Решение № 211 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100502234 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 71698/19.08.2025г. от „Г. т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Т.“ № **, представлявано от инж. Н. Х. А. срещу РЕШЕНИЕ № 2870 / 28.07.2025г. по гр.д.№ 20243110106772 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта, с която съдът:

ОСЪЖДА „Г. т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Т.“ № **, представлявано от инж. Н. Х. А., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.200, ал.1 от КТ на С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.

„В. В.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания, вследствие увреждане, резултат от трудова злополука, настъпила на 06.02.2024 г., ведно с компенсаторна лихва в размер на 222,17 лв. (двеста двадесети два лева и седемнадесет стотинки), считано от 06.02.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд 1 погрешно е приел, че е налице трудова злополука, както и е направен неправилен извод за вида и интензитета на вредите. Твърди се, че изводите се базират само на показанията на свидетеля А., която се намира с ищеца във фактическо съжителство и е заинтересована по смисъла на чл. 172 от ГПК. Не е ценена надлежно приложената по делото медицинска документация и изготвената по делото СМЕ /които установяват, че увреждането се състои само от рана на главата/. Приета е безкритично изготвената по делото СПЕ, която се явява в противоречие с друго, събрано по делото доказателство.

Ищецът минути преди инцидента е блъснал пешеходец на пешеходна пътека, като това е вероятна причина за предизвикания у него стрес. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на изискването за справедливост по чл. 50 от ЗЗД. Твърди се, че съдът неправилно е отхвърлил възраженията за умишлено причиняване на уврежданията и за съпричиняване. Счита, че неправомерното поведение на водача на автобуса /блъскане на пешеходец/ е причината за настъпване на последяващото вредоносно събитие и вредите /нанесените от това лице удари по главата върху шофьора/.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковете, както и за разноски.

В отговора на въззивната жалба се сочи, че същата е неоснователна, а решението - правилно и законосъобразно. Сочи се, че са установени всички релевантни за делото факти, като са ценени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и според точния им смисъл. Счита, че възраженията за умишлено причиняване на уврежданията и за съпричиняване са правилно приети за неоснователни, а обезщетението е съобразено с нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Моли се за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

При проверката си по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.200, ал.1 от КТ от ищеца С. Р.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, представляван адв. Ю. Д., против ответната страна „Г. т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Т.“ № **, представлявано от инж.

Н. Х. А., с процесуален представител юрисконсулт П. С., с цена на иска от 7000 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни повреди, психологически вреди, болки и страдания, вследствие увреждане, резултат от трудова злополука, настъпила на 06.02.2024 г., както и сумата в размер на 311,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7000 лв. за 2 периода от настъпване на увреждането - 06.02.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предявен е обратен иск на осн. чл.54 от ЗЗД от „Г. т.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Т.“ № **, представлявано от инж.

Н. Х. А., с процесуален представител юрисконсулт П. С. против Д. В. Д., с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „М.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, с цена на иска 7000 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до 31.05.2024 г. в размер на 311, 04 лв. и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 09.05.2016 г. на длъжността „шофьор“. Излага се, че на 06.02.2024 г. около 19:30 часа по време на осъществяване на трудовите си задължения, управлявайки служебен автобус №20, ищецът претърпял трудова злополука. Навежда твърдението, че докато автобусът бил спрян на спирка „О.“, намираща се на бул. „Т. м.“ в гр. В.

/посока ж.к. „В. В.“/, в превозното средство се качило лице, което нанесло удари по главата на ищеца с твърд предмет. Твърди се че в резултат на нанесените удари настъпило кръвотечение и пострадалият изгубил съзнание.

Подаден бил сигнал на тел. 112. Посочва се, че според очевидец в превозното средство в плика, с който били нанасяни ударите, имало метална тръба. На мястото на случилото се бил извикан екип на спешна помощ и пострадалият откаран в болнично заведение. След обработване на раната на главата с дължина от 2.5 см на пострадалия било назначено 15 дни домашно лечение.

Във връзка с настъпилото събитие било образувано досъдебно производство №156/2024 г. по описа на Трето РУ – ОД – МВР – Варна за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, което било спряно, тъй като извършеното престъпление се преследва по тъжба на пострадалия.

По образуваното досъдебно производство била изготвена съдебно – медицинска експертиза, съгласно която била установена разкъсано – контузна рана в централната част на темето, травматичен оток около нея. Описаните травматични увреждания били в резултат на действието на предмет с подчертан ръб, реализиран в посока отгоре надолу, отпред и отляво надясно.

Посочените травматични увреждания обусловили временното разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на злополуката ищецът изпитвал силни болки в областта на главата. Ищецът изпитал също така шок и стрес от преживяното. Излага също така, че с разпореждане от 21.02.2024 г. злополуката от 06.02.2024 г. била приета за трудова на осн. чл.55, ал.1 от КСО, предвид че внезапното увреждане на здравето станало пред време и във 3 връзка на извършваната работа. Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 7000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие трудовата злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до предявяването на исковата молба в размер на 311, 04 лв., както и ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск, като се оспорва същия, както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните. Оспорва твърдението, че на 06.02.2024г. ищецът е бил обект на физическо насилие, при което му били нанесени удари по главата с твърд предмет от непознато лице, съответно че е претърпял трудова злополука. Оспорва се твърдението, че ищецът изпитвал силни болки в областта на главата, както и изпитаните шок и стрес от преживяното. Излага, че съгласно медицински протокол от 07.02.2024 г. е била налице рана на главата без загуба на съзнание. Оспорва размера на предявения иск, като счита, че искът следва изцяло да се отхвърли, евентуално да се намали размерът му. Навежда възражение по чл.201, ал.1 от КТ с твърдението, че ищецът умишлено е причинил увреждането, както и се прави възражение за съпричиняване и намаляване на отговорността на работодателя на осн. чл. 201, ал.2 от КТ. Ответната страна твърди, че Д. В. Д. /ответник по предявения обратен иск/ е нанесъл ударите по ищеца, поради това, че претърпял пътно – транспортно произшествие, вследствие действията на ищеца по управление на пътното превозно средство. Ищецът блъснал ръцете на Д. при пресичане на последния на пешеходна пътека при зелен за пешеходеца светлинен сигнал и червен за автобуса, управляван от ищеца.

Ответникът излага, че по този начин ищецът С. е проявил груба небрежност.

Твърди се също и съпричиняване поради грубото отношение и вербални обиди, проявени от ищеца към пешеходеца Д.. Ответната страна претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски, релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

По делото е привлечен Д. В. Д. в качеството на трето лице – помагач на ответната страна и спрямо него е предявен за съвместно разглеждане обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК с пр. осн. чл.54 ЗЗД за сумата от 7000 лв. – обезщетение за претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и иск за сумата в размер на 311,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7000 лв., за периода от датата на 4 увреждането 06.02.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.05.2024 г. Посочва се от ответника и ищец по обратния иск, че в случай че ответникът „Г. т.“ ЕАД бъде осъден от ищеца по първоначалния иск да заплати исковите суми по главния иск, то за ответника е налице регресното право на осн. чл.54 ЗЗД да му бъдат възстановени сумите за вредите, причинени от другиго, за които е осъден да заплати.

От ответника по обратния иск не е постъпил отговор. В дадения ход на делото по същество ответникът твърди, че нанесъл удар на ищеца, но това извършил в състояние на афект, тъй като самият той бил ударен от ищеца.

Счита, че предявеният срещу нето иск следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните предмет на предявените искове и тези, обект на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция се придържа към установеното от фактическа страна, изложено от първоинстанционния съд, като не намира основание да преповтаря същата. В рамките на въззивното производство не са били приемани нови доказателства.

По наведените в жалбата възражения, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има обективен и безвиновен характер.

За основателността на иска в случая, в тежест на ищеца е да докаже наличие на трудовоправни отношения между страните към датата на настъпване на злополуката, характера на злополуката като трудова, наличието на вреди, които са в причинно следствена връзка със злополуката, вида и размера на вредите.