Определение № 198 от 22.05.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Сливен, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600269 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІІ от НПК за проверка на определение по чл.306, ал.1, т.4 от НПК за присъждане на направени в хода на наказателното производство разноски.

Образувано е по жалба, имаща характера на частна такава, подадена от М. Б. И. срещу определение № 384 от 05.04.2023 г. постановено по АНД № 1483/2022г. по описа на Районен съд – Сливен.

С атакуваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл по искане на Националното бюро за правна помощ и е осъдил М. Б. И. да заплати сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

В жалбата е изразено несъгласие със съдебния акт. Според твърденията на жалбоподателката, по време на наказателното производство тя е била безработна, не разполагала със средства да ангажира адвокат, а се налагала адвокатска защита, поради повдигнатото й обвинение за извършено престъпление. С оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.23, ал.2 от същия закон, претендира недължимост на сумата, която е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ. Моли за отмяна на атакуваното определение.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с оплакванията в частната жалба, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери жалбата за неоснователна.

Видно от материалите по АНД № 1483/2022 г. по описа на РС – Сливен производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което 1 обвиняемите З.Р.И. и М. Б. И. са освободени от наказателна отговорност и на основание чл.78а от НК на всеки от тях е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено престъпление по чл.191, ал.2 предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство и в съдебното производство по АНД № 1483/2022 г. по описа на СлРС М. Б. И. е била представлявана от служебен защитник – адв. Татяна Тодорова от АК – Сливен, назначена с постановление на разследващия орган от 30.11.2022 г. Посоченото в постановлението правно основание, обуславящо хипотеза на задължителна защита, е чл.94 ал.3 вр. ал.1 т.2 от НПК, след констатация на водещия разследването, че лицето е неграмотно.

С решение № СЛ-174-5507/2023 с дата 20.3.2023 г. на председателя на НБПП за предоставената от адв. Татяна Тодорова на М. Б. И. правна помощ по досъдебното производство № 1571/2022 г. по описа на РУП – Сливен е определено възнаграждение в размер на 200 лв. Направено е искане за присъждане на направените разноски за служебна защита.

С атакуваното определение по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, М. Б.

И. е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 200 лв., представляващи разноски за предоставена правна помощ от служебния защитник.

Определението е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, в случаите, когато подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди да заплати разноските по делото, вкл. и възнаграждението на служебния защитник. В конкретния случай с решението по делото на М. Б. И. е наложено административно наказание „глоба“ за извършено престъпление по чл.191, ал.2, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК. Неприложима е цитираната в жалбата разпоредба на чл. 23, ал.2 от Закона за правната помощ, тъй като в конкретния случай правна помощ е предоставена поради неграмотността на лицето – хипотеза на задължителна защита по чл.94, ал.1 т.2 от НПК, а не защото лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това – хипотеза на задължителна защита по чл.94, ал.1 т.9 от НПК, респ. чл.23, ал.2 изр.1 от ЗПП, в който случай не се дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

При тези обстоятелства първостепенният съд правилно и законосъобразно е осъдил И. да заплати сумата за възнаграждение на предоставилия правна помощ по делото адвокат.

По изложените съображения, въззивният съд намира подадената жалба за неоснователна. Определението на Районен съд - Сливен като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

Ръководен от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 384 от 05.04.2023 г. по АНД № 1483/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3