Решение № 375 от 12.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Перник, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500393 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 632/06.02.2023 г. от П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Б., срещу Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир , в частта, с която е признато за установено по предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********, съществуването на вземането по заповедно производство ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир, представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № *** в размер на 1991,01 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие между мотивите и диспозитива. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е приел, че уговореният ГЛП в размер на 41,17 % надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 4 ЗЗД трябва да се приеме, че се дължи лихва в размер на 10%. В съответствие с ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът е приел, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на договора за кредит следва да се определи в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законна лихва от настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като претенцията за заплащане на възнаградителна лихва не следва да се уважава. Въпреки изложените мотиви и изводът, че приложение намира кратката тригодипна давност, неправилно съдът е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1991,01 1 лв. – договорна възнаградителна лихва. По изложените съображения се моли Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир да бъде отменено в обжалваната част и за присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 263 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като съдебната практика, приемаща, че възнаградителна лихва надхвърляща трикратния размер на законната лихва, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено – двукратния, е преосмислена с последващите изменения на ЗПК като в чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП, който не може да е по-висок от петкратния размер на законната лихва, като клаузи, надвишаващи тези размери, се считат нищожни.

Сочи, че договорът е съобразен с посочената императивна уредба, поради което клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна. Навежда доводи, че приложима към вземанията, произтичащи от договор за кредит, е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на крайния срок на договора, а не тригодишната давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.

Постъпила и въззивна жалба с вх. № 690/08.02.2023 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********, иск за сумата над 162,10 лв. до 2559,43 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до плащането. В жалбата се твърди, че с решението е отхвърлен и искът за сумата 1991,01 лв., представляваща договорно възнаграждение, за която, видно от диспозитива на обжалвания акт, че искът е уважен, поради което съдът приема, че в тази част жалбата е лишена от правен интерес и не следва да бъде разглеждана.

Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че приложима за процесните вземания е тригодишната давност. Счита, че изхождайки от постановките в ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно понятието „периодични плащания“ и ТР по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС относно разсрочването на плащанията, приложима е 5годишната давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност. Навежда доводи и срещу мотивите на съда, че възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, като счита, че същите са релевантни преди приемането на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че след прихващане на платената сума по закупения пакет допълнителни услуги в размер на 623,98 лв., дължимата главница е в размер на 2559,43 лв., до който размер неправилно съдът е отхвърлил иска. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

В срока по чл. 263 от ГПК П. Г. Н. не е депозирала отговор.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 2211/11.05.2023 г. от П. Г. Н. чрез адв. В. Б., срещу Решение № 48/31.03.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир , в частта, с която е допълнено Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир като е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н. съществуването на вземането по заповедно производство по ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир, представляващо законната лихва начислена върху главницата от 1991,01 лв. и 162,10 лв. за периода от 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 609,46 лв.

В жалбата се излага, че тъй като съдът е приел, че съществува вземане за главница в размер на 162,10 лв., законната лихва следва да бъде начислена само върху тази сума. С оглед изложеното, неправилно съдът е приел с допълнителното решение, че ответникът дължи законна лихва в размер на 609,46 лв., представляваща законна лихва върху 2 главниците от 1991,01 лв. и 162,10 лв. и моли да бъде отменено в тази част. Претендира и разноските за производството.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че договорната лихва не противоречи на добрите нрави и е в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата, с която е уговорена, не е нищожна.

Тъй като присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск, кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. По изложените съображения, моли жалбата, подадена от П. Г. Н., да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н., с която е отправено искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 3183,41 лв. – главница, сумата 1991,01 лв. – договорно възнаграждение и сумата 815,46 лв. – законна лихва за периода от 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 238/2022 г. на РС-Радомир, и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 2585,06 лв. – възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че на *** между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ***, с който се договорили ищецът да предостави на ответника заем в размер на 3550,00 лв., за срок от 36 месеца с размер на вноската от 173,22 лв., при годишна лихва 41,17 %, ГПР 49,89 %, като общата сума, подлежаща на връщане е 6235,92 лв. Сочи се, че по избран пакет от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение в размер на 3209,04 лв., платимо на месечни вноски от по 89,14 лв., с което общият размер на месечната вноска възлиза на 262,36 лв. с падеж 15-то число на месеца, а общото задължение на 9444,96 лв. Съгласно т. V от договора кредитополучателят е изразил съгласие с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други негови задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, както следва: задължение към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 800,00 лв., задължение към „Кредихелп“ ЕООД в размер на 500,00 лв. и задължение към „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на 386,62 лв. Твърди се, че „Профи Кредит Българи“" ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора като на *** е превело посочените суми съгласно т. V и сума в размер на 1863,38 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. На 28.03.2016 г. П. Н. е подал заявление за промяна на погасителния план към договора като е пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски, във връзка с което на 05.04.2016 г. между страните е подписан Анекс № 1 към ДПК № ***, с който са се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2, 3 и 4, които трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план, като погасителните вноски се променят от 36 на 39. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил поетите по договора задължения като е заплатил само 6 пълни и една частична вноска, като общият размер на погасеното от длъжника задължение по договора е в общ размер на 2832,36 лв. Крайният срок на договора е изтекъл на 15.06.2019 г., с което е настъпила изискуемостта на задължението в пълен размер, поради което „Профи Кредит България“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за неплатения остатък от задълженията. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. В. Б., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

3

Възразява, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК. Сочи, че в договора е записана само абсолютната стойност на лихвения процент – 41,17 %, като липсва посочване дали същият е фиксиран за целия срок на договора или е променлив, както и върху каква база се начислява, не е посочен общият размер на възнаградителната лихва и не е ясно какви разходи са включени в ГПР в размер на 49,89 %. Предвид недействителността на договора, счита, че на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по кредита. Прави възражение, че вземанията за главница, чийто падеж е настъпил пет години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. за лихви, чийто падеж е настъпил три години преди депозирането му, са погасени по давност. По отношение на осъдителния иск изразява становище, че е неоснователен, тъй като споразумението е нищожно като противоречащо на добрите нрави.

С Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир е признато за установено по предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********, искове съществуването на вземането по заповедно производство ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир, представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ***, в размер на 1991,01 лв., главница по договор за потребителски кредит № *** в размер на 162,10 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за главница до пълния му претендиран размер от 3183,41 лв.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********, за сумата от 2585,06 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. П. Г. Н., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, сумата 152,05 лв. направени разноски по исковото производство, и сумата 152,83 лв. – направени разноски по заповедното производство, а „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е осъдено да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, сумата 860,00 лв. – направени разноски по исковото производство.