и към средата на месец септември вече била над 1000 лева за един тон.

И. И. поискал ищецът да заплати на „А.И - И." ** цена от 1200 лева за тон, за да бъде изпълнен договора от 25.03.2021 г., която сума била по-висока не само от договорената, но и от пазарната към момента. Ищецът не се съгласил, като посочил на ответника, че има сключен договор с представляваното от него дружество, в който е фиксирана цената на слънчогледа. Ищецът настоял „А.И - И." ** да изпълни договора, така както е сключен. И.

И. отказал и настоял да получи по-висока цена от тази, която е уговорена.

Проведени били няколко разговора, в които ответникът не променил позицията си. В един от тези разговорите И. И. бил уведомен, че с поведението си нарушава не само договора, но и закона и ищецът ще потърси защита на правата си по съдебен ред. При това И. заявил, че „А.И - И." ** лесно ще отклони претенцията на ищеца, защото той не е вписан като управител на това дружество и то ще отрече да е сключвало такъв договор. Въпреки това била отправена последна писмена покана до „А.И - И.“ ** за изпълнение на задължението.

Поканата била изпратена на 21.09.2022 г. и още на следващия ден било получено телефонно обаждане от бъдещия ответник, който заявил, че е получил поканата, но няма да изпълни договора. На 24.09.2022 г. било получено писмо от „А.И - И." **, подписано от А. А., с което дружеството заявява, че не е сключвало процесния договор от 25.03.2021 г., няма пълномощници и между дружествата няма договорни отношения.

Междувременно установявайки, че „А.И - И." ** няма да изпълни задължението си за доставка на 250 тона слънчоглед, ищецът започнал да търси възможност за закупуване на същото количество слънчоглед от друг доставчик, защото цената на този продукт се увеличавала интензивно, а от страна на ищеца също били поети ангажименти за продажба пред контрагенти. Така на 23.09.2021 г. бил сключен договор №SSF-0003-ВYR/23.09.2021 г. за покупко-продажба на селскостопанска бъдеща продукция, реколта 2021 г. с третото лице „А. Б." ** с ЕИК ****. По силата на този договор „А. Б." ** се задължило да продаде и 3 предаде на ищеца 250 тона слънчоглед, реколта 2021 г. при цена от 1 026 лева за тон или общо 256 500 лева. Във връзка с тази сделка била издадена фактура №0000000069/23.09.2021 г. за сумата от 256 500 лева. Така определената цена била заплатена изцяло на 23.09.2021 г.

Впоследствие, тъй като третото лице успяло да достави реално 230,080 тона слънчоглед реколта 2021 г., било издадено кредитно известие №1000000005/06.10.2021 г. за 20 437,92 лева - цената на 19.92 недоставени тона слънчоглед по договора. Така по силата на договора с „А. Б." **, ищцовото дружество закупило 230,080 тона слънчоглед, реколта 2021 г. на цена от 1 026 лева за тон или общо 236 062,08 лева. За сравнение - цената по договора с „А.И - И." ** била 800 лева за тон слънчоглед, реколта 2021 г., като ако този договор е бил изпълнен за 230,080 тона от стоката, негов предмет, ищецът е щял да заплати цена от 184 064 лева или с 51998,08 лева по-малко. Договорът с „А. Б." ** е сключен само заради отказа на „А.И - И." ** да изпълни договора от 25.03.2021 г. и за да бъде компенсирано количеството слънчоглед, реколта 2021 г., което не било получено по него.

Според ищеца описаната фактическа обстановка съдържа всички условия по отношение на ответника И. И. да бъде реализирана отговорността по чл.42, ал.1 от ЗЗД, според който лицето, което е действало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Според трайната практика на ВКС, отговорността на мнимия представител е специален състав на деликтна отговорност.

На обезщетение подлежат всички вреди /имуществени и неимуществени/, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица от извършените от мнимия представител недобросъвестни действия, като следващата се лихва за забава се дължи от деня на сделката, а не от поканата.

Ищецът сочи, че са налице всички елементи за реализиране на тази особена деликтна отговорност. Деяние и неправомерност при сключване на договора от 25.03.2021 г.:

Ответникът е действал неправомерно и недобросъвестно. Той е знаел, че действа без представителна власт, като действията му няма да бъдат потвърдени от представляваното от него лице, ако условията по договора не са изгодни за него. В същото време ответникът е създал грешното впечатление, че има представителна власт по отношение на „А.И - И.“ ** и може да сключи процесния договор от името и за сметка на това дружество. Това той е направил, както чрез сключване на предходните два договора от името на това дружество, които са изпълнени изцяло, така и чрез изрични волеизявления. По този начин И. И. е нарушил общото задължение за добросъвестност при водене на преговори и сключване на договори, установено в чл.12 от ЗЗД. Тази законова разпоредба също предвижда имуществена отговорност за лицето, което не е било добросъвестно при водене на преговорите и сключване на договора. Вредата в процесния случай е разликата между цената на слънчогледа по договор №SSF-0004-ВR/25.03.2021 г., сключен с „А.И - И." **, а именно - 800 лева за тон от една страна и от друга страна по договор №SSF-0003ВYR/23.09.2021 г. с третото лице „А. Б." **, чрез който било набавено количеството слънчоглед, реколта 2021 г., което не е било доставено заради поведението на ответника, а именно - 1 026 лева за тон. Разликата в цената по двата договора е 226 лева за тон. При закупени от ищеца 230,080 тона на тази по-висока цена, конкретният размер на претърпяна 4 вреда е 51 998,08 лева - сумата, която е платена в повече по договора с „А. Б." **.