Решение № 3102 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3102 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100504532 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 131142148 срещу постановление от 21.03.2025 г. по изп. д. № 20247800400615 по описа на ЧСИ В.Л. с рег. № 780, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20247800400615.

Жалбоподателят

„КАТАРЖИНА

ЕСТЕЙТ“

ЕООД поддържа, че постановлението на ЧСИ В.Л. от 21.03.2025 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, е неправилно и незаконосъобразно. Според длъжника ЧСИ неправилно е приел, че по изпълнително дело № 615/2024 г. се дължи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на публичните задължения към НАП. На първо място жалбоподателят сочи, че процесното изпълнително дело е образувано по молба на „ПАРНАС М“ ЕООД за събиране на частно вземане по изпълнителен лист от 30.10.2024 г., а не за събиране на публичните задължения на дружеството. Публичните задължения са били предмет на отделно, по-рано образувано публично изпълнително производство пред НАП. Именно по това производство са били предприемани действия от публичния изпълнител и именно по него са били погасени задълженията към държавата. Жалбоподателят подчертава, че публичното изпълнително дело е било образувано още през 2022 г., т.е. значително преди образуване на изпълнителното дело при ЧСИ. По това публично изпълнително производство са били налагани обезпечителни мерки и запори, а впоследствие публичните задължения са погасени изцяло чрез плащане към НАП. След пълното им погасяване публичното изпълнително производство е прекратено. В жалбата изрично се сочи, че публичните вземания са платени чрез плащане по публичното изпълнително дело, а не чрез действията на ЧСИ по настоящото дело. Оттук жалбоподателят извежда основния си довод: щом публичните задължения не са 1 събрани по изпълнителното дело № 615/2024 г. и не са постъпили по сметката на ЧСИ, не е налице „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. Според длъжника пропорционалната такса по т. 26 се дължи само когато съответният съдебен изпълнител е събрал сумата или когато плащането е пряка последица от предприетите от него изпълнителни действия. В случая такъв принос на ЧСИ липсва, тъй като публичните задължения са били предмет на отделно публично изпълнение и са погасени по реда на ДОПК. Жалбоподателят оспорва разбирането, че самото присъединяване на държавата по чл. 458 ГПК автоматично поражда право на ЧСИ да начисли пропорционална такса върху всички публични задължения, посочени в удостоверението на НАП. Според него присъединяването на държавата има за цел защита на публичния интерес при разпределение на събрани по частното изпълнение суми, но не трансформира публичните вземания в такива, събрани по изпълнителното дело на ЧСИ. Поради това не може да се приеме, че всяко плащане към НАП, извършено след образуване на делото при ЧСИ, автоматично обуславя дължимост на такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ. На следващо място длъжникът се позовава на конкуренцията между публичното и частното изпълнение. Той поддържа, че когато за същите публични вземания вече е било образувано публично изпълнително дело, и когато плащането е извършено именно в полза на НАП, то не може да се приеме, че сумата е събрана в резултат на частното изпълнение. В този смисъл жалбоподателят се позовава на Решение № 4966/28.09.2023 г. на СГС, според което при наличие на порано образувано дело от публичен изпълнител и доброволно плащане в полза на НАП, плащането не следва да се счита за извършено във връзка с частното изпълнение и не е събрано поради действия на ЧСИ по процесното изпълнително дело.

Жалбоподателят счита, че приложимата практика следва да бъде разграничена от случаите, в които длъжникът плаща директно на взискателя след образуване на изпълнително дело при ЧСИ. В настоящия случай не се касае за плащане към първоначалния взискател „ПАРНАС М“ ЕООД, нито за плащане на сума, събирана по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото. Касае се за публични задължения, събирани от друг орган — публичен изпълнител, в рамките на друго производство. Ето защо според жалбоподателя не може механично да се прилага практиката, според която такса по т. 26 се дължи и при директно плащане на взискателя, когато плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело.

Длъжникът поддържа още, че начисляването на такса по т. 26 върху публичните задължения би довело до неоправдано и незаконосъобразно обогатяване на ЧСИ, тъй като той не е извършил действия, довели до събирането на тези вземания. Според жалбоподателя таксата по т. 26 има възнаградителен характер и се дължи за реално събрано вземане по конкретното изпълнително дело, а не за всяко плащане на длъжника към трето лице или публичен орган, извършено във времевия период на висящност на частното изпълнение. В жалбата се сочи и че длъжникът е погасил задълженията си към първоначалния взискател, както и дължимите такси и разноски по частното изпълнително дело за действително събраните по него суми. В подадената до ЧСИ молба длъжникът е посочил, че е платил на „ПАРНАС М“ ЕООД дължимите суми, както и таксите към ЧСИ за събраните по делото суми, включително чрез платежно нареждане от 05.03.2025 г. При тези обстоятелства жалбоподателят счита, че са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК, тъй като задълженията към взискателя са погасени, а претендираната от ЧСИ такса върху публичните задължения не е дължима. Отказът на ЧСИ да прекрати производството поради неплащане на тази такса според длъжника е незаконосъобразен, тъй като поставя прекратяването на делото в зависимост от 2 заплащане на недължима сума. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени постановлението от 21.03.2025 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство и да приеме, че ЧСИ няма право да начислява и събира такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху публичните задължения, погасени по по-рано образувано публично изпълнително производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „ПАРНАС М“ ЕООД е депозирал писмено становище по жалбата, в което излага доводи за нейната недопустимост, а при условията на евентуалност — за нейната неоснователност. На първо място взискателят поддържа, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като с нея длъжникът фактически атакува не самото прекратяване на изпълнителното производство, а дължимостта на начислена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Според взискателя, въпреки че жалбата е формално насочена срещу постановление за отказ да се прекрати изпълнителното дело, същинският спор между страните е относно размера и основанието на разноските по изпълнението. Поради това взискателят счита, че жалбата следва да бъде преценявана през правилата за обжалване на постановление за разноски, а не като жалба срещу отказ за прекратяване на изпълнението. На следващо място се поддържа, че жалбата е и неоснователна, тъй като изпълнителното дело е било редовно образувано по молба на „ПАРНАС М“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 30.10.2024 г., издаден от Софийски районен съд, 142 състав, по ч. гр. д. № 58832/2024 г. С този изпълнителен лист длъжникът „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ“ ЕООД е осъден да заплати на взискателя сумата от 200 000 лв., ведно със законна лихва, държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Взискателят сочи, че след образуване на изпълнителното дело ЧСИ е предприел допустими и законосъобразни изпълнителни действия, включително изпращане на покана за доброволно изпълнение и налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. От материалите по делото се установява, че запорите са наложени до размера на общо 232 803,86 лв., включващи главница, законна лихва, присъдени разноски, разноски по изпълнителното дело и такси по ТТРЗЧСИ. В отговора се акцентира върху обстоятелството, че на 27.11.2024 г. по делото е постъпило удостоверение от НАП, от което е установено наличие на публични задължения на длъжника към държавата. С оглед на това взискателят поддържа, че държавата се счита присъединен взискател по право и че ЧСИ е бил длъжен да съобрази публичните задължения при движението на изпълнителното производство. Според взискателя не може да се приеме, че ЧСИ е действал незаконосъобразно, след като е отчел наличието на публични задължения, удостоверени от НАП. Напротив, след като публичните вземания са били съобщени на съдебния изпълнител, последният е следвало да ги вземе предвид при определяне на дължимите суми по делото, включително при преценка дали са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Взискателят оспорва тезата на длъжника, че поради плащане на публичните задължения по друго производство автоматично отпада основанието за начисляване на такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Според него релевантно е, че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело и след като длъжникът вече е бил поставен в положение на принудително изпълнение. Поради това взискателят поддържа, че плащането следва да се третира като извършено в хода на изпълнителното производство, независимо че сумите не са преминали по сметката на ЧСИ. В отговора се развива и довод, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не е обусловена единствено от фактическото постъпване на сумата по сметката на съдебния изпълнител. Според взискателя таксата се дължи при изпълнение на парично задължение след образуване на изпълнителното производство, включително когато 3 длъжникът плаща директно на кредитора или на присъединен взискател. В този смисъл се поддържа, че самото погасяване на задълженията след започване на принудителното изпълнение не освобождава длъжника от дължимите такси и разноски. Взискателят счита още, че длъжникът неправилно смесва въпроса за прекратяване на изпълнителното дело с въпроса за дължимостта на отделни такси.

Според него, докато всички разноски по изпълнението не бъдат заплатени, не са налице основания за прекратяване на делото. Ето защо отказът на ЧСИ да прекрати производството е правилен, тъй като по делото остават непогасени суми за такси и разноски. Освен това взискателят възразява срещу искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство. Поддържа се, че в производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител разноски не се присъждат, доколкото спорът е свързан с дължимостта и размера на разноски в друго производство. В становището е направено и евентуално възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В заключение взискателят моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност — без уважение като неоснователна, като се потвърди постановлението на ЧСИ от 21.03.2025 г. за отказ да бъде прекратено изпълнителното производство.

ЧСИ В.Л. е изложила на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и поддържа законосъобразността на извършените от нея действия, респективно на обжалваното разпореждане.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20247800400615 по описа на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „ПАРНАС М“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист № 25810 от 30.10.2024 г., издаден на основание чл. 416 във вр. с чл.

417 от ГПК, след констатация, че Заповед за изпълнение № 34122/2024 по ч.гр.д. № 20241110158832/2024 по описа на СРС, 142 състав подлежи на изпълнение и с която „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 131142148 е осъдено да заплати на „ПАРНАС М“ ЕООД, ЕИК 160064414, сумите, както следва: