Решение № 786 от 27.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

И. Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500733 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260566/01.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД, ЕИК 125580619 срещу решение № 260455/16.12.2022г. постановено по гр.д.№ 17017/2018г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника иск с правно основание чл.32 ал. 2 от ЗС да бъде постановено разпределяне ползването на недвижим имот съсобствен с Н. Б. С., представляващ дворно място с идентификатор ********** по Кадастралната карта на гр. Варна, одобР. със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед № КД-14-031894/22.07.2013г. на Началника на СГКК- Варна, с площ от 1267 кв.м. и находящ се на адм. адрес гр. Варна, ул. „П.“*** и въззивникът е ОСЪДЕН да заплати на насрещната страна сумата от 2203 лева – стоР. по делото съдебно деловодни разноски.

Въззивникът – „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД оспорва решението с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че изводите на съда за неоснователност на искането за провеждане на ново разпределение на съсобствения имот са обосновани само на едно от въведените с исковата молба основания, а именно на база разлика в площта, а останалите е квалифицирал като „неудобства“. Прави възражение и по отношение на присъдените в тежест на дружеството съдебно-деловодни разноски, предвид характера на производството на спорна съдебна администрация, но с уточняваща молба от 1

24.02.2023г. заявява, че възраженията му не съставляват искане по чл.248 от ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск с присъждане на съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Н. Б. С., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно съдът е обосновал извод за липса на нови факти и обстоятелства налагащи провеждане на ново разпределение на ползването на съсобствения имот след вече извършеното такова с решение № 820/26.05.2017г. по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС. Излага, че в това производство са били назначени и проведени СТЕ във варианти, които са съобразили ситуирането на всички сгради, на септичната яма и подземните комуникации, изградената бетонова стена, изкопа за басейн и др., а последният трети вариант, който е възприет със съдебното решение е бил предложен именно от управителя на ищцовото дружество.

Оспорва се и твърдението, че септичната яма според първоначалното разпределение се намира само в частта на дружеството, като се посочва, че през 2019г. именно въззиваемата е организирала и заплатила почистването й. По отношение на бараката в северозападния ъгъл на имота посочва, че не е съсобствена, а е нейна собственост и правилно според извършеното разпределение се намира в нейната част. Моли решението на ВРС в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът не се представлява, а въззиваемата страна поддържа изразената позиция по спора.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен иск от „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД против Н. Б. С. с правно основание чл.32, ал.2 от ЗЗД за разпределение на ползването на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ********** по Кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-1894/22.07.2013г., с площ от 1267кв.м. и находящ се на адм.адрес гр.Варна, ул.„П.“, ведно с изградената в него барака/лятна кухня/.

В исковата и уточняващата молби се посочва, че ищецът и ответницата са съсобственици в процесния имот при равни квоти от по ½ ид.части като ищецът се легитимира като собственик на половината дворно място и изградената в него двуетажна сграда /южен близнак/, а ответницата – на другата половина от дворното място и на другата двуетажна сграда /северен близнак/. Ищецът е собственик по силата на договор за покупкопродажба обективиран в нот.акт № 73, том IV, рег. № 9884, дело № 878/16.11.2007г., а ответницата – по силата на договор за даР.е обективиран в нот.акт № 157, том I, рег. № 1831, нот.дело № 159/31.08.1999г. и договор за доброволна делба от 31.08.1999г.

2

Ищецът посочва, че ползването на съсобствения поземлен имот е било разпределено с влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 151/2017г. по описа на ВОС. Твърди обаче, че след влизане в сила на съдебното решение са настъпили нови обстоятелства налагащи извършването на ново разпределение на ползването. Излага, че било установено със заключение на правоспособно техническо лице, че е налице несъвпадение на южната част на западната граница на имота по регулационния план /УПИ ХI-1159, кв. 50/ и по кадастралната карта /ПИ с ид. **********, което се отразява върху площта на имота – 1267 кв.м. по кадастралната карта и 1181 кв.м. по регулация и в частност на площта разпределена за ползване на частта на ищеца, която била с 86 кв.м. по-малка от тази на ответника.

Посочва също, че след извършеното разпределение на ползването по съдебен ред била поставена разделителна ограда между двете части на имота, което довело до намаляване ширината на съществуващия бетонов подход към жилищните сгради създаващо неудобство за достъп с автомобил, включително специализиран. Отделно от това достъпът до наличната в съсобствения имот септична шахта се намирал в частта ползвана от ищеца, което налагало обслужването и да бъде организирано и извършвано само от него. Твърди също, че с извършеното разпределение на ползването на имота бил лишен от достъп до съществуващата в имота барака /лятна кухня/, която попадала в частта ползвана от ответницата. Решението не било съобразено и с наличието на изкоп за басейн зад къщите, за чието изграждане ищецът разполагал с нотариално заверена декларация-съгласие. Моли да бъде допуснато и извършено ново разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот – дворно място и бараката /лятна кухня/.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Н. С. чрез процесуалния й представител. Оспорва предявения иск за извършване на ново разпределение на ползването на ПИ с ид. ********** по Кадастралната карта като процесуално недопустим, а в евентуалност – като неоснователен.

Не оспорва, че с ищеца са съсобственици в дворното място при равни квоти като посочва, че е едноличен собственик на намиращата се в северозападния ъгъл на имота постройка-барака /лятна кухня/, която се намира в непосредствена близост до собствената й жилищна сграда. Същата била изградена през 1968г. от бащата на ответницата, поставена е в негов дял с делбения протокол по гр.д.№ 899/1986г. и в последствие е подарена на ответницата през 1999г.

Оспорва твърденията на ищеца за наличието на нови обстоятелства настъпили след извършеното разпределение по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС, което да прави допустимо искането за ново разпределение. Твърди, че не е налице промяна в площта на имота, нито в застрояването му. Оспорва, че само ищецът има достъп до септичната шахта, като твърди, че дейностите по почистването й през 2019г. са били организирани и заплатени от нея. Оспорва и твърденията на ищеца, че бетонираният път /подход/ към жилищната му сграда е бил затруднен в следствие на издигането на разделителна телена мрежа, като посочва че същата е била разположена изцяло в нейния дял и това е било факт още преди предходно извършеното по съдебен ред разпределение на ползването. Посочва, че всички 3 тези обстоятелства, включително наличието на изкоп за басейн зад къщите са били съобразени от вещото лице изготвило във варианти разпределението по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС. Моли предявеният иск за разпределение на ползването на съсобствения имот да бъде отхвърлен като неоснователен.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на претенцията обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, а именно за разпределение ползването на съсобствен имот, с което да се гарантира правото на всеки съсобственик да си служи реално с общата вещ съобразно правата си в съсобствеността.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а в случай, че такова мнозинство не може да се образува, или макар да е налице решение на мнозинството от съсобствениците, според останалите съсобственици то е вредно за вещта, всеки от съсобствениците е легитимиран да заяви пред съд искане за съдебно разпределение на ползването на съсобствеността.

По същността си искът по чл.32, ал.2 от ЗС представлява осъществяване на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобственици по повод служене с общата вещ, като ролята на съда е да замести липсващото или вредно за общата вещ решение на мнозинството. Решението постановено в производство по спорна съдебна администрация не формира сила на пресъдено нещо, което означава, че при промяна в обстоятелствата, спорът може да бъде пререшен.

В случая искането е за разпределение на ползването на съсобствено дворно място представляващо имот с ид. ********** по Кадастралната карта на гр. Варна и на съсобствена сграда –барака /лятна кухня/.

Няма спор по въпроса за наличие на съсобственост между страните по отношение на дворното място, което се явява с обслужващо предназначение за наличните в имота жилищни сгради – северен близнак собственост на ответницата Н. С. и южен близнак собственост на „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД. Видно от представените писмени доказателства в това число нот.акт № 157, том I, рег.№ 1831, нот. дело №1 59/1999г., Н. С. притежава по даР.е от баща си Божидар Сърбинов ½ ид.част от вилно място, находящо се в гр.Варна, к.к. „Св. Константин“, ул. „П. ” ***, с площ от 1200 кв.м., представляващо парцел XI-1159, кв.50 по плана на вилна зона „Дружба“, гр.Варна, при граници: път, парцел № V1154-а и XII-1160.

С договор за доброволна делба сключен на 31.08.1999г. между И. Б. А., А. М.А. и Н. Б. С. в дял на Н. Б. С. е поставена двуетажна вилна сграда, находяща се в гр.Варна, к.к.

„Св. Константин“, ул. „П.” ***, представляваща дясната част на изградената в имота 4 двуфамилната сграда, а в дял и изключителна собственост на И. Б. А. и А. М.А. е поставена лявата част на двуетажна вилна сграда, находяща се в същия имот.

С договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 73, том VI, рег.№ 9884, дело № 878/2007г. И. А. е продала на „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД собствената си ½ ид.част от дворното място в к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, ул.“П.“ *** представляващо УПИ XI-1159 цялото с площ от 1200 кв.м., а тя и А. Апостолов са продали на дружеството придобитата по делба в режим на СИО жилищна сграда в имота, представляваща лявата сграда - близнак /с югоизточно изложение/.

Няма спор и по въпроса, че с влязло в законна сила решение постановено по в.гр.д.

№ 151/2017г. по описа на ВОС е допуснато по реда на чл.32, ал.2 от ЗС разпределение на ползването на дворното място представляващо имот с ид. ********** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в в к.к.“Св. Св.Константин и Елена“, ул.“П.“ *** с площ от 1267 кв.м. като в дял на ищеца „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД е поставен дял II В /светлозелен цвят/ по скицата на л.35 от делото с площ от 633,27 кв.м., а в дял на Н. С. е поставен дял I В /червен цвят на скицата на л.35 от делото/ с площ от 633,27 кв.м.