Решение № 614 от 20.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 685/2024
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 31.01.2025
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Йовчева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. ВЕ.ко Търново, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИвЕ.на Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500685 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД против Решение № 34/05.04.2024г., постановено по гр.д. № 162/2020г. по описа на РС Елена по силата на което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Ю. Х. Х. от с. П., общ. О., ул. „О.“ № . сумата 20 000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 26.09.2019 г. на път II-53 при км 57+920 на територията на Община Елена, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата от 20 000 лв. до 24 000лв. Присъдено е и обезщетение в размер на 40.74 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупени лекарства във връзка със същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата от 40.74 лв. до 120.74 лв., както и за заплащане на законна лихва върху главницата от 40.74 лв. за периода от 24.03.2020 г. до 01.07.2020 г.
Обжалва решението в частта, в която иск за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за сумата над 5000лв., като навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради 1 противоречието му със събраните доказателства и материалния закон, необосновано завишен размер на присъденото обезщетение. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и искът за разликата над 5 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Посочва, че решението е правилно и обосновано, като съдът се е съобразил с безспорните между страните обстоятелства относно механизма и причините за ПТП, доколкото и самият ответник не оспорва с жалбата тези обстоятелства. Счита, че травмите и последващите вреди са безспорно установени от СМЕ и другите доказателства по делото. Оспорва доводите на жалбоподателя за несправедливост на обезщетението за неимуществени вреди и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му от ответника част.
В срока за отговор е постъпила и Насрещна въззивна жалба, с която ищецът отправя искане да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 20 000 лв. до претендирания размер от 24 000 лв., като счита че не са взети предвид обема и интензитета на претърпените болки и страдания.
По насрещната въззивната жалба също е постъпил отговор, в който ответникът моли същата да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени в неговата жалба за необосновано висок размер на претендираното обезщетение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната и насрещната въззивна жалби са е подадена в срок, от легитимирани страна, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в предЕ.те на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран при условията на първоначално субективно съединяване с осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за присъждане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 24000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 120.74 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 24.03.2020 до окончателното им изплащане.
2
В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.09.2019 г. около 08:23 часа на път II-53 при км. 57+920 на територията на Община Елена, при разклона за с. Беброво, общ. Елена, при управление на собствения си лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ВТ 1371 ВТ водачът Н. Е. К. нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като преминавайки през кръстовище не се съобразил с пътен знак Б1, предприел маневра завой на дясно в посока гр. Елена и не пропуснал движещият се по пътя с предимство в посока от с. Константин, общ. Елена към гр. Елена лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 7871 ВТ, управляван от ищеца Ю. Х. Х.. В резултат на това причинил по непредпазливост на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в създаване и възникване на посткомоционен церебрастенен синдром, довел до промени в неврологичния му статус, като хроничен процес на последица от уврежданията - състояние което е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. В допълнение ищецът получил и други телесни увреждания - порезна рана в дясната челна половина на главата – хирургично обработена и зашита (с фиксирани ръбове) с девет метални щипки, охлузна рана в дясната челнослепоочна област на главата, порезни рани по гърба на четвърти и пети пръсти на дясната ръка, кръвонасядания с оток на меките тъкани в лявата подключична зона, средната трета на гръдната кост, в зоната на дясната гърда и в долната една трета на предната коремна стена. Твърди се, че тези телесни увреждания причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания по време на възстановителния процес, който продължил около 45 дни.
Предявил претенция пред ответното дружество, като застраховател на виновния водач по ЗЗ „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на претърпените вреди на 24.03.2020г., но те получил такова.
Ответното дружество е оспорило основателността на иска, като оспорва механизма на ПТП – че застрахованият при него водач няма вина, вината е у ищеца, че уврежданията имат връзка с ПТП. Твърди съпричиняване от 90 %.
Поради непоставен предпазен колан. Оспорва размера на неимуществените вреди, като такъв в противоречие с принципа на справедливост, заложен в чл.
52 от ЗЗД. Счита, че мозъчното сътресение не може да причини доживотни болки и страдания, а другите такива се дължат на предходни заболявания на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Страните не оспорват пред въззивния съд приетата от съда и установена от доказателствата по делото фактическа обстановка досежно част от правопораждащите отговорността на застрахователя факти – настъпило застрахователно събитие – ПТП, виновно причинено от застрахования при него водач. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните съдебни експертизи следва да се приеме от фактическа страна, че на 26.09.2019 г. е настъпило ПТП, като л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Т 7871 ВТ, управляван от 3 ищеца Ю. Х. Х., се движел в посока от с. Константин към гр. Елена по път II53, а л.а. „Сеат“ с рег. № ВТ 1371 ВТ, управляван от Н.Е. К., се движил в посока от с. Беброво към път II-53. Скоростта на движение на л.а. „Сеат“ била 19.8 km/h, а на л.а. „Фолксваген Голф“ - около 77.7 km /h преди удара, при максимално допустимата скорост на пътния участък е 90 км/ч. Когато л.а.
„Сеат“ приближил кръстовище с път II-53 при км 57+920, същото кръстовище по този път приближавал и л.а. „Фолксваген“. Водачът на „Сеат“ преминал линията на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, без да спре, без да пропусне движещият се по път II-53 при км 57+920 от с.
Константин към гр. Елена л.а. „Фолксваген“ и навлязъл в кръстовището, като пресякъл траекторията на движение на другия автомобил. Настъпил удар, въпреки предприети действия за интензивно спиране от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. От челния удар л.а. „Фолксваген Голф“ продължава напред и наляво извън пътя, като нивата, в която попада е на значително пониско ниво от пътя. Основната причина за ПТП е неспазване на пътния знак от страна на водача на л.а. „Сеат“ – същият е можел да възприема и знака и другото МПС, при което за водача на л.а. „Фолксваген Голф“ не е имало достатъчно време и разстояние за спиране преди мястото на удара. Установено е от СМЕ, че по тялото на ищеца има следи - негативен отпечатък от поставен обезопасителен колан.
По отношение на получените от ищеца травми, тяхната тежест и продължителност от събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следното: на ищеца е причинена закрита черепно-мозъчна травма, довела до оформянето в развитие на клинично обусловен и проявен посткомоционен церебрестен синдром; порезна рана в дясната челна половина на главата /хирургично обработена и зашита с девет метални щипки/; охлузна рана в дясна челно-слепоочна област на главата; порезни рани на четвърти пети пръсти на дясната ръка; кръвонасядания с оток на меките тъкани в лявата подключна зона, средната трета на гръдната кост, в зоната дясната гърда и в долната една трета на предната коремна стена; болки от главоболие, виене на свят и нарушено равновесие, болки при дишане и движение на снагата настрани.
От заключението на СМЕ и свидетелските показания е установено, разстройството на здравето на ищеца е постоянно, макар и неопасно за живота, но закритата черепно-мозъчна травма ще има последици за ищеца до края на живота му. Ищецът е в невъзможност да упражнява професията си, поради получените трайни увреждания – виене на свят и нарушено равновесие, което кардинално променя начина му на живот.
По фактите жалбоподателят оспорва, че в резултат на ПТП са получени травми от ищеца, подлежащи на обезщетяване със сума над 5000 лева, като не сочи изрично кои увреждания не са безспорно установени.
Първоинстанционният съд е дал подробен отговор на това възражение в решението си, който настоящият състав споделя, като намира необходимо да посочи, че изводите за наличието на тази връзка са подкрепени от всички събрани по делото доказателства, като съдът не е приел за доказана тази връзка за част от вредите и е съобразил този факт при определяне на 4 обезщетението.
По спора относно справедливия размер на обезщетението, се оспорва необосновано завишения размер.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е посочил и ВТРС, т. 11 от ППВС № 4/1968г. разяснява, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението като характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. Съобразно константната практика на ВКС, за да удовлетвори критерия за справедливост обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия.
Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74f14f93-0fdc-46f5-8d99-7d25f5727587