Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1398 от 29.03.2024, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1321/2023
Вид
Решение № 1398
Подписан
29.03.2024
В сила
20.04.2024
Състав
Ива Байнова

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.99, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1398

Хасково, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20237260701321 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от К. Д. Й. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Областна дирекция на МВР-Хасково с адрес [населено място], ***, представлявана от Директора на дирекцията. С исковата молба се претендира изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв, причинени в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане налице с рег.№ 351з-151/05.08.2022г., издадена от младши полицейски инспектор при РУ-Свиленград. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ищецът сочи, че горепосочената заповед е била издадена във връзка с прието наличие на данни за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, за което било образувано досъдебно производство – БП №325/2022г. по описа на РУ-Свиленград. Сочи, че след извършена му на 05.08.2022г. проверка за употреба на наркотични вещества в качеството му на водач на МПС, техническото средство отчело положителна проба за наличие на „метамфетамин“. В тази връзка му били издадени два броя Заповеди за прилагане на ПАМ по ЗдвП - прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а освен това, срещу него било образувано и горепосоченото досъдебно производство. По назначената по същото химическа експертиза било изготвено заключение през м.ноември 2022г., от което се установило, че във взетата му кръвна проба няма наличие на наркотични вещества, поради което с постановление от 06.01.2023г. образуваното срещу него досъдебно производство било прекратено. Въпреки, че не бил извършил престъпление, бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Фактът на задържането му станал достояние на много хора от родния му Свиленград, който бил малък и подобни мълви се разнасяли много бързо. Поради младата му възраст и зачестилите случаи, подобни на неговия, след като се разчуло, че е задържан, бил обрисуван като поредния наркоман и убиец на пътя като никой не му вярвал, че неупотребява наркотици. , нито управлява МПС след употребата на такива. По-възрастните му познати му обяснявали, че е тръгнал по лош път и ще съсипе както собствения си живот, така и този на близките си, ако не спре да взема наркотици. Дори и най-близките му приятели смятали, че се е поддал на изкушението да опита наркотични вещества , както и че е управлявал МПС след употребата им. Познатите му променили държанието си към него и го отбягвали, вкл. родителите на някои от тях не им позволявали да излизат с него и да са в една компания. Сочи,че било повече от унизително над половин година да слуша всички клеветнически твърдения по негов адрес , да знае, че не са истина и да не може да го докаже. Всички вярвали на направения от полицейските служители тест и на образуваното досъдебно производство, а не на думите му. Недоверието и укорителното отношение към него го накарало да се затвори в себе си и да промени начина си на живот. Нямал желание да излиза и да прави каквото и да е, не искал да вижда хора, тъй като всеки го питал как се развива наказателното производство срещу него. Понякога дори бил подиграван и осмиван, заради ситуацията, в която попаднал. Негови неблизки връстници и съученици го питали кога ще влиза в затвора, запазил ли си бил килия, разказвали му на какви изтезания ще бъде подложен от старите затворници и други подобни. Опитвал се да не обръща внимание на грубото отношение към него, но възприемането на такива думи по негов адрес много го натъжавало. Представял си, че може да бъде осъден за нещо, което никога не е извършвал и че никой никога нямало да му повярва, че не е човекът, за когото всички го мислели.

Във връзка с горното ищецът твърди, че ежедневно изживявал стрес и унижение да среща хората и да бъде разпитван за задържането му в районното управление. В началото не можел да спи и се наложило да взема успокоителни и хапчета за сън. Майка му също изживяла големи притеснения, заради неговите проблеми. Чувствал се виновен за стреса, който и причинил. Твърди също, че денонощието, което прекарал в сградата на РУ-Свиленград било изключително тежко за него. Условията там били много лоши, а отношението на полицейските служители към него било унизително и подигравателно, гледали го с насмешка, дори спомогнали мълвата за задържането му да се разнесе из града. Чувствал се изключително притеснен и стресиран. Не разбирал с какво е заслужил да прекара денонощието на място, пълно с лица, многократно осъждани за тежки престъпления. През 24-те часа на задържане не можал да мигне от притеснение и стоял на тръни, незнаейки какво ще се случи с него. Имал болки в главата и стомаха, изпитал огромен дискомфорт и страх.

Ищецът твърди, че със Заповед №351з-388/05.04.2023г. на мл. полицейски инспектор в група „ОП“ към РУ-Свиленград при ОДМВР-Хасково производството по Заповед за задържане на лице с рег.№351з-151 от 05.08.2022г. било възобновено и същата била отменена като незаконосъобразна.

Предвид гореизложеното, ищецът счита, че са налице предпоставките по чл., ал.1 от ЗОДОВ и моли да бъде осъдена ОДМВР-Хасково да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, чийто размер оценява на 1000 лева.

Ответникът по иска - ОДМВР - Хасково, не ангажира становище по исковата молба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявения иск за основателен и доказан, и предлага да бъде уважен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за задържане на лице с рег.№351з-151 от 05.08.2022г., издадена от младши полицейски инспектор при РУ-Свиленград , К. Д. Й. е бил задържан за сок от 24 часа на основание основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Няма данни и не се твърди заповедта да е била обжалвана. Видно от Постановление на прокурор при Районна прокуратура-Хасково, ТО – Свиленград от 06.01.2023г., наказателното производството по образуваното на 06.08.2022г. срещу К. Д. Й. д.п. № 325/2022г. по описа на РУ-Свиленград за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е било прекратено, поради липса на съставомерно деяние. Липсата на съставомерност е обоснована с резултатите от извършена Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по БП № 325/2022г. по описа на РУ-Свиленград /представена по делото/, заключението по която е ,че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от К. Д. Й., не се установява наличие на наркотични вещества.

Не е спорно, че досъдебно производство - БП № 325/2022г. по описа на РУ-Свиленград, е било образувано по повод установеното при проверката на 05.08.2022г. управление от жалбоподателя на МПС след употреба на наркотично вещество, както и че образуването му е предпоставило издаването на Заповед за задържане на лице с рег.№351з-151 от 05.08.2022г.

Постановлението на прокурор при Районна прокуратура-Хасково, ТО – Свиленград от 06.01.2023г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 325/2022г. по описа на РУ-Свиленград е получено в РУ- Свиленград на 10.01.2023г.

С Молба вх.№351000-358/18.01.2023г. К. Д. Й., чрез пълномощник е поискал да бъде отменена влязлата в сила Заповед за задържане на лице с рег.№351з-151 от 05.08.2022г. да бъде отменена на основание чл.99, т.2 от АПК като се е позовал на заключението по извършената Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по БП № 325/2022г. по описа на РУ-Свиленград.

Във връзка с Молба вх.№351000-358/18.01.2023г. и след проведено съдебно производство по адм.д. №186/2023г. по описа на Административен съд-Хасково, приключило с Определение №283/22.03.2023г. , от мл. полицейски инспектор в група „ОП“ към РУ-Свиленград при ОДМВР-Хасково е издадена Заповед №351з-388/05.04.2023г., с която производството по Заповед за задържане на лице с рег.№351з-151 от 05.08.2022г. е било възобновено и същата била отменена като незаконосъобразна на основание чл.99,т.2 от АПК. Не се твърди и няма данни Заповед №351з-388/05.04.2023г. да е била обжалвана като с оглед данните за връчването й на ищеца на 05.04.2023г., същата е влязла в сила на 20.04.2023г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. А. Д.. Последният сочи, че познава ищеца от няколко години покрай техни общи приятели. В последната година и половина имал по-близки контакти с него. Спомня си, че на 06.08.2022 г. К. Д. Й. дошъл при него и му споделил, че предния ден на 05 август вечерта управлявал лекия си автомобил и бил спрян за проверка от органите на МВР . Направили му тест за наркотици , който положителен, макар че ищецът му казал, че не е употребявал каквито и да е наркотици. Казал му, че е дал кръвна проба, защото не се е съгласил с показанията на техническото средство, но въпреки това е бил задържан от полицейските служители за срок от 24 часа със заповед за задържане. Споделил му, че полицейски служители са го закарали в Районното управление в Свиленград, настанили го в една килия с няколко други задържани лица, част от които турски граждани. От момента, в който тестът показал положителен резултат, К. Й. много се притеснил, а когато го задържали бил започнал да се чувства и зле, тъй като не е знаел какво се случва и защо го задържат. Самото задържане му се отразило изключително неблагоприятно –разказал му, че в ареста условията са много зле, всичко било пълна мизерия, били са на тясно няколко човека в една стаичка. Това му го разказал, след като излезнал от ареста, поради което изпитал изключително голям дискомфорт по време на престоя си в ареста. Освен това, другите задържани се закачали с него, тъй като бил доста млад и слаботелесен, самите полицейски служители също се държали лошо с него. Част от полицаите го познавали, тъй като градът е малък, подигравали му се, че бил в ареста при други задържани, заплашвали са го, че като излезе тестът положителен, ще лежи поне няколко години в затвора. Причинявали му доста стрес по време на задържането. След като го пуснали от ареста и на другия ден дошъл при него, свидетелят не можал да го познае. Бил много разстроен, изключително притеснен и това му личало визуално, разплакал се пред него, свидетелят цитира и думи на ищеца в тази връзка. Цялата тази ситуация се разчула из града, тъй като самия град бил малък и много хора познавали ищеца . Това довело от своя страна до промяна на отношението на общите им познати и като цяло на обществото към него. Всички го питали защо е бил задържан, какво е направил и някои от съгражданите дори му се подигравали за самото задържане, което оставило една доста дълга негативна следа у ищеца, причинило му голям дискомфорт, много неимуществени вреди. Също така приятелката му, с която били доста време заедно, след като разбрала за задържането, го оставила. Не искала вече да има нищо общо с ищеца, тъй като вече не се гледало с добро око на него, поради случилото се. Родителите на ищеца му се карали много, приятелите му се отчуждили от него и като цяло той се затворил в себе си. Започнал да получава някакви психични проблеми, някакви начални степени на депресия, употребявал някакви медикаменти. Свидетелят го виждал периодично, тъй като идвал да се консултира с него за някои неща във връзка с неговите дела. Свидетелят сочи, че бил юрист, но ищецът му имал доверие най-вече като приятел. Доста време след случилото се ищецът все още имал проблеми от психичен характер, а освен това го болял и корема, заради тези неща , дори към ден-днешен все още изпитвал някакъв стрес от случилото се. Свидетелят заявява, че ищецът е с чисто съдебно минало, никога не е имал проблеми с правосъдието или с органите на МВР, никога до сега не бил задържан, не му били налагани каквито и да било наказания. Като цяло нямал и досега не бил изпитвал такъв вид неприятности със закона. Ищецът работел и продължавал да работи, като свидетелят не сигурен дали на паркинг или на казиното на паркинга, намиращ на „Капитан Андреево“, тъй като сменял позициите. Към онзи момент също бил на тази работа, тъй като му се оплакал, че заради задържането не е успял да се яви навреме и това му е създало проблеми в работата. Бил на път да бъде уволнен, но поради доброто му поведение поначало, проявили разбиране към него. Оставили го на работа, но гледали вече на него с друго око и на работното място, и като цяло отношението на колегите, и на шефовете към него се променило към негативно след случката със задържането му.