Решение № 53 от 02.03.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Шумен, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500462 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Банка ДСК „ АД, гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт М. Д. срещу решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа на ШРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството искове за признаване съществуването на негови вземания срещу Х. С. М. за сумите от 111.14 лева – договорна лихва за периода 20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – лихва за забава за периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30 лева – дължими заемни такси.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи исковите му претенции изцяло и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Х. С. М., действащ чрез назначения му особен представител адв. Св. С. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Предмет на разглеждане е и въззивна частна жалба от „ Банка ДСК „ АД, гр. София, чрез пълномощника М. Д. срещу определение № 1731/04.08.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа на ШРС, с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да 1 му присъди сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, да намали размера на възложената му в тежест сума за разноски по назначената СТЕ до 49.03 лева и отмени възложената му сума от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Х. С. М., действащ чрез назначения му особен представител адв. Св. С. от ШАК не е депозирал отговор.

Въззивната и въззивната частна жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, въззивната жалба е неоснователна, а въззивната частна жалба – частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 3163/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя, с искане за признаване за установено по отношение на въззиваемия съществуване вземания на ищеца от ответника, в качеството му на кредитополучател по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.20018 г., съгласно издадена по ч.гр.д. № 2692/2019 г. по описа на ШРС заповед за изпълнение, поправена с определение № 2888/20.09.2019 г., а именно 960 лева – изискуема главница, 111.41 лева – изискуема договорна / възнаградителна / лихва, начислена за периода 20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – изискуемо обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2019 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, поради липса на редовно обявена предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът е заявил, че считано от получаване на препис от исковата молба от ответника ще счита кредита за предсрочно изискуем, поради което е поискал съдът да го осъди да заплати на „ Банка ДСК „ АД същите суми, дължими на посочените по-горе основания, както и направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК, назначеният на ответника особен представител адв. Св. С. от ШАК е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни, навеждайки възражения, че договорът не отговаря на изискването на чл.10, ал.1, вр. чл.22 от ЗПК – шифърът на текстовата му част е по-малък от 12, поради което същият е изцяло недействителен и ответникът евентуално би дължал само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Освен това, от приложените документи не става ясно дали и кога е бил реално усвоен кредита и как е формиран размера на претендираните суми и основанието им. Също така е оспорил редовността на връчването на съобщението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, станало по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление от нотариус.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с четири обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 2 от ГПК, във вр. чл.430, ал.1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр.чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430, ал.2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на заемни такси.

С решението си, съдът е признал за установено, че Х. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Б.Ф. С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г. сумата от 960.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до окончателното й плащане, за което вземане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 1345/11.09.2019 г., поправена с определение № 2888/20.09.2019 г. и изпълнителен лист № 1834 от 11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2692/2019 г. по описа на ШРС, като е отхвърлил исковете за признаване за установено, че Х. С. М., с ЕГН ********** дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 сумата от 111.14 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; сумата от 5.35 лева – законна лихва /обезщетение за забава/ след предсрочната изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и сумата от 112.30 лева – дължими заемни такси и е осъдил Х. С. М., с ЕГН ********** да заплати на Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 сумата от 329.15 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за назначения в производството особен представител на ответника, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък, както и по сметка на ШРС – сумата от 63.64 лева, представляваща направените в хода на производството разноски по назначената съдебнотехническа експертиза, съразмерно с уважената част от исковете и 5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Със същото решение е осъдил “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 да заплати по сметка на ШРС сумата от 190.91 лева, представляваща направените в хода на производството разноски по назначената съдебно-техническа експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и 5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С молба от 12.07.2022 г. ищецът е поискал решението да бъде изменено и допълнено в частта за разноските като му бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 847.77 лева – деловодни разноски в заповедното и исково производство и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и в негова тежест бъдат възложени разноски за назначената съдебно-техническа експертиза, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 49.03 лева.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от насрещната страна не е било депозирано становище 3 по молбата.

С определение № 1731/04.08.2022 г. първоистанционният съд е оставил молбата на ищеца по чл.248 от ГПК без уважение.

Ищецът обжалва постановеното по делото съдебно решение в отхвърлителната му част и определението по чл.248 от ГПК – изцяло.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:

По подадено от него заявление, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 1345/11.09.2019 г. и изпълнителен лист от 11.09.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 2692/2019 г. на ШРС и поправени с определение № 2888/20.09.2019 г. по същото дело, с които ответникът е осъден да му заплати следните суми, дължими на основание договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г.: 960 лева – изискуема главница, 111.41 лева – изискуема договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода 20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – изискуемо обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 261431/19.10.2021 г. заповедният съд е указал на взискателя, на основание чл.415, ал.2, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил в законоустановения срок с разглежданата искова молба.

С влязло в сила в необжалваната му част решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа на ШРС е било признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 960.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до окончателното й плащане, за което вземане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 1345/11.09.2019 г., поправена с определение № 2888/20.09.2019 г. и изпълнителен лист № 1834 от 11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2692/2019 г. по описа на ШРС.

Като съобрази горното, съдът намери, че предявените положителни установителни, предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно за вземания, представляващи 111.41 лева – изискуема договорна /възнаградителна / лихва, начислена за периода 20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – изискуемо обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30. лева – заемни такси, имащи за правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.422 от ГПК са допустими.

4

Досежно тяхната основателност, от доказателствата по делото се установява и не се спори от страните, че между същите е бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., съгласно който на ответника е бил предоставен кредитен лимит в размер на 1 000 лева, достъпът по който се осигурява чрез издадена кредитна карта DSK Maxi Gо, с договорени падежна дата 20-то число на месеца, променлив лихвен процент и ГПР в размер на 24.30%. В чл.8 от сключения договор за кредит и чл.50 от, представляващите неразделна част от него Общи условия за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит са били предвидени в тежест на кредитополучателя такси и комисионни съобразно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните. Съгласно чл.24, ал.1 от ОУ кредитополучателят се е задължил ежемесечно, в рамките на определен в условията срок след падежната дата /гратисен период/, да заплаща минимална сума за револвиране в размер на 30 лева, като в случай, че усвоената сума е помалка от 30 лева, минималната сума за револвиране е равна на усвоената сума. В чл.24, ал.4 от ОУ е било посочено, че размерът на равните месечни вноски включва част от сумата за операцията и начислената лихва, и е посочен в документа за операцията, а конкретния размер на дължимата минимална сума за револвиране се съдържа в месечното извлечение по чл.60, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.30 и чл.31 от ОУ в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира. Ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява. Ако клиентът не погаси задължението си в този срок, ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта.