Решение № 717 от 29.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20231001000467 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на „Т. Т.“ ООД срещу Решение № 350/15.03.2023 по т.д.№ 1210/21 по описа на СГС, VI-5 състав, с което са отхвърлени: предявения от „Т. Т.“ООД, против Столична община иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на предмет на сключения между страните Договор рег. № 562-304 от 22.10.2004 г. за замяна на недвижими имоти; отхвърлен предявения от „Т. Т.“ООД против Столична Община, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на сключения между страните Договор рег. № 562-304 от 22.10.2004 г. за замяна на недвижими имоти и отхвърлени предявените от „Т. Т.“ООД, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Столична община, да му заплати сумата от 140 700 лв., представляваща стойността на апартаментите, които е договорено да бъдат заменени срещу правото на строеж, без ДДС, съгласно посоченото в т.2 и т. 3 от Раздел III на Договора за замяна на недвижим имот 22.10.2004г.; сумата от 13 694,57 лв. за заплатени от ищеца режийни разноски в размер на 2% върху данъчната оценка на правото на строеж, с включен ДДС; сумата от 11 412.14 лв. за заплатен от ищеца местен данък по ЗМДТ в размер на 2% върху данъчната оценка; сумата от 439 207,00 лева, представляваща разликата в цените на насрещните вещни права предмет на замяната, платена от ищеца на ответника, съгласно посоченото в т.3 от раздел IV от Анекса от 1

02.06.2006г. към Договора за замяна на недвижим имот 22.10.2004г.; сумата от 50 760 лева, представляваща такса за издаване на разрешително за строеж въз основа на служебен документ от 07.03.2008г.

В жалбата си твърди, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че неправилен е извода на СГС, че ищеца е недобросъвестна страна по договора, като счита, че е изпълнил задълженията си по него, а факта че в последствие се е оказало , че общината е съдебно отстранена от един от имотите, които е прехвърлил е породило права за нея, които тя не е упражнила, а именно за разваляне на договора или за търсене на равностойността на имота от прехвърлителя. Твърди, че дори да се приеме, че е налице частично неизпълнение на договорното задължение на ищеца, то неизпълнението е значително по-малко по размер от това на ответника, което изцяло опровергава тезата на ответника за някаква недобросъвестност. Евикцията съвпадала като време с издавеното на виза за проектиране на ищеца, което Столична община не би направила, ако е считала същия за недобросъвестен.

Твърди, че е положил много усилия през годините да изпълни договора, като многократно е подавал искания за разрешение за строеж, с които да реализира предмета на договора, като същите са били представени пред първата инстанция и не са били обсъдени.

Твърди, че ответника е възпрепятствал целенасочено издаването на разрешение за строеж, като е целял да се погаси правото на строеж на ищеца, с изтичане на петгодишния срок за неговото реализиране, като стане собственик на даденото по договора, без да изпълни уговорената насрещна престация.

Твърди, че ответната страна освен качеството на прехвърлител по договора за замяна има и качеството на административен орган, който отговаря за издавеното на строителното разрешение, като във второто си качество е бездействала и не е оказала съдействие да се реши въпроса.

Счита, че неоснователно е отхвърлен втория иск, съединен в условията на евентуалност, с който се иска прогласяване на нищожност на договора поради невъзможен предмет. В случая не ставало въпрос за първоначална липса на предмет, а за последяваща такава. Счита, че последващата невъзможност се изразява в това, че не е могъл да получи разрешение за стоеж, което според жалбоподателя е представлява задължителен елемент от правото на строеж. Алтернативно липсата на предмет се изразявала в погасяването на правото на строеж, поради неговото нереализиране в срок, пак по вина на ответника.

Моли да бъде отменено решението и уважени предявените искове.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична община, в който се оспорва същата. Поддържа твърдението си, че ищецът е бил неизправна страна по договора. Поддържа възраженията си погасяване на исковете по давност. В условията на евентуалност поддържа възраженията си 2 за прихващане, заявени пред първата инстанция. Твърди, че обективна невъзможност за изпълнението на договора настъпва 11 години след сключването на същия, с изменението на ПУП, но следва да са държи сметка, че към този момент правото на строеж на ищеца се е погасило поради неосъществяване.

Твърди, че е изправна страна по договора за замяна и е изпълнила задълженията си по него. Възразява, че макар и да съвместява две качества – страна по договора за замяна и административен орган, отговорен за издавеното на разрешението за строеж, в конкретния спора тя има само качеството на страна по договора за замяна.

Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено изцяло постановеното решениe, като и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 650лв. за въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата оплаквания относно неговата правилност съобрази следното:

От събраните писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:

В Протокол № 54 от 16.06.2003 г., е обективирано решение, взето на заседание на Столичен Общински Съвет относно извършването на замяна правото на строеж на шестетажна сграда със застроена площ около 330 кв.м и РЗП 1980 кв.м., която да бъде построена върху недвижим имот частна общинска собственост, съставляващ част от УПИ I – отреден за „жилищно строителство, подземни гаражи трафопост“ в кв. 166, м. „Подуяне – център“, район Оборище , срещу готови жилища – собственост на СД „Т. Т.“, както и решение относно възлагането на кмета на СО да издаде заповед и да сключи договор с такъв предмет, на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС, след изготвяне на пазарни оценки от независими лицензирани експерт-оценители.

Въз основа на взетото решение е сключен Договор рег. № 562-304 от 22.10.2004 г., вписан в СлВп, за замяна на недвижими имоти, по силата на който ответникът – Столична община е прехвърлил в полза на СД „Т. Т. Сие“ (впоследствие преобразувано в „Т. Т.“ООД) право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, съставляващ УПИ 1, отреден за „за жилищно строителство, подземни гаражи и трафопост“ от кв. 166 по плана на м. Подуяне -Център, за изграждане на шестетажна жилищна сграда с първи етаж магазини, срещу заплащане на пазарната цена на правото на 3 строеж, определена от независими лицензирани експерти в размер на 131 400 лв. Срещу прехвърленото вещно право СД“Т. Т. С-ие“ предоставил в замяна правото си на собственост върху следните недвижими имоти, а именно:

Апартамент № 39, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, жилищен блок № ***, вх. *, ет. *, със застроена площ от 55.54 кв.м., заедно с прилежащото му таванско помещение № 39 и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; Апартамент № 121, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, жилищен блок № ***, вх. *, ет. *, със застроена площ от 65.28 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 16 и от прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

Апартамент № 57, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, жилищен блок № **, вх. *, ет. *, със застроена площ от 61,12кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 9 и от прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

В договора страните са постигнали съгласие относно пазарната цена на заменяемите апартаменти, определена от лицензирани експерт-оценители, възлизаща общо на 140 700 лв., като така посочените цени са без включен ДДС, както и че заменителят СД“Т. Т. с-ие“ се отказва от разликата в цените на заменяемите имоти в размер на 9300 лв. В договора е вписано и постигнатото съгласие относно задължението на СД“Т. Т. С-ие“ да заплати следните разходи по сделката: 2% режийни разноски, изчислени върху данъчната оценка на правото на строеж в размер на 5 385.60 лв., и начисления върху нея ДДС – 1 077.12лв.; 2% местен данък по ЗМДТ върху данъчната оценка в размер на 5 385.60 лв., както и че така задълженото лице е извършило плащане на сумите. Страните са заявили, че начисленият ДДС върху имотите предмет на замяната е заплатен от Столична Община в размер на сумата от 23 851.52 лв.

С анекс от 02.06.2006 г. към Договор рег. № 562- 304/22.10.2004 г., страните по него са постигнали съгласие за добавяне към предмета на договора прехвърляне правото на строеж върху още един допълнителен етаж, като се предвижда изграждането на седеметажна жилищна сграда, в това число и подземен паркинг на площ от 409.65 кв.м., при което пазарната цена на правото на собственост е определена в общ размер на 570 607 лв., като е актуализиран и размерът на определените спрямо нея режийни разноски – в размер на 11 412.14 лв. без ДДС; местен данък в размер на 11 412.14 лв.

4

Постигнато е съгласие, че разликата в цените на заменяемите имоти възлиза на 439 207 лв. и същата вече е заплатена от приобретателя на правото на строеж. Предвидено е анексът да бъде вписан в СлВп, но не са представени доказателства за това.

Видно от Фактура № 0001025402 от 07.10.2004 г., издадена от СО за сумата от 131 400 лв. с основание за плащане – замяна на недвижими имоти, съгласно РД-562-272/27.09.2004 г.; Фактура № 0001314849/27.04.2006 г., издадена от СО за сумата от 439 207 лв. – доплащане, съгласно заповед № РД562-27/28.03.2006 г.; Фактура № 0001025403/07.10.2004 г., издадена от СО за сумата от 6462.72 лв. с ДДС с основание за плащане – 2% режийни разноски, Фактура № 0001314851 от 27.04.2006г. за сумата от 7231.85 лв. с вкл. ДДС– режийни разноски – доплащане са извършени описаните плащания.

С оглед реализиране на учреденото право на строеж по искане на ищеца Столична община е издава виза за проучване и проектиране на описаната в договора сграда на 05.08.2005г., която е въз основа на Общия устройствен план на СО в сила от 2001г. Визата е презаверена на 08.03.2007г. Проектите на сградата са одобрени на 20.08.2008г.

Искане за издаване на разрешение за строеж рег. № АП-08-04-1 е подадено за пръв път до Столична община на 24.04.2008г. Страните не спорят, че такова не е издадено.

Второ искане за разрешение за строеж е подадено на 16.02.2009г.

Страните не спорят, че такова не е издадено.

На 01.12.2010г. е подадено ново искане за разрешение за стоеж.

Тъй като не издадено такова, ищецът „Т. Т.“ ООД е обжалвал мълчаливия отказ за издаването му пред Началника на РДНСК, а в последствие пред АССГ по адм.д.№ 2974/09 и адм.д. № 9754/2010 на ВАС, като жалбата е била оставена без разглеждане, като просрочена.

Ищецът заплатил сумата 50 760лв., представляваща държавна такса за идване на строително разрешение на 07.03.2008г. Сумата му е била възстановена на 30.04. 2019г.

Със заповед № РД-09-50-172/09.03.2015г. на Главния архитект на Столична община е прието да бъде изработен проект за Подробен устройствен план: План за регулация и застрояване за преструктуриране на 5 жилищен комплекс в обхвата на кв. 166, м. „Подуене- Център“, като е възложено изработването на плана по реда на чл. 126 ал.1 от ЗУТ. Не са наведени твърдения и не са представени доказателства дали е изготвен и приет и кога такъв план и дали в същия е предвидено застрояване, което да съответства на отстъпеното право на строеж на ищеца.

Представена е молба от „Т. Т.“ООД с вх. № СОА-18-ТД263173/07.03.2018г. до Столична Община, в която е отправено искане за замяна на прехвърленото право на строеж въз основа на Договор за замяна с № РД562- 304/22.10.2004 г. с право на строеж върху друг имот или евентуално да му бъде възстановена собствеността върху апартаментите – предоставени в замяна или да му бъде заплатена тяхната равностойност, изчислена на база пазарна цена на имотите.