Протокол № 1058 от 14.07.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1058 гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20225220100639 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

От пълномощника на същото юрк. Н. е постъпила молба с изразено становище по хода на делото, доказателствата и съществото на спора.

Ответницата Ц.Г., редовно призована, не се явява и не се представлява.

От същата е постъпило становище по хода на делото и доказателствата.

Вещото лице М.Л.,редовно призована, се явява лично.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ

ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

В исковата молба против ответницата ищцовото дружество твърди, че на 13.05.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл.

99 от ЗЗД, между 27.07.2017 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-13009200 от дата 01.04.2016 г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички 1 лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С- BHn/PLUS-13009200 от дата 11.08.2020 г., изпратено с известие за доставяне отстрана на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В изпълнение на изискванията на закона, на ответника били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД общо два броя уведомления за извършената цесия и за предсрочната изискуемост, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.

Твърди се в исковата молба, че на 01.04.2016 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като Кредитор и ЦВ. ИВ. Г. като Кредите получател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS- 13009200, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 20000.00 лв. Застрахователната премия била в размер на 7200.00 лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски" Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 35228.16 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 15228.16 лв..

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.04.2024 г., на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 366.96 лв., при първа погасителна вноска 20.05.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна 2 погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.04.2024 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника било изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.08.2020 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.

Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 4980.56 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 3МДВИПОРНС.

Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ЦВ. ИВ. Г., с ЕГН ********** в деловодството на Районен съд - Пазарджик. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 4161/2021 г. била издадена заповед за изпълнение, като длъжникът бил подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславяло правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признаете за установено, че ЦВ. ИВ. Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4161/2021 г., на Районен съд - Пазарджик, а именно:16035.02 лв. /шестнадесет хиляди и тридесет и пет лева и 02 стотинки/ - главница за периода от 20.03.2018 г. до 20.04.2024 г.; по 3 отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.08.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;3725.22 лв. /три хиляди и седемстотин двадесет и пет лева и 22 стотинки/-договорна лихва за периода от 20.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 11.08.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;4980.56 лв. /четири хиляди и деветстотин и осемдесет лева и 56 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да присъди сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 4161/2021 г., с-в на Районен съд - Пазарджик

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу ЦВ. ИВ. Г., молят съда да приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови Решение, с което да осъди ЦВ. ИВ. Г. да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940 следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:16 035.02 лв. /шестнадесет хиляди и тридесет и пет лева и 02 стотинки/ - главница за периода от 20.03.2018 г. до 20.04.2024 г.;3725.22 лв. /три хиляди и седемстотин двадесет и пет лева и 22 стотинки/-договорна лихва за периода от 20.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 11.08.2020 г.;5261.70 лв. /пет хиляди двеста шестдесет и един лева и седемдесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в районен съд.

Претендират направените съдебно-деловодни разноски и в настоящото производство.

Представени са писмени доказателства.

Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК за писмен отговор ответникът е депозирал такъв. Моли съда да отхвърли изцяло, като недопустим, неоснователен и недоказан предявения иск.

Счита иска за недопустим, поради изтичане на предвидения в закона срок за неговото предявяване. Видно от представеният като доказателство по делото договор за потребителски кредит PLUS -13009200, същия бил сключен на 01.04.2016 г със срок на действие до 20.04.2024 г. Липсвали доказателства относно спазване на едномесечния срок за депозиране на иска след подаване на възражението й.

Изразено е становище, че искът е неоснователен, тъй като договорът бил 4 сключен в противоречие със Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.

5, ал. 1, преди потребителят да е бил обвързан с договор, законодателят бил предвидил той да се уведоми своевременно с необходимата информация за сравняване на различните предложения. Тази информация следвало да бъде предоставена във формата на стандартен европейски формуляр. Липсвали доказателства по делото в този смисъл.

Твърди се, че представеният договор за кредит бил сключен и в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и с ЗЗД. Липсвал ясен и разбираем начин относно съществени негови условия. От твърденията на ищецът не можело да се установи по безспорен начин какъв бил размерът на предоставения кредит. В процесния договор за кредит били цитирани няколко суми като размер, а именно: в графа Параметри и условия размер на кредита 20 000 лева, под тази цифра било вписано Застрахователна премия 7 200 лева, такса ангажимент 500 лева и липсвало отделно посочен общ размер.

Елементарен прочит на цифрите сочил, че така вписаните числа били неясни, неточни и подвеждащи. Не ставало ясно какво означавал терминът Застрахователна премия, защо бил вписан и как била формирана тази сума. С каква цел била посочена, кога и за какво се дължала. Дали и пред кого бил застрахован живота и здравето на длъжника или самият кредит се застраховал. Цитирана била и такса ангажимент, която също не можело да се установи кога и защо се дължи. Липсвала яснота и конкретика досежно точен и пълен размер на общия дълг. Договорът не съдържал краен падеж.

Ответникът считал договор за потребителски кредит № 7000198926 за недействителен на основание чл. 27 от ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт. По силата на действащото търговско законодателство в страната, едноличните акционерни дружества се представлявали от своите изпълнителни директори, прокуристи или пълномощници. Не били налице данни, от които да се установи кое е било лицето, сключило процесния договор и дали същото има правомощия да сключва такъв вид договори. От вписаното на ръка име може да се установи само личното и неясно фамилно име, не можело да се установи авторството и легитимацията му.

Твърди, че текстовете на чл. 1 до чл. 19 включително от раздел условия по договора били неравноправни и поради това нищожни, противоречащи и на Директива №2008/48/ на ЕО от 23.04.2008г. Нарушени били чл10, ал.1, 5 чл11, ал.1,т.7 - 12 вр. с чл.22 от ЗПК Моли на основание чл. 20 от ГПК, съдът да се произнесе относно противоречие на клаузи от договора с императивни норми на ЗПК и за неравноправност на такива, с оглед утвърдилата се съдебна практика. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагали и нормите на чл. 143-148 ЗЗП. В тежест на ищеца било да докаже, индивидуално договаряне на оспорените клаузи.