Решение № 211 от 28.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. С.З., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500276 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Я. П. Д., чрез адв.С.П. от АК – П., против Решение № 49/15.02.2022г., постановено по гр.д.

№ 3730/2021г. по описа на Районен съд – К., с което се отхвърлят предявените от Я. П. Д., срещу П.Р.О.“ ЕАД- клон П.Б., гр.П.Б. иск за признаване на уволнението със заповед №21/03.07.2020 г. за незаконно и неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск за възстановяване на заеманата преди уволнението работа - „кинезитерапевт, физиотерапия“, в Балнеолечебен център и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 4181.28 лв. обезщетение за оставане шест месеца без работа поради уволнение като неоснователни.

Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от нея искове. Намира решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд стигнал до необосновани и неправилни правни изводи, с които мотивирал законосъобразност на оспорената уволнителна заповед. Въззивницата сочи, че към момента на назначаването й на длъжността „Кинезитерапевт Физиотерапия” на работодателя бил известен факта, че тя не притежавала 1 придобита специалност „Рехабилитатор”, но въпреки това сключил трудов договор с нея и я назначил на длъжността „Кинезитерапевт Физиотерапия”.

Счита, че при това положение, доколкото работодателят знаел, че тя не притежава специалността, въведена като изискване в длъжностната характеристика, не можел впоследствие да се позове на основанието на чл.

328, ал.1, т.6 от КТ и законосъобразно да прекрати трудовото й правоотношение, доколкото и двете обстоятелства му били известни към момента на сключване на трудовия договор с ищеца, както и че в този случай ще е налице „злоупотреба с право“. Твърди, че в случая уволнението се явява незаконно, тъй като новите изисквания не са нормативно определени, а са въведени впоследствие от самия работодател. Районен съд – К. неправилно и необосновано е приел, че исковете са погасени по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови ново решение, с което да признае уволнението на Я. П. Д. със Заповед № 21/03.07.2020г. на директора на П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ за незаконно и го отмени; възстанови Я. П. Д. от гр. П.Б. на заеманата преди уволнението длъжност „Кинезитерапевт, физиотерапия” към П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б.; осъди П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б., да заплати на Я. П. Д. от гр. П.Б. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за оставането й без работа в следствие на незаконното уволнение в периода от 03.07.2020г. до 02.01.2021г. без работа поради уволнението в брутен размер 5388 лева, без удръжки или чиста сума в размер на 4181.28 лева, след приспаднатите от тях данъци и осигурителни вноски. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна П.Р.О.” ЕАД - клон П.Б., чрез адв.А.С. от АК – С.З., в който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага доводи в тази насока. Счита, че РС К. не следвало да се произнася с решение по съществото на спора при уважено възражение за изтекла давност и можел да приключи спора и без да излага мотиви за законосъобразността на процесното уволнение. Намира за неоснователно възражението на въззивницата, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като изискването на работодателя за придобита специалност „рехабилитатор“ за заемане на длъжността „кинезитерапевт физиотерапия“ не било въведено с нормативен акт, а било въведено от работодателя. Относно възражението на въззивницата за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя счита, че същото не следва да се разглежда от въззивния съд, тъй като е направено за първи път с въззивната жалба. Счита, че по същество 2 същото е неоснователно, тъй като нито едно от предприетите от работодателя действия по прекратяване трудовото правоотношение на въззивницата не представлява директна или индиректна злоупотреба с право.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заемана преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът твърди, че на 15.04.2019 г. сключил с ответника трудов договор № 53 за длъжността „Кинезитерапевт, физиотерапия“, при ОМВ 700 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 21% или 147 лв. С допълнително споразумение №357/05.05.2020 г. към трудовия договор било договорено основно месечно възнаграждение в размер на 700 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 24% или 168 лв. Местоизпълнението на трудовите задължения се осъществявало в Балнеолечебен център към “Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, клон П.Б.. Трудовият договор бил за неопределено време, съобразно чл.67, т.1 от КТ, с работно време 8 часа, по график. След епидемичната обстановка в страната, с цел запазване на щатната численост, дружеството било включено в програма 60/40 към МС и получавало допълнителни средства. На 03.07.2020г. й било връчено срещу подпис предизвестие №79/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326 от КТ, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като причина за прекратяването било посочено: служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа - няма придобита специалност „рехабилитатор“, въведена като изискване в длъжностната характеристика за длъжността, връчена му при постъпване на работа - на 19.04.2019 г. Останала изненадана, тъй като това обстоятелство било известно на работодателя при сключване на трудовия договор - за липсата на придобита специалност „рехабилитатор“, без да има промяна в длъжностната характеристика. Не бил спазен едномесечния срок на предизвестието. На 04.07.2020 г. и била връчена Заповед №21/03.07.2020 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение, поради това че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа - няма придобита специалност „Рехабилитатор“, въведена като изискване в длъжностната характеристика връчена му при постъпване на работа - на 19.04.2019г. Счита Заповед №21/03.07.2020 г., за прекратяване на трудовото правоотношение за 3 незаконосъобразна, а уволнението за незаконно. Към 15.04.2019 г. когато бил сключен трудовия договор за заеманата длъжност „Кинезитерапевт, физиотерапия“ било известно на работодателя обстоятелството, че няма придобита специалност „рехабилитатор“, но въпреки това сключили трудов договор. Когато изискването, на което работникът не отговарял, не било законно установено, а било въведено от работодателя и последният приел на работа работник, за който знаел, че не отговаря на същото и по този начин се съгласил работникът да започне да изпълнява трудовата си функция, въпреки липсата на посоченото изискване, работодателят не можел по-късно да уволни работника на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като нормата била приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, настъпили след сключване на трудовия договор. От датата на прекратяване на ТПО до месец април 2021 г. ищцата не била полагала труд и не била получавала доходи от трудова дейност. След прекратяване на трудовото правоотношение и поради пандемичната обстановка не могла да си намери нова работа, а била регистрирана като безработна в БТ-П.Б.. Размерът на последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен месецм.06.2020 г. било 696.82 лв., след приспадане на удръжките, а за 6 месеца - 4 181.28 лева за периода от 03.07.2020 г. до 02.01.2021 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед №21/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнение длъжност „кинезитерапевт, физиотерапия“ в Балнеолечебен център към П.Р.О.“ ЕАД клон П.Б., ответникът да бъде осъден да и заплати 4181.28 лв. обезщетение за оставане без работа от 03.07.2020 г. до 02.01.2021 г. поради уволнението.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва. Твърди, че е действал добросъвестно и в рамките на закона. В конкретния случай изискванията на образование и професионална квалификация за длъжността „кинезитерапевт, физиотерапия“ били установени нормативно в Наредба №30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, във връзка с изискванията на Наредба №04-14 от 9.10.2019 г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, “Уелнес център“ и “Таласотерапевтичен център“. Местоизпълнението на трудовите задължения на ищцата бил „Балнеолечебен център“ към П.Р.О.“ ЕАД - клон П.Б., който бил сертифициран по горепосочената наредба със сертификат №РС-20-25 на Министерство на туризма. На основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ прави възражение за погасяване на исковете по давност като счита, че с оглед на това срокът за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ изтекъл на 04.09.2020 г. С изтичането на този срок била 4 погасена и възможността й да оспорва прекратяването на трудовия договор по исков път. Моли съда да отхвърли главният и акцесорните искове като погасени по давност.

За да постанови решението си районният съд е приел, че трудовото правоотношение между Я. П. Д. и П.Р.О.“ ЕАД-клон П.Б. е възникнало по силата на трудов договор №53/15.04.2019 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.70, ал.1 от КТ, за неопределено време и със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, за длъжността „кинезитерапевт, физиотерапия“, с работно място „Балнеолечебен център“, при пълно работно време 8 часа по график, с ОМВ 700 лв. и доп.възнаграждение за просл.време /клас/- 147 лв. В раздел VI на длъжностната характеристика за длъжност „кинезитерапевт, физиотерапевт“, връчена и подписана от ищцата на 19.04.2019 г. са посочени изискванията за длъжността в т.ч.. Вид и равнище на образованието: съгласно която „упражняването на длъжността „кинезитерапевт, физиотерапевт“ се осъществява от лица, които са завършили висше медицинско училище и притежават съответната професионална квалификация по специалността „рехабилитатор“, вписани са в регистрите на съсловната организацияБългарска асоциация на професионалистите по здравни грижи“. Съдът е приел от диплома за завършено средно образование №000145 от 09.07.1986 г., че ищцата Я. П. Д. е завършила през 1986 г. Единно средно политехническо училище -Институт за подготовка на здравни кадри “Х.Х.“ в гр.С.З., с професионална квалификация по професия: мед.сестра, специалност: общ профил. Видно от диплома за полувисше образование Я. П. Д. е завършила пълния курс за повишаване на квалификацията в ПМИ гр.С.З. и се признава от 14.07.1994 г. полувисше медицинско образование по специалността “медицинска сестра“. С предизвестие №79/03.07.2020 г., връчено на 03.07.2020 г. ищцата е уведомена, че на основание чл.326 от КТ във вр. с чл.328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение ще бъде прекратено поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа- придобита специалност „рехабилитатор“, въведена като изискване в длъжностната характеристика на длъжността, връчена при постъпване на работа- на 19.04.2019 г. Със Заповед №21/03.07.2020 г. трудовото правоотношение на Я. П. Д., на длъжност „кинезитерапевт, физиотерапия“, звено Балнеолечебен център, е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 04.07.2020 г., с мотиви, че служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа/ заемана длъжност - няма придобита специалност „рехабилитатор“, въведена като изискване в длъжностната характеристика за длъжността, връчена и при постъпване на работа- на 19.04.2019 г. и е разпоредено заплащане: на основание чл.224, ал.1 от КТ на обезщетение за 5 дни 5 неползван платен отпуск за 2020 г.; и на основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутно трудово възнаграждение. Процесната заповед е връчена на ищцата на 03.07.2020 г.