Решение № 246 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 206/2026
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 27.05.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. Пазарджик, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Д.а
Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500206 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 123/23.06.2025 г. постановено по гр. д. № 643/2022 г. по описа на Районен съд П. е отхвърлен искът на К. П. Д. против Н. Н. Н. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 20 000,00 лв. - главница по Договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 1394/07.06.2010 г. по Общия регистър на Нотариус № 471 – Н.М.- Т., с район на действие Районен съд – П., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК – 08.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
Осъден е К. П. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 8, ет.1, офис 1 - чрез адв. А. М. Д. от ПлАК, да заплати на Н. Н. Н., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ № 25, ет.2, ап.6, сторените деловодни разноски в общ размер на 300,00 лв. - възнаграждение за вещото лице.
Осъден е К. П. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 8, ет.1, офис 1 - чрез адв. А. М. Д. от ПлАК, да заплати на адвокат Р. Н. Г., с личен № **********, от П.ска адвокатска колегия, с кантора в град П., ул.
„Ч.я.“ № 28, ет.3, офис 13, адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв. за осъществената защита по делото пред районния съд.
Осъден е К. П. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.“ 1
№ 8, ет.1, офис 1, чрез адв. А. М. Д. от ПлАК, да заплати на адвокат Р. Н. Г., с личен № **********, от П.ска адвокатска колегия, с кантора в град П., ул.
„Ч.я.“ № 28, ет.3, офис 13, адвокатско възнаграждение в размер на 1525,00 лв. за осъществената защита по ч.гр.дело № 675/2021 г.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. П. Д., чрез процесуалния му представител адвокат А. М. Д., с изложени оплаквания, че решението на районния съд е неправилно, постановено в противоречие с процесуалния закон, както и в нарушение на материалния закон и при превратно тълкуване на представените по делото доказателства. Сочи се, че в разрез с нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК Панагюрският районен съд бил дал ход на делото въпреки обективната невъзможност на процесуалните представители на страните да се явят в насроченото за 19.12.2023 г. В противоречие с разпоредбите на процесуалния закон Районен съд - П. бил дал ход на делото въпреки постъпилата от процесуалния представител на ищеца молба, с която уведомявал съда, че бил в отпуск, за което обстоятелство представил и надлежно удостоверение от Адвокатска колегия - П.. Въпреки това първоинстанционният съд дал ход на делото и без да изслуша становището на страните по съобщения им проекто-доклад, го обявил за окончателен и отложил делото за събиране на доказателства. Жалбоподателят твърди, че с горепосочените действия съдът бил нарушил и нормата на чл.
146, ал. 3 от ГПК. По този начин страните били лишени от гарантираното им от закона право да им бъде предоставена възможност да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Твърди, че поради незаконосъобразните действия на съда страните били принудени да търпят негативните последици на настъпилата преклузия, с оглед приетия по делото доклад в тяхно отсъствие. На следващо място, отново в противоречие с императивните норми на процесуалния закон, Районен съд - П. бил допуснал до разпит свидетели на ответника, които да свидетелстват за погасяване на установени с писмен акт парични задължения – в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, съгласно който не се допускат свидетелски показания за погасяването на парични задължения, установени с писмен акт.
Мотивите на съда били в пълно противоречие с представените по делото доказателства, тъй като първоинстанционният съд не просто превратно бил тълкувал доказателствата по делото, но и бил игнорирал напълно част от тях, без дори да изложи мотиви защо не са взети предвид. Жалбоподателят твърди, че изложеното от съда във връзка с направените по процесния кредит вноски противоречи на доказателствата по делото. Изводите на съда били в пълно противоречие с обективираното банково извлечение, издадено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, което било прието като доказателство по 2 делото. Видно от това банково извлечение, ответникът Н. Н., за периода 2011 г. до 2020 г. бил заплатил единствено 62 вноски по кредита от общо 120 вноски или сумата от 10 122,27 евро с левова равностойност 19 797.44 лв. от общата сума по кредита, в размер на 38 863.22 лева. Или с други думи казано, ставало ясно, че Н. Н. не бил заплащал всички вноски по кредита, като неизплатения от него остатък е в размер на 19 065.78 лв. Това било потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, която била приета по делото и не била оспорена от страните. Нещо повече, видно било от банковото извлечение, че в по-голямата част от него липсвало отбелязване в графата „Детайли 2“, което означавало, че сумите са теглени от сметката на ищеца К. Д., респективно не били заплатени посредством директни вноски от ответника Н.. От изложеното до тук ставало ясно, че не отговаряло на истината и на доказателствата по делото посоченото от първоинстанционният съд, че след 24.06.2011 г. погасяването на вноските се е осъществявало от ответника Н. Н.. Твърди се, че неправилно Районен съд - П. бил приел, че през периода от 2010 до 2012 г. свидетелят И.Л.У. е виждал Н. да дава пари на ищеца в помещението на сервиза, където работел или в магазина за авточасти. Видно било от протокола от проведеното ОСЗ на 11.01.2024 г., в който били обективирани показанията на свидетеля У., че той не е дал никакви конкретни показания за това какви суми са заплатени в брой и на заплащането на които е станал свидетел. Отделно от това свидетелят бил спомнял кога е виждал даване на пари и кой е идвал в сервиза, но не успял да посочи кога е работил там. От показанията на свидетеля У. не можело да бъдат направени каквито и да било изводи относно това какъв е размерът на погасяваната в брой сума, а фактът, че свидетелят дори не си спомнял кога е работил в сервиза, разколебавал достоверността на показанията му относно останалите обстоятелства. В противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК свидетелят дал показания за изпълнение на парични задължения, които са установени с писмен акт - Договор за заем с нотариална заверка на подписите peг. № 1394/07.06.2010 г. на Нотариус Н.М.-Т., peг. № 471 на НК и район на действие: Районен съд - П.. Така дадените показания били недопустими и не следвало да бъдат взимани предвид от съда.
Неправилно районният съд бил кредитирал показанията на свидетеля Н.
Н. Н., че е носил три или четири пъти лично на Д. суми от около 300,00 350,00 лв. за периода 2015 г. и 2017 г., когато е работел в автосервиза на баща си. Видно било от протокола от проведеното ОСЗ на 11.01.2024 г., че по това време същият бил малолетен - на 14 години. Свидетелят заявил още, че никога не е броил парите, които носил. От показанията на същия поради липса на конкретика не било възможно да бъдат направени каквито и да било изводи относно размера на погасяваната в брой сума. Свидетелят сочел, че е предавал 3 суми в размер, който по никакъв начин не съответствал на вноските по кредита - 300/350 лв. Отделно от това възрастта на свидетеля към момента, за който свидетелства, както и фактът, че е син на ответника, били обстоятелства, които разколебавали силно недостоверността на показанията му. Така дадените показания били и недопустими поради противоречие с императивната норма на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и не следвало да бъдат вземани предвид от съда. Твърди се, че районният съд не е обсъдил заключението на счетоводната експертиза в мотивите на обжалваното решение и по-точно частта, в която било посочено, че общият размер на кредита в т. ч. главница, лихви, застраховки и др., който не е погасен с директни вноски от Н. Н. Н., е 9 748.18 евро с левова равностойност 19 065.78 лева. При правилна оценка на доказателствения материал по делото и при съобразяване е процесуалните правила, районен съд П. трябвало да стигне до извод за основателност на предявените искове. Видно било от представения по делото Договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 1394/07.06.2010 г. на Нотариус Н.М.-Т., рег. № 471 на НК и район на действие:
Районен съд П., че между ищеца К. П. Д. и ответника Н. Н. Н. е налице облигационно правоотношение. Съгласно сключения между страните договор, К. Д., в качеството си на заемодател бил заел на Н. Н., в качеството му на заемател, сумата в размер на 25 039.94 лв. (арг. от чл. 1 от Договора), която сума заемодателят получил като кредит от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД въз основа на договор за банков кредит. В чл. 3 и чл. 4 от Договора за заем страните си договорили, че заемателят приема безусловно всички плащания във връзка с отпуснатия на заемодателя кредит от банката, в това число лихви, такси, погасителни вноски и други, като погасителните вноски по договора на заем съвпадали с вноските по погасителния план по договора за банков кредит. В чл. 4 от Договора за заем бил изрично уговорен начинът на изпълнение на задълженията на заемателя, а именно по банков път, по посочена банкова сметка. От заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза ставало ясно, че ответникът Н. Н. Н. не е изпълнявал задълженията си за заплащане на сумите така, както било описано в погасителния план по посочената в договора за заем банкова сметка. Поконкретно ответникът Н. Н., в качеството си на заемател по договора, бил погасил единствено сума в размер на 10 122.27 лв. от общия размер на задължението му - 25 039.94 лв. Общият размер на кредита, в т. ч. главница, лихви, застраховки и др., който не бил погасен с директни вноски от Н. Н., е 9 748.18 евро с левова равностойност 19 065.78 лева.
Неоснователни и недоказани останали възраженията на ответника, че е изпълнил всички свои задължения по договора, тъй като останалите плащания са били извършвани в брой, лично на заемателя и неговата съпруга. От 4 разпита на доведените от ответната страна свидетели не се доказвало извършването на плащания в брой по договора за заем, още по-малко бил установен размерът на тези плащания. И двамата свидетели посочили, че нямат представа колко пари са предавани, тъй като св. У. не знаел, а св. Н. никога не ги е броил. Посочената от св. Н. сума 300-350 лв. не следвало да бъде вземана предвид, тъй като не съответствала на доказателствата по делото, а именно сумата по погасителния план, която ответникът бил длъжен да заплаща. Свидетелските показания не успели да докажат извършването на плащания от ответника по договора за заем, тъй като свидетелите не можели с категоричност да посочат размера на предаваните суми и основанието за плащането им.
Нямало данни по делото, а и липсвали твърдения между страните да са сключвани анекси, които да уреждат и други начини на плащане, освен по банков път, за да е налице основание вноските по заема да бъдат заплащани в брой на заемодателя. Поради изложеното изначално било неоснователно възражението за това, че били извършвани плащания в брой, тъй като дори и такива плащания да са били извършвани, при плащане, извършено по начин, различен от уговорения в договора, отново било налице неизпълнение от страна на длъжника.
Неоснователни били и възраженията за настъпила погасителна давност.
Съгласно чл. 5 от Договора за заем, при забава с една месечна вноска, заемът ставал предсрочно и изцяло изискуем. Видно от представените извлечения от сметката по кредита в „Райфайзенбанк“ ЕАД, първата вноска, за която ответникът бил изпаднал в забава, е още през 2010 г., следователно още месец след сключването на договора за заем, сумата по него била станала изцяло и предсрочно изискуема. Впоследствие ответникът бил извършвал плащания, с които е прекъсвал давността, като между плащанията му липсвал период, подълъг от 5 години. Видно било и от заключението на вещото лице, че последната вноска от ответника е направена на 25.07.2018 г. От този момент до издаването на Заповедта за изпълнение № 287/04.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 675/2021 г. по описа на Районен съд- П., също не бил изтекъл установения в чл. 110 от ЗЗД - 5-годишен давностен срок.