Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1027 от 30.07.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2078/2020
Вид
Решение № 1027
Подписан
30.07.2020
В сила
10.09.2020
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.4, т.2 · Кодекс за социално осигуряване

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1027 гр.Бургас, 30.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 2078 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „*“ с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 21, вх. 6, ет. 5, ап. 12, против наказателно постановление № */16.12.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от

Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

За

Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Карабелева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 02.03.2020 г., а жалбата е депозирана на 06.03.2020 г.).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 25.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, като не е подал в срок до 25.08.2019 г. данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец юли 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, ет.1.

Декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски следва да се подаде заедно с Декларация Образец 1, както следва –до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларацията е била подадена на 08.09.2019 г. и е била приета с вх. № 02000193297470.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок не се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в негово отсъствие.

Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от 29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Също така, съдът отчита, че към настоящия момент Наредба Н-8 от 29.12.2005г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. и на нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн.

ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.. Съгласно разпоредбата на чл.

3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал.

2 - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен в сега действащата Наредба Н-13 (вж. чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба Н-13).

Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 6 е регламентирано в чл.2, ал.2 от Наредбата (отм.). Според разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата (отм.) - декларация Образец № 6 се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" едновременно с подаване на декларация образец № 1, т.е. до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

В случая е видно, че начислените възнаграждения за месец юли са били начислени на 25.08.2019 г. При това положение крайният срок за подаването на декларацията е 31.08.2019 г., а не както е посочено в АУАН и НП- 25.08.2019 г. Независимо от това, съдът намира, че не се касае за допуснато процесуално нарушение, както и за нарушение на материалния закон, тъй като декларацията така или иначе е подадена след законовия срок, а именно на 08.09.2019 г.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.

355, ал. 1 от КСО, която предвижда санкция от 500 лв. до 5000 лв., като АНО е приложил минималната санкция с оглед обстоятелствата по делото.

Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която принципно е приложима по отношение и на ЮЛ. За да се приложи същата обаче е необходимо да се установи, че са налице такива обстоятелства, при които предвидената законова санкция би се явила несъответна на тежестта на извършеното. Такива обстоятелства в случая не са налице. Касае се за дейност на търговец, който би следвало да е организирал дейността си така, че да съответства на законодателството. Липсват доказателства закъснялото подаване да се дължи на някакви извънредни причини, а освен това се касае за формално нарушение. Обстоятелството, че нарушението е първо е мотивирало АНО да приложи минималния размер на санкцията, но не е достатъчно да квалифицира нарушението като маловажно.

В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в съответствие с процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление

№ */16.12.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ „*“ с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 21, вх. 6, ет. 5, ап. 12, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.