Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2338 от 07.08.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1891/2020
Вид
Определение № 2338
Подписан
07.08.2020
Състав
Мая Недкова, Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2338

Окръжен съд – Варна

07.08.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 07.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100501891 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 34370/05.06.2020г. от ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 1445/18.03.2020г. по гр.д. № 16878/2019г. на ВРС, 17св., с която въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на С.

Я. С. , ЕГН ********** с адрес с.Старо Оряхово, обл.Варна, ул.“Асен Златаров“ №12 , сумата от 1349,00 лева (хиляда триста четиридесет и девет лева), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 200 часа, за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.

Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. , в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск, по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. Твърди се, че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон, а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 277.78 лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.

/116.96 лв. и 160.82 лв./, както и мораторна лихва в общ размер на 39.02лева /дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.- 21.18 лв. и 17.84 лв./ съгласно заключението на вещото лице.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 34370/05.06.2020г. от ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 1445/18.03.2020г. по гр.д. № 16878/2019г. на ВРС, 17св.

НАСРОЧВА производството по дело в открито съдебно заседание на 12.10.2020г. от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________