Решение № 260424 от 29.11.2021, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

№ 260424 / 29.11.2021 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

Г. 29.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 октомври.....………………….…………………… през две хиляди двадесет и. първа година…….……….………………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА при секретаря Ел.Ефремова………………………………и. в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 3210 по описа за 2018г…………..……………………..и. за да се произнесе взе предвид следното:

Правното основание на разглеждания иск е чл.108 ЗС .

Ищците Г.А.Г. и. С.А.Г. xxx са предявили ревандикационен иск срещу Л.Г.З., Д.С.П., М.Ж.Г. и. Л.И..В.. В хода на производството ищецът Г.А. е починал и. е заместен от наследниците си – С.Г., А.Г. и. М.Г.. Последната депозира пред съда в съдебно заседание на 13.10.2021 година отказ от наследство и. поиска да бъде заличена като страна в производството. От страна на ответниците също настъпи промяна, като М.Г. бе заместена от наследниците С.К. и. И..П..

Ищците твърдят, че са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, подробно описан в исковата молба, находящ се в на административен адрес г. у. №. с площ от 377 кв.метра. Изключителни собственици са на първия етаж от построената в имота жилищна сграда. Ответниците Л.З. и. Д.С. са собственици на останалата 1/2 идеална част от дворното място и. на втория етаж от жилищната сграда.

Ищците твърдят, че правото на собственост по отношение на първия етаж от жилищната сграда придобили чрез замяна (НА №140, том І, д.№153 от 25.04.1978г. на РС Монтана). По отношение правото на собственост върху 1/2 идеална част от дворното място твърдят в условия на евентуалност две придобивни основания – 1.Придобили собствеността на основание правна сделка, покупко-продажба, обективирана в договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998г., вписан при РС Монтана и. 2.Ако съдът приеме, че не са станали собственици на половината дворно място в резултат на тази сделка, то да установи, че са придобили собствеността на основание давностно владение с начален момент от 1978 година, продължило непрекъснато и. необезпокоявано повече от 10 години до закупуване на имота от З. и. С. през 2014 година, респ. на основание давностно владение, осъществявано добросъвестно в продължение на 5 години с начален момент 1998 година, когато го закупили като частна държавна собственост. В подкрепа на твърденията си за собственост и. владение по отношение на терена изтъкват факта, че с договор за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот от 30.04.2004г., сключен между тях и. Л.А.Г., разпредеЛ.ползването на имота, като пространството от 136.50 кв.м., заключено между външните западни и. южни стени на жилищната сграда на 3.20 л.м. от имот с идентификатор ***, по границата с имот идентификатор №*** /у. С./, на 1.27 л.м. от имот с идентификатор *** и. ъгъла на жилищната сграда, сключен между външните южна и. източни стени, цялото пространство находящо се в западната и. южната част на поземления имот и. обозначено със син цвят на скицата, е предоставен за ползване на ищците. Останалата част от имота, обозначена на скицата с жълт цвят от 112 кв.м. се ползва общо от ищците и. Л.Г., а частта от 136.50 кв.м. в червен цвят само от Л.Г.. Поддържат, че след сключването на договора, поставили телена ограда по границата, определена от скицата-проект съобразно дяловете им и. определените с договора площи и. започнали да ползват и. владеят имота. Обособили също така два самостоятелни входа към дворното място откъм у. С. като те ищците ползвали входа разположен срещу жилищната сграда към у. С. а Л.Г. входа разположен на южната граница на имота, а именно границата с имот №*** също към у..

Правният си интерес от предявяване на иска обосновават с факта, че на основание покупко – продажба, отразена в НА № 138, том VІІІ, д.№ 877/2014г. на Н. В. Т. от 19.12.2014 година ответниците З. и. С. придобили втория етаж от жилищната сграда и. целия ПИ с идентификатор *** с площ от 377 кв.метра. Имота придобили от М.Г. и. Л.В.. Те от своя страна го придобили чрез дарение от Л.Г.. Последната обаче им дарила не целия поземлен имот, а само 1/2 част от него, поради което те не биха могли да прехвърлят на З. и. С. права, каквито не са притежавали. След сключването на сделката, последните започнали да твърдят, че са изключителни собственици на целия поземлен имот и. че допускат ищците в дворното място само на добра воля. Поставили в имота, в частта, която е определена за ползване от ищците, строителни материали, други свои вещи, покъщнина. Разрушили и. част от телената ограда. Влизат без съгласието им през входа за имота, отреден за тяхно ползване.

При тези твърдения молят съда на основание чл. 108 от ЗС да ПРИЗНАЕ за установено по отношение на всички ответници, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** с адрес г. у. №., с площ от 377 кв.м. и. да ОСЪДИ ответниците Л.Г.З. и. Д.С.П. да им предадат владението върху реална част от имота с площ от 136.50 кв.м., както е обозначено на скицата-проект със син цвят, част от договора за доброволно разпределение на ползването.

Претендират и. сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл.131. ал.1 ГПК ответниците Л.Г.З. и. Д.С.П. оспорват предявения иск и. претендираното от ищците право на собственост върху терена. Отричат ищците да са придобили правото на собственост чрез сделка – покупка на имот частна държавна собственост. Отричат към 1998г.

Държавата да е била собственик на терена, частта, от който е прехвърлена на ищците. Придобивайки от несобственик, за ищците не е настъпил вещно-прехвърлителен ефект. Оспорват действителността на сключения договор от 30.04.2004г. за разпределение на ползването, тъй като е сключен при отсъствие на собственик /М. Ж. Г./. Разпределението на ползването не легитимира ищците като собственици.

В хода на производството ответникът М. Ж. Г. е починала и. на основание чл.227 от ГПК са конституирани като ответници наследниците С.Б.К. и. И..Б.П..

В срока по чл.131. ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор от отв.С.Б.К., чрез назначения особен представител адв.Й.А.,xxx, в който заявява, че така предявения срещу него иск е недопустим.

От отв.Л.И..В. и. И..Б.П., в срока по чл.131. ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор и. не е взето становище по предявения иск.

В хода на производството са събрани множество писмени и. гласни доказателства. Изслушано е и. заключение по назначена съдебно – техническа експертиза. От анализа им се установява следната фактическа обстановка :

Няма спор между страните, че ищците са изключителни собственици на първия етаж от построената в процесния имот жилищна сграда, придобит чрез договор за замяна през 1978 година. Няма спор и. по отношение на това, че ответниците З. и. С. са изключителни собственици на втория етаж от същата жилищна сграда, като правото придобили на основание договор за покупко – продажба, сключен на 19.12.2014 година. Спорът се свежда до това, чия е принадлежността на правото на собственост върху терена, кога и. на какво основание е придобита. Ако ищците са собственици на 1/2 част от терена, следва ли ответниците да им предадат владението на онази част, по отношение на която е постигнато съгласие за начина на разпределение на ползване с договор от 30.04.2004 година.

Ж. И.. Г., починал през 1987 година, е наследодател на Л.Г. – преживяла съпруга, М.Г. – дъщеря(наследодател на ответниците С.К. и. И..П.) и. на ответницата Л.В. (дъщеря на починалия преди него син И. Ж. Г.). През 1958 година Ж. Г. придобил правото да построи за своя сметка жилище в процесния имот – държавна собственост. (вж.НА 168, т.I, н.д.186/1958 г. – л.26 от делото; НА е озаглавен, че е за собственост на дворно место, отстъпено от държавата безвъзмездно, но съдържанието на акта е за признаване правото на застрояване, отстъпено безвъзмездно). Към 1978 година строежът видно е реализиран и. с НА 140, т.I, н.д.153/1978 година Ж. Г. със съгласието на съпругата си Л.Г. заменили първия етаж от жилищната сграда за движими вещи, при което той станал изключителна собственост на ищците. На 14.04.1998 година последните сключили с Областен управител Монтана договор за продажба на 192,5 кв.м (1/2 от 385) от терена.

Този договор се оспорва от ответниците, тъй като в него изрично е посочено, че при съставянето му не е представен акт за държавна собственост. На 30.04.2004 година ищците и. преживялата съпруга на Ж. Г. – Л.Г. сключили договор за разпределение ползването на имота. Скицата – проект за разпределение е изготвена от техническо лице на 19.10.1998 година. На 20.07.2004 година Л.Г. дарила на дъщеря си М.Г. и. внучката си Л.В. втория етаж от жилищната сграда и.

192 кв.метра от дворното място. На 19.12.2014 година приобретателките М.Г. и. Л.

В. продали на ответниците Л.З. и. Д.С. (съпрузи) втория етаж от жилищната сграда и. цялото дворно място.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че от момента на придобиване на първия етаж, ищците започнали да ползват и. части от дворното място – първоначално засаждали цветя и. зеленчуци, асми, направили скеле, бетонирали част от площта пред къщата. Около 2000 година, според показанията на разпитаните свидетели, поставили в имота телена ограда, части от която съществуват и. в момента. От заключението на вещото лице, изслушано в съдебно заседание на 13.10.2021 година, се установява, че дворното място е разделено по начин, че всяка от страните има пешеходен и. автомобилен подход към имота. Съобразявайки заснемане от Гугъл мапс през 2012 година, прави извод, че телената ограда (която към момента съществува само частично) е отделяла правото на ползване между страните според договореното от тях през 2004 година. Налице е разминаване в площите, което се дължи на заснетото в КК и. изведеното от актовете за собственост – по КК имотът е с площ от 377 кв.метра, а според останалите документи – 385 кв.метра. Разпитаните по делото свидетели не можаха да установят с категоричност кога точно са премахнати части от телената ограда, но свидетелстват за това, че след като закупили втория етаж от жилищната сграда, С. и. З. започнали да складират строителни материали и. отпадъци и. в частта, ползвана дотогава изключително от ищците.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи :

През 1958 година праводателят на Г. не е придобил право на собственост върху поземления имот, а само правото да построи върху него жилищна сграда. По делото липсват доказателства към 1998 година, когато ищците са сключили договор за покупко – продажба с Областен управител, имотът да е бил частна държавна собственост. Липсват доказателства, той да има такъв статут и. в последствие. За ищците не са били налице и. предпоставките за такава продажба по §27 ПЗР на ЗИДЗС, действали към онзи момент (за Г. обаче са били налице). След като имотът не е държавна или общинска собственост, то липсват пречки да бъде придобит на оригинерно основание чрез давностно владение.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31. ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и. държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и. е започнал да свои техните части за себе си. В конкретния случай за ищците е налице типичен пример на завладяване – упражнявали са фактическа власт върху част от имота, заградили са го, стопанисвали са го. Преживялата съпруга Л.Г., живяла в имота до към 2000 година (показанията на св.К.И.., която установява, че я посещавала в имота до 1993 година; Г. xxx и. две – три години по – късно починала; починала е през 2013 година). През всичките тези години тя ползвала останалата част от имота.