Решение № 145 от 27.04.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Плевен, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500136 по описа за 2022 година Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд – гр. Плевен е образувано на основание въззивна жалба, депозирана от В. П. Д., ЕГН **********, чрез адв. Х.Й. срещу Решение № 1167/20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 3634, по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Плевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, в която първоинстанционният съд уважил иска за горницата над 162.50 лв. Навеждат се твърдения, че увеличеният размер на издръжката е с цел да се облагодетелства домакинството на въззивамата страна. Изтъква се, че не били установени извънкласни занимания на детето които да обосновават завишен размер на определената издръжка. Поддържа се становището, че първоинстанционният съд неправилно приел, че бащата В.Д. реализира високи доходи от търговската си дейност, тъй като същият бил имал задължения. На тези основания с въззивната жалба се иска отмяна на решението на районния съд в частта, в която първоинстанционният съд уважил иска по чл. 150 СК за горницата над 162.50 лв., като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата не се правят искания за събиране на 1 доказателства. В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлвява. Депозира писмено становище от 11.04.2022г., с което по същество моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която първоинтанционният съд уважил иска по чл. 150 СК за горницата над 162.50 лв. Претендира напавените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез адв. П.А., изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излагат се твърдения, че получаваната издръжка се ползвала само и единствено за задоволяване нуждите на детето. На следващо място се излагат твърдения, че правилно първоинстанционният съд преценил обясненията на детето при определяне размера на месечната издръжка. Поддържа се становището, че правилно първата инстанция съобразила, че бащата реализира високи доходи, като заплащал адвокатски хонорари в значително високи размери, превишаващи минамалните по наредбата. В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.

262 ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение, районният съд изменил на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която В. П. Д. с ЕГН **********, бил задължен да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете В. В. Д. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка В. Н. Т. с ЕГН **********, която издръжка била определена с Решение № 179/01.02.2017г. по гр.д.№ 7933/2016г. по описа на РС-Плевен, като завишил месечната 2 издръжка за В. В. Д. от 150 (сто и петдесет) лева на 280 ( двеста и осемдесет) лева, считано от 09.06.2021г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

Осъдил на основание чл. 78, ал.6 ГПК В. П. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, *************** да заплати по сметка на РС - Плевен сумата от 187,20 лева държавна такса върху иска по чл.150 СК.

Осъдил на основание чл. 78, ал.6 ГПК В. П. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, *************** да заплати по сметка на В. Н. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, **************** сумата от 300 лв. деловодни разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК Постановил предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Окръжен съд – гр. Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

В частта на уважените размери на иска по чл.150 СК - до размера на сумата 162.50 лв. месечна издръжка за детето В.Д., решението на ПлРС не е обжалвано и е влязло в сила.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното:

Първоинстанционният Плевенски районен съд бил сезиран с иск, предявен от непълнолетната В. В. Д., действаща чрез своята майка и законна представителка В. Н. Т. срещу В. П. Д., с правна квалификация чл. 150 от СК за увеличение на размера на присъдената издръжка, дължаща се от родител на ненавършило пълнолетие дете.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът е баща на непълнолетния ищец. С влязло в сила Решение № 3

179/01.02.2017г. по гр.д.№ 7933/2016г. по описа на РС-Плевен , ответникът бил осъден за заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От постановяване на съдебното решение, с което е определена последно издръжката на непълнолетното дете с а настъпили съществени изменения на обстоятелствата, при които е определена издръжката за ищеца-изтекли били четири години, през което време ищ цата пораснала, с което дефинитивно се увеличили нейните потребности от средства за съществуване и социално – културно развитие, които не би могло да бъдат задоволени с издръжката в досегашния й размер. В. В. Д. била ученичка в шести клас, като по делото били ангажирани доказателства, че се нуждаела от средства за лечение на намаленото зрение на детето. Покупката на капки **** и **** възлизала на сумата от 19,11 лв. с ДДС, тази на ***** – на 11,05 лв., в това число се заплащали и прегледи на различна стойност – 24 лв. респ. 36 лв. в Очна клиника *****. Закупени били и корекционни очила, на стойност 245 лв с ДДС, като същите следвало да се подменят на всеки две години. За учебната 2020/2021 г. за учебни пособия и други материали били отделени средства в размер на 861.83 лв. Бащата е в работоспособна възраст, трудоспособен, като осъществява търговска дейност. Същият е баща на още едно ненавършило пълнолетие дете, родено през 2016г., за което полагал грижи . От социалния доклад с вх.№ 16945/20.09.2021г. на ДСП-Плевен, се установявало, че детето е ученичка в 6-ти клас в ОУ ***** гр.Плевен, живее със своята майка, бабата и дядото по майчина линия. Майката работи като възпитател в Двуезикова школа ******** Плевен. Становището на дирекцията е, че с оглед изминалия период от време и възрастта на В. В. Д. са нараснали разходите, свързани със задоволяване на индивидуалните нужди и потребности на детето, поради което мнението на институцията е, че предявеният иск е основателен и в интерес на малолетната. Преценявайки и съобразявайки се с изложените погоре обстоятелства, първоинстанционният съд достигна до извода, че необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за детето, ако живееха заедно, би била в размер на 600 лв.

При тази фактическа установеност, постановил обжалвания съдебен акт.

4

Първоинстанционният съд

Настоящият състав на Плевенски окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, събраните доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното:

Въззивният съд споделя изцяло установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивният съд приема за относими към предмета на доказване следните: Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане ******** г.; Решение № 179/01.02.2017г. по гр.д.№ 7933/2016г. по описа на РС-Плевен; заверено копие на служебна бележка изх.******, издадена от ОУ ***** –Плевен; копие на удостоверение изх.№ ******** издадено от „Мила Иновейтив“ ЕООД, че В. Н. Т. в периода м.05.2020г. – м.04.2021г. е получавала брутно трудово възнаграждение в размери вариращи от 604,55 лв. до 950 лв. от работодателя; заверени копия на амбулаторни листове от 07.10.2019г., от 14.10.2019г, от 20.02.2020г., от 24.02.2020г., от 02.03.2020г., от 22.02.2021г., заверено копие на фактура № 0000002829 и фискален бон към нея; справка за актуално състояние на *********; заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане от 08.07.2015г.; заверени копия на медицински заключения, издадени от Очна клиника ***** ********* от 27.10.2016г., от 03.11.2016г., от 12.12.2016г., от 02.11.2017г.; заверени копия на фискални бонове;

Социален доклад с вх.№ 16945/20.09.2021г. на ДСП-Плевен.

Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка – М.И. Т., баба по майчина линия на непълнолетната ищца, кредитира същите в частите им, обсъдени от първоинстанционния съд, като дадени в резултат на личните впечатления на тази свидетелка за изнесените пред съда данни, като приема същите за обективни, логично последователни, като те не се опровергават от други събрани в производството доказателства. Показанията на всички разпитани в хода на съдебното дирене свидетели, а именно К.Ю.Т., В.Х.Н. и И.Д.Н., както и изслушването на детето, допринасят за изясняване на обективната истина.

5

Настоящият съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният съд не кредитирал показанията на двете свидетелки В. и Н., в частта в която споделят, че въззивникът Д. водил на екскурзии и почивки дъщеря си, както и че е закупувал очила, дрехи и др. Тези факти по своята същност представляват възпроизведено волеизявление на страната по делото, тъй като свидетелките заявяват, че ответникът е споделял пред тях за тези си действия, но самите те не са били свидетели очевидци на тези обстоятелства.

Настоящият съдебен състав следва да добави, че с оглед доказателствената тежест, която се носи от всяка една от страните, в тази част изявленията на свидетелките не изясняват обстоятелства от предмета на доказване доколкото предпоставките за уважаване на иск по чл. 150 СК са следните: - че ответникът е родител на ищцата, че ищцата има нужда от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да я предоставя и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.) В хода на въззивното производство, се представи договор за правна защита и съдействие от 14.10.2021г., сключен между въззивника Д. и адв.

М.М., от който е видно, че въззивникът е заплатил сумата от 2460лв. на повереника си за процесуално представителство по НЧХД 1718/2021г.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По жалбата на въззивника:

Жалбата е неоснователна поради следните съображения.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното: