Решение № 4636 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4636 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100509354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника Р. М. Р. срещу Решение № 11738/18.06.2025 г. постановено по гр.д. № 41604/2024 г. по описа на СРС, 70-ти състав, с което е признато за установено на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, че Р. М. Р. дължи на „ Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 87,14 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г. и 15,33 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху такса дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че процесното решение е неправилно, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, поддържайки че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2021 г.- 2022 г., издадена през месец юли 2022 г., (респективно 20222023 с фактура от 07/2023 г.) разпоредбата на чл. 33. ал. 4 от ОУ е била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С оглед на това счита, че за процесния случай не могат да се приложат общите условия на ищцовото дружество по отношение на изпадането в забава и за да се дължи лихва трябвало да се изпрати покана, каквато в случая не била налице. Счита и че не дължи лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като липсвал уговорен срок за плащане на задължението, а по делото липсвали доказателства ищецът да е поставил в забава ответника, чрез изпращане на покана. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Топлфикация София“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на въззивна жалба, с който се излага становище за неоснователност на жалбите и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

1

Трето лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят не дължи заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че между ответника и ищеца съществува валидно облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия и ищецът е доказал предявените си искове по основание и размер. Прието е, че длъжникът е изпаднал в забава за главницата за топлинна енергия, тъй като Общите условия предвиждали фиксиран 45-дневен срок за плащане.

Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че не дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по следните съображения: делото пред първата инстанция не е било спорно, че периода за който са били претендирани процесните вземания за главница и лихви е бил 2022 г.- 2024 г.. За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София " ЕАД на клиенти в град София (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., като е несъмнено, че общите условия са влезли в сила, доколкото са били публикувани във в-к Монитор, а не Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР на които всъщност се позовава въззивника. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че при действащите ОУ на ищецът, длъжникът изпада в забава и без да бъде поканен, като се прилага правилото на чл.84,ал.1, изр. първо ЗЗД съобразно което, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че за да изпадне ответника в забава е необходимо същия да бъде поканен съобразно чл.84,ал.2 от ЗЗД.

2

Оплакването на въззивника, че не дължи лихва за забава върху главницата за дялово разпределение обаче съдът намира за основателно по следните съображения: По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 15,33 лева за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г. се явява изцяло неоснователна.

При този изход на спора на процесуалния представител на ответника в производството пред СРС- адв. С. Димитрова, се дължи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство в размер на 50 евро, което възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и положените от адвоката на ответника процесуални усилия, както и 50 евро за оказана безплатна правна помощ в производство пред СГС, което възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и положените от адвоката на ответника процесуални усилия.

На въззивника се дължат разноски в размер на 1,91 евро- заплатена държавна такса във въззивното производство.

На въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 42,52 евро- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК, съразмерно на неоснователната част от въззивната жалба.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 11738/18.06.2025 г. постановено по гр.д. № 41604/2024 г. по описа на СРС, 70-ти състав, в частта с която е признато за установено, че Р. М. Р. с ЕГН ********** дължи, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК: 831609046, сумата от 15,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК: 831609046 срещу Р. М. Р. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, за сумата от сумата от 15,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

ПОТВЪРЖАДАВА Решение № 11738/18.06.2025 г. постановено по гр.д. № 41604/2024 г. по описа на СРС, 70-ти състав, в частта с която е признато за установено, че Р. М. Р. с ЕГН ********** дължи, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК:

831609046 сумата от 87,14 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 да заплати на адв. С.Й.Д. с ЕГН **********, на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА, сумата от 50 евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СРС, както и сумата от 50 евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СГС.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 да заплати на Р. М. Р. с ЕГН ********** , на основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1,91 евро- заплатена 3 държавна такса във въззивното производство.

ОСЪЖДА , Р. М. Р. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК:

831609046, на основание чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 ГПК,сумата от 42,52 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК 130036512.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4