Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2509 от 04.12.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1000/2018
Вид
Решение № 2509
Подписан
04.12.2019
В сила
03.12.2021
Състав
СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№2509/4.12.2019г.

04. 12. 2019 г. гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Пловдив, пети състав, в публично съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

При секретаря Севдалина Дункова , като разгледа докладваното АД №1000 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

Жалбоподателят

М.В.М., с ЕГН ********** , чрез адвокати С. и Т.,***, офис 10 обжалва Решение с изх. № КМЧП6/04.12.2017 г. на

Кмета на община Пловдив, с което е признато и е допуснато изпълнението на Решение по дело №АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела и влязло в сила на 07.06.2018г., с което е обявен Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.12.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V-30.062.055 и М.А.М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ.

Претендира се отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен и издаден при нарушаване на съществени административно процесуални правила. В жалбата се твърди, че не е спазена императивната разпоредба на чл.119 ал.2 от КМЧП, съгласно който молбата за допускане изпълнението на чуждестранно решение да бъде съпроводена с препис от решението, заверено от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че същото е влязло в сила. Посочено е, че тези документи трябва да бъдат заверени от Министерство на външните работи на Република България. Според жалбоподателя не е изпълнено производството за екзекватура на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България. Изложени са твърдения, че заявителят е избегнал провеждането на процедура по чл.119 ал.1 от КМЧП, като е предявил директно пред общинската администрация заверения превод от МВнР. На следващо място в жалбата е посочено, че смисъла на значението „окончателно“ (дефинитивно) в представеното съдебно решение е отражение на спецификата на юриспруденцията в централноамериканската държава и не се припокрива с прилаганото у нас понятие „влязло в сила“, като доказателство за това е посочено, че решението на първоинстанционния съд е било обжалвано, жалбата разгледана от въззивен съд и по нея е постановено решение, което е обжалвано пред Върховен касационен съд на Венецуела, а касационната жалба приета. Според жалбоподателя, спорът по същество не е решен окончателно, което е задължителна предпоставка, за да се признае действието на съдебното решение в Община Пловдив. На следващо място са изложени твърдения, че административния орган не е спазил задължението си за уведомяване на заинтересованите страни както при започване на производството, така и при постановяване на акта.Твърди се нарушение на чл.35 от АПК. В хода по същество процесуалните представители на жалбоподателя не претендират съдебни разноски.

Ответникът –

Кмет на Община Пловдив, не се представлява и не изразява становище в оз.

Заинтересованата страна – Г.А. – Б., се представлява от адв.

И.Г. и адв. А. В.. По делото са постъпили писмени бележки / л. 521/ от адв. В. в които се счита, че жалбата на М.В.М. против Решение № 17КМЧП6/04.12.2017 г., с което е признато и допуснато изпълнението на решение по дело № АР11-У-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и банкови дела и движение по пътищата за съдебния окръг на градска зона на Каракас, Република Венецуела, с което акт за граждански брак от 04.12.2012 г. е признат за „фалшив и несъществуващ“, ведно с искането за възстановяване на вписване в гражданските регистри в състоянието преди изпълнението на процесното решение, е недоказана и следва да бъде отхвърлена, като се моли да се потвърди изцяло обжалваното решение на кмета на Община Пловдив № 17КМЧП6/04.12.2017. Не се претендират съдебни разноски.

По допустимостта на жалбата, съдът приема , че жалбата като подадена от лице с правен интерес , в законоустановения срок е процесуално допустима , а разгледана по същество е неосноветелна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С процесното

Решение изх. № КМЧП6/04.12.2017г. Кмета на Община Пловдив е признал и допуснал изпълнението на Решение по дело

№АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела и влязло в сила на 07.06.2018г., с което е обявен Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.12.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V-30.062.055 и М.А.М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ.

От мотивите на оспореното решение / л. 27/ съдът установи , че административното производство е било образувано по заявление / л. 24/ от 23,10,2017г. на заинтересованата страна – Г.А. – Б., за признаване и допускане изпълнението на решение по дело № АР11-У-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и банкови дела и движение по пътищата за съдебния окръг на градска зона на Каракас, Република Венецуела, с което акт за граждански брак от 04.12.2012 г. е признат за „фалшив и несъществуващ“, ведно с искането за възстановяване на вписване в гражданските регистри в състоянието преди изпълнението на процесното решение.

С искане от 17,02,2018г. жалбоподателката , чрез своите адвокати иска от кмета на община Пловдив да заличи и оттегли от регистъра , „неправилното“ заличаване на наследник. Приложени са и документи /л.68-120/ в превод , като се твърди че съдебното решение не е влязло в сила и в момента тече касационно обжалване. Приложена е и цялата кореспонденция между страните.

Съдът установи, че посоченото решение изх. №

КМЧП6/04.12.2017г. на Кмета на Община

Пловдив е оспорено от страна на М.В.М., като с определение № 691/3.4.2018г. по адм. дело № 1000/2018г., Пловдивски административен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. С Определение № 10398 от 03.08.2018г., постановено по адм. дело № 6031/2018г. по описа на ВАС същото е прието за процесуално допустимо. С определение № 2045/17.10.2018г. по адм. дело №

1000/2018г., Пловдивски административен съд отново е оставил без разглеждане жалбата на М.В.М. против Решение изх. № 17 КМЧП6 от 04.12.2017г. на Кмета на Община – Пловдив, поради оттегляне на административния акт и е прекратил производството. С Определение № 15072 от

05.12.2018г., постановено по адм. дело № 14279/2018г. състав на ВАС е отменил определение № 2045/17.10.2018г. на ПАС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Същевременно с

Решение № 17КМЧП6-2/09.10.2018 г. Кмета на община Пловдив отменя процесното си Решение с изх. № КМЧП6/04.12.2017 г., с което е признато и е допуснато изпълнението на Решение по дело №АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела и влязло в сила на 07.06.2018г., с което е обявен Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.12.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V-30.062.055 и М.А.М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ.

С решение № 1138 от 27.05.2019 г. по

АД №3598 по описа за 2018г. съдът ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 17КМЧП6-2/09.10.2018 г. на Кмета на община Пловдив, с което е отменено Решение с изх. № КМЧП6/04.12.2017 г. на Кмета на община Пловдив, признато е и е допуснато изпълнението на Решение по дело №АР11-V-2017-000182, постановено от Първоинстанционен съд № 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела и влязло в сила на 07.06.2018г., с което е обявен Акт за граждански брак №1252, том 06, лист 02 от 04.12.2012г. по Книгата за актовете, водени от Граждански регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М.М.В., гражданин на Република Венецуела, с лична карта V-30.062.055 и М.А.М., с лична карта Е-81.095.732, за фалшив и несъществуващ.

В мотивите на цитираното решение е прието , че никой орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Съдебният състав е отчел, че оспореното пред него решение № 17КМЧП6-2 от 09.10.2018г. е издадено от Кмета на Община Пловдив в нарушение на чл. 130, ал. 2 от АПК и при липса на компетентност за издаването му по аргумент от същата норма. Посочено е, че спорът за законосъобразността на Решение изх. № КМЧП6/ 04.12.2017г. Кмета на Община Пловдив е предмет на разглеждане по адм. дело № 1000/2018г. на Пловдивски административен съд, по което към онзи момент няма решение по същество и този факт е бил известен на Кмета на Община Пловдив, който в производството по адм. дело № 1000/2018г., се представлява от юрк. Д.П.. Въпреки забраната на посочената норма от АПК, кметът на Община Пловдив е издал обжалваното в настоящото производство решение № 17КМЧП6-2 от 09.10.2018г., с което е прекратил действието на предишното си решение. По този начин той фактически е разрешил спора по адм. дело № 1000/2018г. на Пловдивски административен съд. Това действие е извършено при липса на компетентност, поради което е прието , че решението от 09.10.2018г. се явява нищожно.

В първото по делото о.з. на

16,01,2019г. пред настоящия докладчик , жалбоподателката е представила, чрез адв. С. писмени доказателства / л. 237-241/ в превод, за които се твърди, че въпросното решение на венецуелския съд, което е послужило като основание за издаването на обжалваното решение не е окончателно и не е влязло в сила. Първото доказателство е справка от Върховния съд на Боливарска република Венецуела, от която се вижда, че под № 4 е висящо пред съда процесното дело на Г.Б. срещу М.М.. Спорът е висящ към 21.11.2018 г. пред Върховната инстанция на Венецуела, видно от отчет № 182 от същата дата. Второто писмено доказателство е документ за обжалване Досие 2018-703/18.12.2018 г. на Върховен съд съдебен касационен състав на Венецуела. Твърди се , че оригинала е на трета страница в приложения комплект на испански език и от него се вижда, че това е първа страница на внесената от Върховния съд касационна жалба, това е превода на български език. Твърди се, че преводача некоректно е разположил преводните абзаци като различно от това, което е в испанския оригинал, приложен на л.3. На 4 стр. е декларация от адвоката, който е внесъл касационната жалба

.

Съдът, като е взел предвид отразеното в диспозитивната и в мотивната част на определение № 15072/05.12.2018 г. по адм.дело № 14279/2018 г. на ВАС е УКАЗАЛ на община Пловдив евентуално да обмисли изразяването на становище, респективно депозирането на нов административен акт за отмяна или оттегляне на оспорения акт, като вземе предвид и изразеното днес становище на адв.С., предвид твърдяната от него висящност на правния спор пред Върховния съд на Боливарска република Венецуела.

Такова становище е представено / л. 406/ и в него се твърди че жалбата на М. е неоснователна и следва да се отхвърли. Посочено е по дело №

АР11-У-2017-000182 на Първоинстанционен съд номер едно по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, е налице постановено в нейна полза Решение от 20.06.2017 г., което впоследствие е било потвърдено изцяло с окончателно Решение от 07.06.2018 г., поради което е влязло в сила , и е прието че акт за граждански брак №

1252/04.12.2012 г. е фалшив и несъществуващ, установен със сила на пресъдено нещо спрямо всички (арг. и от чл. 177, ал. 1 от АПК). В становището е посочено , че посоченото решение е представено с превод и апостил и е приобщено към преписката.

Г.Б. е представила /л.252-395/ касационно решение на Върховния съд на Венецуела, постановено наскоро, с липсващи оригинални подписи на съдиите и апостил на съдебните заверки. Твърди , се че към датата на предходното съдебно заседание е имало висящо касационно производство, като към момента, то е приключило с решение, което е окончателно и е в полза на