Решение № 181 от 03.05.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Сл., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря В. В. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230200253 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от С. С. Д. с ЕГН ********** против наказателно постановление №22-0804-005764/16.01.2023 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“ гр.Сл. , с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен старши юрисконсулт, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.12.2022 г. около 21:51 часа в гр.Сл., по ул. „Гео Милев“ се движел наляво и надясно лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег.№ СН****АС.

Това необичайно движение на автомобила било видяно от полицейските служители, които били на смяна св.Й. К. и св.С. В., поради което същите спрели за проверка по ул. „Гео Милев“ пред номер 17. Контролните органи установили, че водач на МПС е С. С. Д.. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с фабр.№ ARPM 1

0803 под проба с номер 01905 в 21:51:10 часа и уредът отчел 1,01 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за изследване №117937. Водачът собствено ръчно вписал в талона, че приема показанията на техническото средство.

За извършеното нарушение на С. С. Д. на 27.12.2022 г. му бил съставен АУАН № GA749560/27.12.2022 г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролен талон № 3664615 и СУМПС №282888507. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 27.12.2022 г., като същият посочил, че няма възражения. Не са представени възражения по него в законоустановения срок.

Въз основа на издадения АУАН , на С. С. Д. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804000785/27.12.2022 г. от Началника Сектор към ОДМВР-Сл., Сектор“Пътна полиция“ за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1 Б.“б“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано 21:51:10 часа на 27.12.2022 г., а именно за 365 дни“.

Въз основа на АУАН № GA749560/27.12.2022 г. на жалбоподателя било издадено НП №22-0804-0005764/16.01.2023 год. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично на 30.01.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Й. К. и С.

В., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

2

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8‰ промила, а именно с 1,01‰ на хиляда в издишания от водача въздух.

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е получил лично и е посочил, че няма възражения.

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай не са ангажирани писмени или устни доказателства, които да оборят доказателствената сила на установеното с АУАН, обвързваща съда.

Водачът е подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в предвидената графа е попълнил, че приема показанията на техническото средство. В тази хипотеза, според нормата на чл. 3а, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяване употребата на алкохол с някой от алтернативните способи – измерване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол се установява въз основа на приетото от водача показание на техническото средство. Приемането на показанието на техническото средство е равносилно на отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл. 6, ал. 4 от наредбата, отново се приема отчетеното показание от техническото средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с него същият е можел да заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил.

3

Съдът следва да остави без уважение възражението на жалбоподателя за неяснота относно наказанието, което ще му бъде наложено за концентрацията на алкохол, с която същият е установен да шофира, поради това, че концентрацията на алкохол му била съобщена в „промили“, а не „на хиляда“. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Съобразно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е този, който при наличие на предвидените от закона предпоставки издава наказателно постановление в предвидените за това срокове, с което налага на нарушителя съответно административно наказание. Наказващият орган е този, който притежава правомощие да наложи наказание, в случая това е Началника на сектор „Пътна полиция“ гр.Сл.. Полицейските служители, установили административното нарушение имат компетенция да издадат АУАН, като посочат точното нарушение, което са установили. В тази връзка е без значение дали същите са уведомили жалбоподателя за точното наказание, което би се наложило или не за така установеното нарушение, като освен това не бе и доказано че изобщо пътните полицаи са казали на С.

Д. какво наказание е предвидено в ЗДвП в неговия случай. Съдът намира, че не е налице и неяснота относно отразената мерна единица, посочена в „промили“ в АУАН, в НП и така както е съобщена от проверяващите на жалбоподателя. При описанието на нарушението, ясно и конкретно е определена приложената мерна единица за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя – „промили“, което като смисъл е идентично с „на хиляда“, тъй като етимологията на думата „pro mile“ от латински език означава една хилядна част. Следва да бъде посочен принципа в правото, че незнанието на закона не извинява извършителя, още повече че в случая жалбоподателят е бил наясно, че не може да шофира след употреба на алкохол, а същият се е интересувал единствено дали няма да бъде санкциониран с по-леко наказание.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, както по същество, така и по отношение на наложеното наказание. Наложеното с НП наказание съответстват по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение глоба и лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че правилно е определено наказанието за нарушението по чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП, съобразявайки разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, същото е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Правилно наказващият орган е 4 съобразил действащата към момента на издаването на НП разпоредба на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР , на жалбоподателя на това основание да му бъдат отнети 10 контролни точки във връзка с правилно наложеното административното наказание на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сл. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-005764/16.01.2023 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“ гр.Сл., с което на С. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сл., ул.„Асеновска“, №46, бл.В, ет.5, ап.10, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сл., ул.„Асеновска“, №46, бл.В, ет.5, ап.10 да заплати на ОД на МВР – гр.Сл. сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________ 5