Решение № 270 от 20.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пазарджик, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200541 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Я. Х. Г. от гр. Х. против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 25,56 евро, равностойни на 50 лв., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в представеното писмено становище се навеждат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, за налагане на наказание под законоустановения размер, за недопустимост на издаването на електронен фиш при глоба до 50 лв., за неустановено авторство на нарушението поради наличието на няколко МПС в снимковия материал, както и за допуснати нарушения при използването и документирането на автоматизираното техническо средство. Иска се електронният фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски за оказана безплатна адвокатска помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват. В писмено становище поддържат жалбата и изложените в нея съображения.

1

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен, прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на ... г. в ... часа в област Пазарджик, община Пазарджик, на автомагистрала А-1 „Т.“, км ...+..., в посока на движение към гр. Б., при въведено общо ограничение на скоростта от 140 км/ч, с лек автомобил „А.“ с рег. № ... е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 1250b68. Измерената скорост е 159 км/ч, а след приспадане на отчетения толеранс от минус 3 процента е приета установена скорост 154 км/ч, или превишение с 14 км/ч. За нарушението на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП е издаден процесният електронен фиш, с който на собственика на автомобила е наложена глоба на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства. Те са взаимно допълващи се и не съдържат противоречия относно времето, мястото, автомобила, техническото средство и измерената скорост.

При така установеното жалбата против атакувания електронен фиш е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

В конкретния случай административното наказание е наложено с електронен фиш, каквато възможност е изрично предвидена в ЗДвП.

Електронният фиш съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, а чл. 189, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила 2 електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Приравняването на ЕФ към НП е само по отношение на правното действие, но не и относно формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване.

За ЕФ са задължителни реквизитите, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които в случая са налице.

Неоснователно е възражението, че е наложено наказание под предвидения в закона размер, тъй като в електронния фиш е изписана равностойност 49,99 лв. Процесният електронен фиш е издаден след въвеждането на еврото като парична единица в Република България и наказанието е определено и наложено в размер на 25,56 евро. Този размер представлява точната, закръглена до евроцент равностойност на предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП глоба от 50 лв. при официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лв. Получената при обратно информационно визуализиране сума 49,99 лв. не представлява отделно определен размер на наказанието, а технически изведена левова равностойност на наложените 25,56 евро. Към момента на издаване на електронния фиш левът не е действаща парична единица, поради което решаващо е наказанието, наложено в евро. Не е налице нито намаляване на санкцията под законовия минимум, нито изменение на абсолютно определения от закона размер. Посочената от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика се отнася до случаи, при които наказващият орган действително е определил санкция под законово установения размер, поради което е неотносима към настоящия казус.

Неоснователен е и доводът за недопустимост на издаването на електронен фиш поради разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. ЗДвП е специалният закон, който урежда както материалния състав на нарушението, така и специалния ред за установяването му и за ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез електронен фиш. Чл. 189, ал.

4 от ЗДвП допуска издаване на електронен фиш при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, без да поставя ограничение според размера на глобата. Като специална разпоредба тя дерогира общата уредба на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Обратното тълкуване би обезсмислило изричната диференциация на санкциите по чл. 182 от ЗДвП и би въвело непредвидено от специалния закон изключение за най-ниската по размер санкция. Поради това за процесното превишение на скоростта от 14 км/ч законосъобразно е приложен редът по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

3

В конкретния казус нарушението е установено и заснето с изправно и одобрено средство за измерване ARH CAM S1 № 1250b68. По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, както и протокол от последваща проверка № 217-СГИСИС/17.06.2025 г., от който се установява, че техническото средство съответства на одобрения тип и на метрологичните изисквания. Проверката е извършена преди датата на нарушението и удостоверява метрологичната годност на уреда към ... г.

За използването на АТСС е представен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В него са отразени видът и индивидуалният номер на средството, датата на използване, мястото на контрол - АМ „Т.“, км ...+..., посоката на движение на контролираните МПС към гр. Б., общото ограничение от 140 км/ч, режимът на измерване, посоката на задействане, служебният автомобил, началото и краят на работата и броят на установените нарушения. Часът на процесното нарушение попада в посочения период на работа, а данните за мястото съответстват на GPS координатите, изведени върху снимковия материал.

Неоснователно е възражението, че в протокола не е попълнено разстояние от пътен знак с въведено ограничение до АТСС. Контролът е осъществен на автомагистрала при общото, установено пряко от закона ограничение от 140 км/ч, а не в участък със скорост, въведена с пътен знак.

Поради липсата на относим пътен знак не е имало разстояние, което да бъде вписано в съответното поле. Непопълването му не е пропуск и не препятства проверката дали измерването е извършено в зона на действие на конкретно пътно ограничение.

Не води до незаконосъобразност и обстоятелството, че в самия протокол не са изписани номерът и датата на метрологичната проверка. Отделни официални документи, приети по делото, удостоверяват одобрения тип и извършената последваща проверка на конкретното техническо средство.

Изискването за доказване на техническата изправност е изпълнено, а непопълването на част от информационното поле в протокола не може да обезсили удостоверените с надлежни документи факти. Още повече че индивидуалният номер на АТСС във всички документи съвпада.

Липсата на вписани номера на първото и последното статично 4 изображение също не прекъсва доказателствената връзка. Снимковият материал съдържа идентификатора на техническото средство, датата и часа на заснемане, GPS координатите и поредността на кадрите, които съвпадат с данните в електронния фиш и протокола. По този начин принадлежността на изображенията към конкретната работна сесия е установима по несъмнен начин.

Доводът, че наличието на няколко автомобила в кадъра прави невъзможно определянето на измереното МПС, не се споделя от съда.

Техническото описание на ARH CAM S1 сочи, че уредът измерва скоростта чрез лазерен модул и визуализира върху изображението зоната и точката, към които е насочен измервателният лъч. В процесния кадър пресичането на векторите, изобразени като маркери на измервателната зона (на снимките са означени като триъгълници), попада върху автомобила с рег. № .... Именно този автомобил е индивидуализиран от системата и за него е отчетена скоростта. Останалите МПС са част от общата пътна обстановка, но не попадат в точката на измерване. Наличието им в кадъра само по себе си не компрометира измерването, след като техническите маркери еднозначно сочат процесния автомобил. Първите кадри представляват последователност от видеозаписа на събитието и служат за проследяване на движението и идентифициране на автомобила. Обстоятелството, че скоростта и разстоянието са визуализирани върху кадъра, на който измерването е завършено, не прави останалите изображения негодни, нито прекъсва доказателствената последователност. Съвкупната им преценка показва един и същ автомобил, в един и същ времеви интервал и посока на движение.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя и за противоречие между отбелязването „на статив“ и посочването на номер на служебен автомобил в ЕФ. На първо място в ЕФ никъде не е посочен номер на служебно МПС, а само номер на техническото средство. Освен това никъде в протокола няма отбелязване „на статив“ – има отбелязване режим – стационарен. Това означава, че уредът е монтиран на определено място, а не се извършва с него проверка в движение при монтирането в служебен автомобил. Уредът е бил временно разположен стационарно „на статив“, а служебният автомобил е превозното средство, използвано от контролния екип и подлежи на отразяване в протокола. Двете обстоятелства не се изключват и не пораждат неяснота относно начина на 5 контрол. Посочването на служебен автомобил потвърждава, че се касае за мобилно средство за измерване, но то е било разположено неподвижно на посоченото в протокола място за контрол. Липсата на отделна дигитална снимка на физическото разположение на уреда по преписката не съставлява съществено процесуално нарушение в конкретния случай, макар и в протокола да е посочено, че такава е изготвена. Мястото и начинът на използване са удостоверени с надлежно попълнения протокол, а GPS координатите на разположение на техническото средство са автоматично изведени върху снимковия материал. Тези данни позволяват пълна проверка на местоположението на АТСС и съответствието му с посочения в електронния фиш пътен участък. Формалната липса на допълнителен кадър не е довела до неяснота относно релевантен факт и не е ограничила правото на защита.

Неоснователен е и доводът, че пояснителните надписи, поставени върху разпечатките през 2026 г., представляват недопустима намеса в снимковия материал. Данните, генерирани автоматично от АТСС - дата, час, идентификатор на уреда, измерена скорост, GPS координати и технически маркери - са запазени и четливи. Добавеното означение, че разпечатките се отнасят към конкретния електронен фиш, има единствено деловоднопояснителен характер и не изменя съдържанието на електронния запис, нито резултата от измерването. Аналогично пояснителната таблица систематизира вече налични данни и няма самостоятелна доказателствена функция.

Не може да бъде споделен и доводът, че липсвали доказателства за компетентността и обучението на служителите. Издаването на електронния фиш е автоматизирана последица от установеното с одобрено техническо средство нарушение, а по преписката е приложена заповед на министъра на вътрешните работи относно организацията и компетентността на съответните служби. Протоколът е съставен и подписан от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. Не се сочат конкретни данни, които да поставят под съмнение служебното им качество или правомощията им.