Решение № 123 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000255 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 48/09.01.2025 г. по т. д. № 1949/2022 г., СГС, ТО, 15 състав е отхвърлил предявения от „Инс трейдниг 11“ ЕООД /л./, ЕИК 831628048 срещу Агенцията за публични предприятия и контрол, ЕИК 175888562 искове за признаване за установено по реда на чл. 438, ал. 1 ГПК че ищецът не дължи на ответника сумите от 155 284, 32 щатски долара и 629 865, 58 лв., представляващи част от вземанията за главници, неустойки и лихви, за които е издаден изпълнителен лист от 28.05.2007 г. по т. д. № 716/2002 г. на СГС, ТО, 5 състав и е образувано изпълнително дело № 20218440400270 на ЧСИ с peг.

№ ***.

Недоволен от решението е останал ищецът, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост, както следва:

Основното възражение е свързано с разбирането на страната, че силата на присъдено нещо на решение постановено по предявен като частичен отрицателен установителен иск, уважен поради погасяване по давност на вземанията на кредитора се разпростира и върху останалата част от тези 1 вземания, до пълния им размер.

Поддържа, че след като с решение № 10 317/ 16.04.2021 г. по т.д. № 5291/2019 г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 1032/ 05.06.5019 г. по т. д № 541/2018 г. на СГС, ТО, 6 състав, допълнено с решение № 1356/ 23.07.2019 г. е признато за установено по отношение на ответника, че вземанията в размер на 5000 щ.д. /частично от пълния размер от 50 000 щ.д./, в размер на 3000 щ.д. /частично от пълния размер от 4 740 щ.д./, в размер на 5 541 /частично от пълния размер от 180 000 лв./ и 3 475 лв. /частично от пълния размер от 20 713, 80 лв./ всички дължими по изпълнителен лист от 28.05.2007 г. издаден на Агенцията по т. д. № 716/ 2002 г. на СГС, ТО, 5 състав са погасени по давност, то остатъка от посочените вземанията до пълния им размер е също погасен по давност. Твърди, че съобразно изложените в ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС мотиви, правопораждащите възражения, а именно, че към датата на предявяване на частичния иск 20.03.2018 г., погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекла, ползват ищеца и в настоящия процес, тъй като те били относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение.

Излага, че всички аргументи на съда за наличието на признания от длъжника за вземанията на кредитора, чрез искания и предложения от същия за разсрочване на изпълнението, били обсъдени в цитираните по – горе решения на СГС и САС. Счита, представените по делото от ответника доказателства относно факти, прекъсващи давността не е следвало да бъдат разглеждани, тъй като не били представени по предходното разглеждане на спора по т.д. № 541/ 2018 г. на СГС и възможността за установяване на нови факти била преклудирана.

Намира, че като е удължил срока на ответника за представяне на доказателства от изпълнителните дела, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правилността на постановеното решение.

Въззиваемата страна АППК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че съдебната практика е последователна по въпроса за решенията с които са уважени частично отрицателни установителни искови и 2 ограниченото им действие по отношение неоспорената с исковете част.

Противопоставя се да бъдат разглеждани възраженията срещу представените в първоинстанционното производство доказателства, тъй като те били направени за първи път едва с въззивната жалба и са недопустими.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

СГС е обсъдил всички релевантни за изхода на спора доказателства, съвкупно с поддържаните от страните доводи, въз основа на което е формирал изводи за установено от фактическа и правна страна, които САС споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.

По правилността на решението, съдът е обвързан от поддържаните с жалбата възражения, а те са неоснователни.

Както е приел и първоинстанционният съд, положителното решение по предявен частичен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК отрича със сила на присъдено нещо само оспорената част от вземането, но не и неоспорената с иска част от установеното с влязло в сила решение, вземане на взискателя. Неправилно е разбирането на ищеца, че в случая механично следва да бъде пренесено, даденото с т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. Д.

№ 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, в което е изложено, че при уважен частичен иск, СПН обхваща правопораждащите факти на спорното субективно материално право до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Предмет на иска по чл. 439 ГПК е съществуването или не на правата на кредитора по всяка една част от установено с влязло в сила решение, вземане на кредитора, обективирано в издаден въз основа на решението изпълнителния лист, поради което и възраженията могат да бъдат основани на факти за правата на кредитора, настъпили само след издаване на изпълнителното основание и водещи до последващо отпадане на вземанията.

Давността е само един от тези факти. Правата на кредитора биха могли да са погасени и поради плащане или прихващане. Затова, както е прието и в определение № 6021/ 28.09.2021 г. по т. д. № 532/2020 г. на ВКС, ТК при решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск, 3 диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Възможно е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в хипотезата, когато цялото задължение изобщо не е възникнало, така и когато е погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на производството. Само при отхвърляне на частичния отрицателен иск силата на присъдено нещо на отхвърления диспозитив разпростира действието си и за непредявената част, защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца вземане съществува в пълен размер. Ето защо, в настоящото производство по предявения отрицателен установителен иск за частта до пълния размер на вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са допустими всички възражения и всички доказателствени средства, без значение дали същите е могло бъдат релевирани или не при разглеждането на частичния иск.

В случая, възраженията на ответника са, че давността е прекъсната още с образувано изп. д. № 19/ 2007 г. на РС – Дряново и по делото е вписана възбрана на недвижими имоти. След това, делото е изпратено по подсъдност на СИС при СРС и е образувано под № 394/2007 г., но не е прието от съдебния изпълнител поради неспазване на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 ГПК /отм./.

Впоследствие отново е образувано изпълнително дело пред РС – Дряново под № 31/ 2009 г., като в резултат на проведено принудително изпълнение са постъпвали суми и същите са отбелязани на гърба на изпълнителния лист.

По искане на взискателя изп.д. № 31/2009 г. на РС – Дряново е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 21.05.2018 г. и въз основа на молба на АППК от 25.06.2018 г. е образувано изп. д. № 1484/2018 г. пред ЧСИ С. Л..

С молба от 05.11.2019 г. делото е препратено за продължаване на изпълнителни действия на ЧСИ О. М., където е образувано под № 587/ 2019 г.

След препращане от ЧСИ О. М., изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ С. Я. под .№ 270/2021 г. и е висящо и към датата на подаване на отговора на исковата молба.

Доказателствата към изложените обстоятелства са посочени в отговора на исковата молба, но не са представени само с оглед виждането на ответника за начина по който следва да бъдат събрани, а именно чрез приобщаване на 4 изпълнителните дела в цялост към делото пред СГС. Последно е оставено без уважение, поради което и на страната е дадена възможност с продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК сама да се снабди с преписи от изпълнителните дела, в тая част от тях, които счита че са относими към предмета на делото.

В отговора на исковата молба са изложени и твърденията на АППК с приложени доказателства, за наличието на признания от „Инс трейдин – 11“ ЕООД на задължения по процесния изпълнителен лист, чрез инициирани от длъжника до кредитора предложения за споразумения от 20.05.2008 г., предложение за разсрочване на дълга от 15.07.2011 г., писма от 04.08.2011 г., 15.08.2011 г., 16.05.2012 г., 08.04.2013 г. и 16.09.2014 г. - всички свързани с възражения и искания от страна на ищеца за преговори и постигане на спогодба. Нито един от така представените документи, или тези от изпълнителните дела не е оспорен от ищеца досежно формалната, респективно материалната доказателствена сила и не са ангажирани никакви доказателства, противопоставими на изложените в документите факти.

Описаните доказателства следва да бъдат кредитирани, защото частните документи изходящи от длъжника установяват неизгодни за издалата ги страна факти, а официалните документи от изпълнителните имат обвързващата съда доказателствената сила. От една страна, същите показват, че за периода до постановеното по тълк. д № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., няма период през който да е приложима нормата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД, тъй като съобразно ПППВС № 3/ 1980 г. при висящо изпълнително дело, давност не тече, а видно от преписите от изпълнителните дела, изп.д. № 31/2009 г. на РС - Дряново е прекратено едва на 21.05.2018 г. с препращането му на частен съдебен изпълнител. От друга страна, за периода след постановяване на тълк. д № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР от 26.06.2015 г., материалите от изпълнителните дела установят предприети от кредитора действия за принудително изпълнени – основание за прекъсване на давността. Налице са и доказателствата свидетелстващи за прекъсване на давността по реда на чл. 116 „а“ ЗЗД.

По изложените съображения, предявените искове са неоснователни и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По направените по делото разноски:

5

При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение пред САС в размер на 100 евро.

Видим от горното, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/09.01.2025 г. по т. д. № 1949/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, 15 състав.

ОСЪЖДА „Инс трейдниг 11“ ЕООД /л./, ЕИК 831628048 да заплати на Агенцията за публичните предприятия и контрол, ЕИК 175888562 сумата в размер на 100 евро, разноски пред САС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6